Една дама, с която от два дни сме фейсбук-приятели, ме запита тази заран на лични съобщения:
- Професоре, какво мислите - свободни ли сме?
Отвърнах й ето какво:
Не съм професор, даскал съм (вече и такъв не съм, щот мутрите ме изритаха от образУванието в тъй приказната страна Мутроландия!), но благодаря за хубавия въпрос, ще Ви отговоря: свободата е нещо индивидуално, има различни хора, някои от тях разбират що е свобода и се ползват от безценните й блага, други не разбират и си пропиляват всеки ден шансовете, трети пък се плашат от свободата, щото с нея трудно се живее, но за сметка на това се живее достойно. Тъй че сама виждате, за свободата няма как да се говори общо, за всички вкупом, сякаш сме овце. Щом обаче искаме да сме човеци, трябва да разбираме свободата и да се ползваме от нея, това нещо обаче, за жалост, у нас го умеят малцина. Затова сме стигнали дотам, че в България да си свободен е нещо като проклятие, около теб - пълно с роби, пълно с малодушници, пълно с недостойни, пълно с безразлични към свободата - или мразещи я дори. Този е моят отговор. Как възприемате отговора ми? Имате ли други въпроси?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Грънчаров може да е всякакъв, но не може да се отрече, че е много хитър. Той дружи с баба Марийка и я защищава защото като неин вътрешен човек добре знае, че в в гладните зимни месеци тя ще може да му доставя (безплатно) много КОТЕШКО МЕСО, добито от нейните котешки ферми, които са разположени на улицата. Та Грънчаров изобщо не го подценявайте, той богато ще угощава семейството си с прясно котешко месо, а вие ще му завиждате! Грънчаров оказва се има голям бизнес нюх, браво!
Публикувам горната идиотщина, написана от дежурната анонимна оплювачка за да видите доколко е изкукуригала. И в какво тежко състояние се намира тя, горката. Въпросната другарка се нуждае от спешна психиатрична помощ, но и психиатриите у нас очевидно не си вършан никак работата...
Публикуване на коментар