В състояние ли сте да осмислите един простичък казус, свързан с образованието - и бъдещето! - на вашите деца и внуци?

От години критикувам и се боря да помогна за промяната на образователната система в името на доброто образование - и достойното бъдеще! - на младите, на вашите деца и внуци! За благодарност мутро-комунистическата власт ме опраска и изрита от образователната система под вашия невъзмутимо кротък и безучастен, изпълнен с потресаващо безразличие поглед! Какво излиза от тези факти:

1.) Тия, които още търпите във властта, са жизнено заинтересовани образованието на вашите деца и внуци да е изостанало, неотговарящо на духа на времето, несъвременно, негодно, калпаво, да е менте и чалга, да формира у младите умствени и ценностни недъзи, те в мнозинството си да са "функционално неграмотни", немислещи, несвободни, безразлични, нехаещи за истината, да са простаци, нахалници, тъпанари и пр.;

2.) Свободолюбиви и правдолюбиви учители (с бунтарски наклонности) като мен, които съвестно си гледат работата и не се принизяват да служат на целите на представената по-горе власт, са единици и обикновено са изритани от "образователната" система, а в нея добруват учителите, които са склонни в името на своето собствено оцеляване-добруване да преглъщат какви ли не унижения.

За размисъл ви поставям този казус. Приятно мислене ви желая - ако изобщо сте в състояние да осмислите това, което ви казах току-що!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo