Морал, ценности, милосърдие, човещина и пр. - това са бошлаф работи, нали така?

Преди два дни бях на зъболекар. Осмелих се да пристъпя прага му въпреки безпаричието си (съпругата ми, въпреки че започна работа, поради вирус-манията отново е без работа и без никакви доходи, т.е. продължаваме някак да живеем с моята минимална работа на пазач!). От само себе си се разбира, че всички мои сърцераздирателни вопли до г-н Премиеро, до Министри, до репресирали ме  (уволнявали ме) директори на училища, т.е. до колеги-учители и пр. за съпричастност към проблема ми и за известна помощ, останаха без некакъв ефект или резултат, никой не дръзна да пожертва не някакви си там митични 500-еврови банкноти, но не благоволи да пожертва и... 5 стотинки. (Аз прочее, съм се унизявал да пиша по въпроса за моите тъй "важни" ченета не с някаква друга, а само с чисто възпитателна цел, изрично за кой ли път подчертавам това!) Както и да е, понеже поради хлабавите протези устата ми са съвсем разранени, аз се реших плахо да почукам на вратата на зъболекарския кабинет; докторът ме прегледа пак, припомни си плачевната ситуация със забите ми и особено с финансите ми, пак ме посъветва да ида на село и да си продам имотите, ако искам да има нови протези и коронки, аз измънках, че се налага да си правя зъбите "поетапно", на заплата "я има, я няма по половин зъб" (щот се надявам да мога да отделя по 100 лв. от мизерната си заплатица!), той направи кисела физиономия и започна да прави първия зъб, т.е. една паднала коронка. Смени щифчето, доста ме поизпоти, доста поработи, каза, че работата му струва 100 лева, а че старата коронка не само че е с изпаднала пластмаса тъкмо от фасадната страна, но и че трябва да бъде сменена с нова, която струвала... "най-малко 200 лв"! Тоест, оправянето на този зъб ще ми струва астрономичните за мен 300 лева.

Дадох му всичките си 100 лева, които имах и си тръгнах с подкосени крака. Тия дни ще взема нова заплата и от нея ще отделя останалите 200 лева. А следващия зъб ще правя към края на април. За нови ченета не мога и да помисля в момента. Това, дето се казва, е положението.

Дали пак да не пиша на Премиеро за прословутите мистични две 500-еврови банкноти от ония пачки от нощното му чекмедже, дето са ми легнали на душата? Или пак да ида да се моля на Социалните служби в нашата тъй щастлива "социална" държава? Това, което подхвърлиха небезразличните граждани, обърнали се към тъй сплотените колективи на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и на РУО-Пловдив с предложение въпросните сплотени колективи да съберат (по чисто морални или хуманитарни причини!) някаква благотворителна или милосърдна сума пари, които да отидат за моите зъби, коронки или ченета, остана като глас в пустиня, сиреч, никой никак не реагира - т.е. тия въпросните сплотени колективи си замълчаха така, както мълчи дал обет за пълно мълчание католически монах - или будистки монах, ако предпочитате. Омбудсманът също отмина с мълчание тази тъй скандална инициатива за благотворителна акция сред сплотените колективи, които имат най-голяма заслуга за моето двукратно опраскване с последващо лишаване от преподавателски права, остракиране от системата и пълно маргинализиране и обнищяване, довело ме до границата на физическото ми оцеляване. както и да е де, да не пиша по този пункт повече, че оплювачите съвсем с пълно право ще се изхрачат връз мен заради той потресаващото ми безочие да намеквам за такива себеотрицателни героични постъпки (които обаче таман за учителите не бива, чини ми се, да са хептен чужди, нали така?!).

Спирам дотук. Ще правя зъбите си поетапно и дълго време, кажи-речи безкрайно, по-скоро посмъртно (до края на живота си). Ще продължавам да ям предимно качамаци и попари. И чорби. Здраве да е само. 

Да сме живи и здрави само, пък другото не е чак толкова важно нещо. Морал, ценности, милосърдие, човещина и пр. - това са бошлаф работи, нали така, правилно ли разсуждавам или пак бъркам нещо както обикновено?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo