Защо завистта е толкова тъпа, но за сметка на това и безкрайно злотворна "добродетел"?

Приключи един мой експеримент в областта на езотеричното. Ще ви разкажа за какво става дума. 

Всеки път като ида на село (в родното ми градче де, но то фактически си е село) снимах камината (тя е свързана с парно и отоплява цялата къща) и разказвах за уюта, който тя създава, а това е предпоставка за разгаряне на моя творчески дух (нарочно така се изразявам за да ядосам завистливите нещастници, за които сега фактически пиша това!). Всъщност ще пиша за... завистта, която наистина е най-големата българска добродетел, тя именно определя естеството на прословутия "български гений" (и инат?).

Преди това бях констатирал (от опита на нелекия си и доста продължителен вече живот), че у Нашенско е твърде опасно някой да покаже публично, че има некакъв талантец, щот мигновено завистчиите така ще обединят "негативната си енергия", че тя ще стане нещо като ядрена бомба, ще придобие такава колосална мощ, че ще е способна да промени дори... онтологичния строй на битието, т.е. ще предизвика крайно трагични събития за оня, който си позволи такъв един крайно непозволителен за Бандитска Мутроландия разкош. 

Ето и един пример: като блогър написах и издадох няколко книги, включително и най-фундаменталната си, писах ги открито, направо в блога, читателите на блога (предимно мои ученици и студенти, настоящи и бивши) ме насърчаваха и дори ентусиазираха. Да де, ама ето че по този начин настроих срещу себе си хиляди претенциозни, но некадърни и затова безкрайно завистливи тъпанари, които в един момент успяха до такава степен да обединят своята "психично-творческа" завистлива мощ, че с дружни усилия предизвикаха трагичен обрат в живота ми, от който за малко не умрях! Не вярвам лекарите да ме спасиха в онази тежка животоспасяваща операция с трапанация на черепа, пардон, и те си имат своята роля за това, че все пак оцелях, но явно се наложи да се намеси самият Бог, който, възмутен от тази бесовщина, направи така, че аз все пак оцелях - великодушно дарувайки ми още известно време живот. 

Забележете: онова, спрямо което завистливците насочиха бесовската си енергия, беше моята нещастна... глава, явно главата ми (или по-скоро акълът ми, намиращ се в нея!) толкова силно ги е дразнил, че ето, успяха, повтарям, с дружни усилия на косъм да стигнат, така да се каже, до пълното си тържество: моето погубване. 

Е, добрият, великодушният, справедливият и всемогъщ Бог развали пъкления им замисъл, ако мога да употребя тази дума, щот завистниците едва ли могат да мислят, те ако можеха да мислят просто немаше да завиждат толкова на моя тъй крехък ум, успял обаче, така или иначе, да роди, да сътвори 30-тина книги. (В тази връзка да подхвърля: само геният Бай ви Вучкова, Бог да го прости, ме бие по количеството книги, които е написал, но къде можем да се мерим ний с Бая ви Вучкова, любимеца на цела една скудоумна нация?!) 

И други поражения са ми предизвиквали завистниците, примерно в един момент забелязах: щом кажа (в блога си) две думи за колата си (таратайката, която ме обслужваше!), завистниците мигновено правеха така, че с дружни усилия предизвикваха повредата й, за която ми се налагаше да се изръсвам с луди пари. (Накрая таратайката ми така се развали, че се наложи да я премахна - и бесовщината на завистливците временно се успокои!)

Моята многострадална съпруга (тя си пада ако не толкова по езотериката, то поне по суеверията, за разлика от мен!) затова много пъти ми е казвала да не пиша за такива неща, щот ще страдам, аз не я послушах обаче. 

Примерно, пишех открито и то доста време за моите иновации в обучението на младите по философия и гражданско образование, разказвах за подхода си, за разните там съвсем съвременни неща, които правехме с учениците ми. Е, стана така, че завистливите некадърници пропищяха до небесата и успяха да предизвикат най-големия си триумф и реванш: наскоро дошлата мутренска власт тури на властнически постове в образованието такива войнствени другарки, които ми обявиха същинска война, приложиха същински тероризъм спрямо моята тъй скромна особа, в резултат на което се случи нещо неподозирано: успяха да ме изритат като мръсно коте от "образователната" им система, фактически ме лишиха от преподавателски права, остракираха ме, превърнаха ме в дисидент спрямо тъй бляскавото им, повтарям, "образование" - и за да не умра от глад ми се наложи да почна да се прехранвам като... нощен пазач!!! 

Триумфът на завистливците вече е пълен, нали така, аз бях по-убит отколкото когато те предизвикаха счупването на главата ми?! Да, ама не, и това не им стигна. 

В един момент забележих, че омразата към мен (вероятно породена от това, че завистливата войнствена тъпанарщина-простотия не можа, въпреки триумфите си, да ме смачка, да ме ликвидира, да ме убие!) е придобила такава бесовска енергия, че под техен контрол и власт изглежда е минало самото... битие; ето един красноречив пример в тази посока. 

Пиша значи, че синът ми с колата си ми е помогнал за еди-какво си, я мине ден-два, я не мине, и хоп, синът ми... катастрофира с колата си (той е изключително стриктен водач, но ето, магиите на завистливата напаст нищо не може да обезсили!)! За да проверя дали има нещо вярно в това (аз, повтарям, спрямо некои неща от популярната езотерика изобщо не съм съгласен - и затуй съм станал сущий Тома Невернаго!), аз пак, ей-така, на инат, подхвърлих нещо в блога си за колата на сина ми, ако щете вярвайте, ако щете не вярвайте, но е самата истина: той пак катастрофира, слава на всемогъщия Бог, че го спаси; майчице мила, като пиша ето това, знаете ли какъв колосален риск поемам пак?! 

И ето снощи какво се случи заради пустата камина с водна риза, подхранваща парното в стария дом на родителите ми, за която много пъти съм писал и дори съм правил куп идилични снимки, демонстриращи уюта в родния ми дом? (В Пловдив мръзнем в панелката, не можем да си позволим отопление, щото мутрите опраскаха и лишиха де факто от преподавателски права и съпругата ми, нищо че е и магистър по английски език - за войнстващата завистлива простотия, види се, нема невъзможни неща!) 

Та значи ний тръгваме вчера с жена ми (пътувахме с влак, да видим дали днес, на връщане, завистливльовците ще успеят да предизвикат катастрофа на влака София-Пловдив заради нас!) пак за Долна баня, не знам как разбраха за това въпросните изчадия Адови, но ето, факт: като запалихме камината, тя този път така се повреди, че за малко не... гръмна, щеше да предизвика за малко такъв взрив, че не само ние със съпругата ми щяхме да погинем, но и къщата на баща ми и майка ми, Бог да ги прости, щеше да отиде по дяволите! Ала, слава Богу, всемогъщият Бог и този път предотврати подготвения от злите сили на завистливите... "атентат" (да им бръкна пак в душицата като употребя таз дума!) спрямо моята скромна особа. Оцеляхме, слава Богу! 

Това исках да ви разкажа. Смейте ми се колкото си искате, аз съм си такъв, не крия мислите си, е, с малки изключения де, щото имам и некои мисли, които нема никога да ви ги кажа. 

Както и да е, омръзна ми да пиша, спирам. Хубав ден ви желая и успешна седмица! Бъдете живи и здрави! 

И да добавя: никога не се отдавайте на тъй разрушителната бесовщина на завистта: радвайте се когато някой нещо прави и постига, не му завиждайте: със своя пример той ви насърчава и вие нещичко да постигнете - ако не позволите да затънете в тъй непроходимото тресавище на завистта, на ината, на злобата, която терзае душите на толкова много нашенски родни войнстващи тъпанари...

(ЗАБЕЛЕЖКА: На снимката е малка печка, която ни се наложи да запалим след като за малко не хвръкнахме от взрива, предизвикан от бесовската енергия на завистливците. Пак ни е топло и уютно. Казвам това с ясното съзнание, че съвсем скоро родният ми дом най-вероятно ще пострада било от земетресение, било от пожар, било от някакво друго човешко, с извинение, или природно бедствие...)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo