Как мислят ония, които мислят право, според правото и правдата - сиреч правилно?

Кратко пояснение във връзка със заглавието: В много езици думите за "право" и "дясно" съвпадат, иначе казано, дясното е правото, е правилното - докато лявото е кривото, неправилното. "Има два пътя: прав (десен) и погрешен!", съвсем уместни думи на баронеса Маргарет Тачър.

Юрий Александров

Понеже вече няколко стотици хора се опитват да ме изкарат такъв, какъвто не съм, ще публикувам тук отново идеите, в които вярвам:

1. Вярвам, че демокрацията не е власт на мнозинството, а власт на справедливия Закон.

2 . Вярвам в свободния пазар, ниските и поносими данъци и в минималната намеса на държавата в честния бизнес на хората.

3. Знам, че отделният човек е по важен от всякакви групи, като нации, племена, родове и клубове по интереси.

4. За мен правата на индивида са ненакърними и всеки опит на държавата или мнозинството те да бъдат ограничавани са нелегитимни. Затова никой референдум в една демократична държава не може да отнема основни свободи на граждани или група от граждани ( виж т.1)

5. Ненавиждам всяка форма на тиранично управление била тя авторитаризъм, тоталитаризъм, комунизъм, нацизъм, фашизъм, абсолютизъм, сталинизъм, путинизъм, маоизъм, теокрация, охлокрация и други подобни преплитащи се гадости. Те са опасни, защото превръщат мислещия човек в бледа сянка, а немислещия в чиста маймуна.

6. По-добре свободен под управлението на чужденци, отколкото роб под управлението на родни олигарси и мафиоти.

7. Сигурен съм, че изопачаването на исторически факти с цел вдъхване на някакви патриотични чувства у децата е едно от най-гнусните изобретения на човечеството.

8. Социалната държава е нещо добро, но когато Властта налага в някои европейски и“бели“ страни 70-80% данъци на работещите, за да ги преразпредели между неработещите, тя се превръща в узаконен криминален престъпник.

9. Всеки човек има равни права с останалите, независимо от неговата раса, националност, пол, сексуална ориентация, религия, физическа пригодност... Колкото и изтъркано да звучи, това все още важи. Въпрос на елементарен морал е.

10. Не вярвам в неща, които науката не е доказала. Мога само да предполагам за тях. Знам, че съществуват и дадености, които човешкият интелект не може да осмисли.

11. Религията е личен избор на всеки човек. Затова всяка свестна държава не може да си позволи да финансира каквито и да е религии от парите на всички данъкоплатци.

12. Толерантността е една от ценностите, които отличават човека от амебите. Тя е и християнска ценност, за учудване на някои православни "консерватори".

13. Дали някой мъж ще сключва брак с жена или с друг мъж, или пък жена с мъж или с друга жена, си е тяхна лична работа, а не предмет на държавна регулация. Правата трябва да обхващат всички хора.

14. Перефразирам Бърк… Свободните хора и държави трябва винаги да се противопоставят на тиранията и терора. В този смисъл съразмерния отговор в международните дела е нещо абсолютно неудачно. Особено, когато някои европейски държави, оглавявани от псевдо десни и откровено леви люде непрекъснато подканят единствената демократична държава в Близкия Изток Израел, да „отговаря съразмерно“ на хроничния терористичен ракетен обстрел на Хамас от ивицата Газа по нейни градове с мирно население.

15. Не знам, кое ще е по-добре за Сирия?! Сатрапът Башар Асад, да си иде, или на негово място да дойдат ислямисти. Действителността е кучка, която понякога не ни дава опция за правилен избор.

16. Прекланям се пред естественото любопитство към заобикалящия ни свят, което отличава просветения човек от лумпена. Първият осъзнава, колко малко знае, докато вторият знае, че е научил всичко и може да се изказва по всякакви въпроси навред из Фейсбук.

17. Консуматорското общество не е изобретение на „тъмни сили“ или илюминати, а е следствие от алчната естествена природа на човека, подпомогната и от техническия прогрес. Въпрос на личен избор е, дали ще участвате в цялата тая порнография, но не може да я забраните.

18. Явлението, наречено „политическа коректност“ е добро по замисъл, но попаднало в ръцете на левичарските холерични активисти се превръща в чудовище.

19. Ако държавите от Свободният свят бяха последователни и принципни, отдавна трябваше да прекратят всякакви търговски и политически връзки с тиранични режими като Китай, Северна Корея, Виетнам, Саудитска Арабия, Иран, Русия, Венецуела, Куба и прочее. Знам, знам, че интереса клати феса

20. Без икономическата и чисто военна роля на САЩ в поредицата от войни през миналия век, днес светът щеше да е сбирщина от тоталитарни държави със смахнати идеологии, тероризиращи собственото си население и третиращи го като съвкупност от роби, така както беше в СССР, нацистка Германия, фашистка Италия и почти цяла Източна Европа в един отрязък от време. За едни държави това продължи няколко години, а за други десетилетия.

21. Естественото влечение към властта се наблюдава при всички животни от раздел примати и при още по-низши същества. Затова в някои предмодерни общества по света на върха на пирамидата често се оказват хора, които не могат да подтиснат примитивното у себе си. Напоследък тази тенденция се проявява и в някои следмодерни общества. Няма да ги посочвам.

22. В последните десетилетия Европа стана прекалено социална и вследствие на това произведе няколко поред поколения готованковци, загубили способности за личностно развитие и предявяващи претенции за още и още блага за сметка на онези, които работят.

23. Ако трябва да избирам между казарми или училища, бих посочил определено второто. Всяка гледаща към бъдещето си държава трябва да отделя МНОГО пари за образование. Както е казал Юго: „Този, който отваря училище, затваря затвор“. Но и всяка държава в близост до Русия пък трябва да се въоръжава чисто инстинктивно, учейки се от историята.

24. Космополитизмът (да не се бърка с Интернационализма) е състояние на духа, а не е идеология.

Юрий Александров

Ангел Грънчаров

Много добре казано, моите поздравления! Изцяло съвпада с моите разбирания и ценности, е, имам някои малки допълнения, но принципно погледнато мислим в една посока. Позволявам си да цитирам този толкова сполучлив по моя преценка текст в блога си и то в поредицата от текстове, която възнамерявам да издам като малка книжка (съставена от въпроси и кратки отговори, даващи най-вече на младите ония съдбовни истини в политическата област, без разбирането на които бъдещето ни няма да бъде добро). Между другото поканих и други пишещи хора да се включат като съавтори на тази книжка (повече глави мислят по-добре, стига, разбира се, да мислят!). Нейното заглавие, показващо идеята й, засега е "Реанимация на демокрацията", но би могло да се измисли значително по-добро, примерно "Алгебра на демокрацията", знам ли, ще видим какво ще й е в крайна сметка заглавието. Иска ми се да отпечатаме тази книжка като малка брошурка и да я раздаваме безплатно на младите хора най-вече по протестите, които тепърва предстоят, убеден съм, че без масови протести, без участието на гражданите промяна към добро в българската политика не може да има. Толкова. Трябва да побързаме с писането на този "Катехизис на демокрацията" (сега ми хрумва това заглавие!), щото решаващите за бъдещето на страната ни събития наближават, време за туткане и за чакане няма. На страната ни са съдбовно необходими колкото се може повече хора, споделящи истините, които си написал така точно по-горе!

Виж по същата тема също така и един текст, който съм писал преди време: Дясната политическа философия

И още един хубав текст: Що е дясна политика - и каква е дясната политическа философия?

ЗАБЕЛЕЖКА: Цялата поредица можете да я ползвате ето тук: Поредицата от публикации, съставящи книгата с условно засега заглавие "Реанимация на демокрацията"

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo