Приятно четене ви желая, уважаеми читатели, предупреждавам ви, дръжте се яко за стола кат зафанете да четете тоз, потретвам, тъй замечателний шедьовър на литературното слово, на което, естествено, ще завиди дори и нещастният (че е патрон на туй училище с тоз директор!) Свети Климент Охридский!
ЗАБЕЛЕЖКА: Тъй мощият творчески порив на г-н директора се е вдъхновил от документ, публикуван ето тук: Докога интересите на разпищолилата се директорска номенклатура ще са "свещена крава" за самозабравилата се властваща "образователна" бюрокрация?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
7 коментара:
Ще му стисна ръката, така се прави!
Поздравления!
Някой сетне някой да те сложи на мястото ти!
Кое не е така?
Мерси, другарко, ала немаше нужда просто! Не е нужно да ме фалите чак толкоз. Моя милост е скромен човек.
Грънчаров, толкова ли не се усещаш, че това което публикуваш те компрометира теб самия. Който и да е непредубеден читател ще вземе страната на директора. Но... твое решение. Сам хвърляш кал на гърба си.
Другарко, аз искам да възвися до звездни висоти многоуважаемия господин директор, нима не сте разбрала това? Ето, той стана звезда във Вашите очи - и се преобрази в сущий праведник, нали така? Аз правя добро всекидневно ма, другарко, как още не сте разбрала това?
Грънчо, сложиха ли те на мястото ти?
Ох, какъв кеф е това, сякаш съм спал със Сведа Арнаудива. Пак ще те съдят, а в зандана ще четеш моите книги.
Апропо, утре е премиерата на новата ми книга.
Целувки, балък!
Найден Георгиев - Учител по БЕЛ и Автор на бестселъри
Това писмо не е писано от Здравко Димитров. Той не може да напише две думи на кръст. Написано е от неговия психолог или от философа, който е назначил на работа. Друг някой го е писал. Може и директорката на тет ленин да го е писала. Имам чувството, че това е нейният стил.
Публикуване на коментар