"Вбеси" ли "Прекрасният луд" тъй спокойния иначе философ Грънчаров - или се случи нещо съвсем друго?

Публикувам без никаква редакция писмо на гражданина Пашев до ръководителя на ПОтв Евгений Тодоров, то е по повод на вчерашния специфичен дебат в Дискусионния клуб, който можете да гледате ето тук: В Дискусионния клуб тази вечер: Как един философ се сблъска с едно нихилистично настроено анонимно плямпало? По-долу пък можете да виидите и прочетете краткия мой коментар на това писмо:

Привет, Е. Тодоров,

 

Вчера вечерта водихме един от поредните скучни онлайн разговори с Грънчаров и Воденичаров, докато не се появи (по моя инициатива, ще си призная) един Прекрасен Луд. Той е българин, който дълги години е живял в Швейцария («меката» на свободата в Европа) и е ошлайфал мисленето си като един истински съвременен анархист (по моему). Той започна (нарочно) да провокира Грънчаров и Воденичаров, че са скучни и безинтересни и ги обиди и реакцията на Грънчаров беше много интересна. За първи път от седмици наред се получи истински и разгорещен дебат, който е типичен за едни по-свободни общества от нашето. 

Тоя човек, макар и да се прави на идиот понякога, е доста интелигентен и умее да провокира хората да се замислят доколко вкоренените в мозъка им догми са истински, а не фалшиви и оттам да успеят (евентуално) да тръгнат по пътя към Себеосъзнаване и търсене на някоя по-голяма Истина от догмите, в които са се вкоренили. Затова и много често бива хулен и оплюван (доста несправедливо). Това, че не си показваше лицето в чата, беше също част от провокацията.

Ето например, една от провокациите му беше, че е клошар, а другите събеседници дори не успяха да «стоплят», че това също е част от «провокацията» му. Даже в порив на обида, Грънчаров почна да го обижда — кой бил той, един прост клошар, който да оценява Грънчаров дали бил скучен или не. 

Предлагам ви, ако имате желание, да изрежете видеото от дискусията от там, откъдето идва «Прекрасния Луд» и да го излъчите даже с надпис «No Comment» и нека всеки зрител сам си направи изводите за себе си от туй импровизирано «риалити». Ако ви е трудно да го изрежете, мога да ви го изрежа и аз и да ви дам видеото, стига да имате желание да го излъчите.

 

Видеото е тука: ( https://www.facebook.com/AIGdb/videos/10158313804261872)

 

PS: Истинската си същност човек показва точно, когато го изкарат от зоната на комфорт — тук не коментирам дори дали това изкарване е било справедливо или не. Само ще кажа, че по някое време крясъците на Грънчаров по тембър наподобяваха речи на Адолф Хитлер, когато е разгорещен, а за думите му по адрес на «Прекрасния Луд», да не говоря. 

 

Уважаеми, г-н Тодоров,

Почти съм сигурен, че вие няма да поискате да излъчите това видео, защото то би могло да злепостави хора от ТВ, но въпреки това, съм длъжен да ви го предложа, защото по моему е ценен експеримент.

 

Навярно, след тоя експеримент, който е по моя инициатива, Грънчаров пак ще ми се сърди за неопределено време, но това беше моя начин да «раздвижа нещата» във вялия и заспал разговор, който никой не слуша. Между другото, точно такива разгорещени дебати се гледат с много по-голям интерес, така както на мен ми са ми много по-интересни вашите викове, когато понеделник спорите с Любчо Апостолов и нерядко сте доста вбесен, но и вие във вашия бяс не можете да стигнете думите, които употреби Грънчаров по отношение на Прекрасния Луд. По спомен ще кажа, че по едно време Грънчаров показа тотално неподозирана иначе авторитарна същност, когато каза на Прекрасния Луд, че трябва да коленичи доземи и да му целува краката и на него и на Воденичаров. Освен това, той бил длъжен да си наизустява техните «мъдри мисли» :) 

 

Естенствено, нарочно подхвърлих тази задача точно на него (Прекрасния Луд), защото знаех, че той има «дарбата» наистина да изкара хора като Грънчаров извън нерви в разгорещен дебат. Например, аз нямам тая дарба или по-точно имам, но прекалената ми учтивост в живи предавания/включвания пречи.

 

 

--
Георги Пашев

http://gpashev.com

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Вкратце и аз да кажа нещичко по повод на случилото се снощи (за краткост ще номерирам отделните по-съществени моменти):

1.) Вашето възприятие на случилото се си е лично Ваше, но държа да Ви уведомя, че то е твърде субективно и пристрастно; очевидно много Ви трогна това, че въпросното плямпало (не знаех, че то било живяло в Швейцария, мисля, че Ви е излъгало, а Вие сте му повервал!) Ви се подмаза, явно Ви е подкупило по този начин, което именно и Ви кара тъй криво да оцените станалото.

2.) Имате доста крива представа и за мен, въпреки че се познаваме от доста време; съвсем сте заблуден относно това, че съм щял бил да Ви се обидя за нещо, нема такова нещо, напротив, приемам различията между нас във всяко отношение като нещо съвсем естествено.

3.) Не сте прав и справедлив относно това кой кого е провокирал и кой кого е изследвал: Вие в колаборация с въпросното анонимно и нихилистично настроено (а ля Вучков!) плямпало, нарекло се претенциозно "Прекрасен луд", или аз него, пък и Вас, съм провокирал и изследвал? Забравяте или по-скоро игнорирате (неслучайно) ФАКТА, че аз съм професионалистът в правенето на дискусии и дебати, това всъщност ми е професията, това съм правил цял живот; аз съм много опитен в дебатирането и често ми се налага да играя разни роли, въпреки че, като добър артист, умея да се превъплъщавам в тях твърде искрено, емоционално достоверно, дотам, че ето, Вие примерно, си мислите, че съм се бил "ядосал" и пр.; не е така: това плямпало снощи дърдореше снощи врели-некипели, наложи се да му строша рогцата, щото е самонадеяно и претинциозно въпреки цялата си кухота; всъщност е обладано от някои модни конспиративистки тъпотии, към които Вие имате нескриван пиетет, на тази основа е и близостта Ви.

4.) Бил съм изпаднал на моменти във фалцет и на това основание ме сравнявате с Адолф Хитлер, благодаря Ви за комплимента, между другото този иначе побеснял от някои свои прекалено глупави идеи тиранин (не мога да го нарека "човек"!) въпреки злодеянията си, не можем да отречем това, е бил твърде талантлив, да не кажа гениален оратор; затова и приемам Вашето сравнение на моя милост с него като съвсем незаслужен комплимент.

5.) Съветвам Ви малко да помислите защо това същото плямпало не смее да разкрие самоличността си, защо си крие името и лицето; ако си отговорите на този въпрос, ще сфанете на тази основа на какво се дължи моето право да обиждам така грозно този индивид, той всъщност сам, поради глупостта си, ми сервира това право; апропо, всичко, което яз правя, е с ясно изразена възпитателна и образователна цел, ако проявите честността да сфанете и признаете това едва тогава ще осъзнаете и защо се държах така, защо си позволих да се въплътя в тази роля и то така добре, че ето, Вие сте започнал да си мислите, че съм бил наподобявал самия... Адолф Хитлер!

6.) Самият Вие страдате от ценностна незрялост и обърканост като въпросното анонимно плямпало, което е предпоставка за това да имате шанс много да научите от такива като мен и като Воденичаров. И тогава няма да се радвате така чистосърдечно примерно на идиотщини от рода на "Аз не съм ти чел книгите бе, Грънчаров, но знам, че те са пълни глупости!" или "Воденичаров е съвсем безидеен, нема никакви ценности!", както снощи си позволихте, но това Ваше поведение обижда само и единствено Вас самия, не и мен, не и Воденичаров, който, прочее, се държа много достойно, въпреки че можеше и той да се включи в моята разпра с прекалено разпищолилото се анонимно плямпало.

7.) Минималната етичност изискваше Вие, като сте поканил въпросното плямпало, да ни бяхте уведомили за неговото идване и да ни бяхте предопредили с каква цел то идва, също така наша обща грешка беше, че не настояхме т.н. "Прекрасен луд" да си беше показал лицето и да си беше казал истинското име, щото именно тази анонимност обяснява защо въпросното недоразумение си позволява да се държи толкова нагло и арогантно, позволява си да обижда и мен, и Воденичаров, и същевременно се подмазва грозно на Вас, опитвайки се да внесе раздор в Клуба и да го ликвидира.

8.) Вие също можехте да не мълчите и да се радвате на "шоуто", а трябваше да се обаждате и да заемете страна; интересно е, че Вие сам не подкрепихте нито една от тъпотиите на анонимника, въпреки че вътрешно явно "мислите" като него, което именно и показва Вашата незрялост и обърканост, да не говорим за съответната морална нечистота (а тя не се свързва с афишираната от Вас религиозност: поведението Ви не беше в никакъв случай християнско!).

9.) Преди време адресирахте писмата си освен до Евгений и до мен; в това писмо обсъждате мен с друг човек, пращате ми го, а в същото време ме игнорирате, което е и глупаво, и неморално (писмото Ви понамирисва на... донос!), т.е. влизате в сериозно противоречие с важни норми на морала; дано осъзнаете поне това и дано се покаете малко за стореното...

Спирам дотук. Довечера можем да дообсъдим нещата наживо.

Хубав ден! 

ПОСТСКРИПТУМ ЗА ЕВГЕНИЙ: Аз също мисля, че този "дебат" (в стил "а ля Вучков"!) може да бъде интересен и поучителен за зрителите на ПОтв, затова нямам против да го излъчиш ако прецениш, че толкова дълго предаване би могло да бъде излъчвано. Да се режат и излъчват части от него, както предлага Пашев, може да доведе до невярна представа за станалото и може да подведе зрителите, щото липсва общия и носещ цялостния смисъл конктекст на дискусията. По тази причина аз съм на мнение, че ако нещо изобщо се излъчва, то или трябва да е цялото, или... нищо да не излъчва. В ютуб същото видео е тук. Ако по телевизията не може да се излъчва, би могло да се даде линк на сайта на ПОтв.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo