По публикацията със заглавие Министерският съвет ли се зае с решаването на проблема с моите ченета? имам коментар-въпрос във фейсбук, който ми дава повод да разкажа какво е развитието по този житейски казус, който, няма как, ще заеме подобаващото място в моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ. Ето какво отвърнах на този бдителен другар, поставил ми тъй логичния въпрос:
Plamen Genov: Защо здравната каса да ти плаща протезата, кой си ти?
На което отвърнах:
Ангел Грънчаров каза: Plamen Genov, не съм искал здравната каса да ми плаща протезата. Аз поискаш любимият ви Премиер да ми подари две 500-еврови банкнотки и по хуманни причини да ми помогне, щото аз наистина не мога да дъвча, устата ми са в рани. Но Премиеро, който обича да прави помен само с чужди пити, ето, ме праща "на Михаля", именно към социалните грижи и здравната каса. Прочее, хубаво, че отваряш дума по този казус. Има развитие: вчера ми звъннаха и ме повикаха в социалните грижи на квартала, където живея, поговорихме с чиновниците, от тях разбрах, че няма да могат да ми помогнат, щото, видиш ли, със безработната ми съпруга сме доста "богати" след като семейството ни има лека кола, вярно, твърде стара, но требвало да нямаме, за да ни помогнат, требвало значи да продам колата, за да си направя ченето (а пък след това да ида на работа, тя е извън града, пеша, за да си укрепя и общото здравно състояние!). На второ място требвало да продам бащината си къща на село, за да си направя с взетите от нея пари ченето. И на стари години да няма къде да живея, щото апартаментът ще остане на сина и на семейството му. Това, дето се казва, е положението, така "помага" нашата тъй приказна "социална" иначе държава. А Премиеро не ще да ми помогне с две само банкнотки от ония, дето държи на пачки в нощното си чекмедже. Явно он обича само да взема, а не да дава. Туйто. В социалните служби на нашата социална държава просто се погавриха с мен и му пуснаха да си вървя с мир. Бъди спокоен, те няма да ми финансират ченето. Можеш да спиш напълно покойно, че ще продължа да си бъда със стара, хлопаща протеза, която ми изранява устата и с която не мога да дъвча. Отговорът ми задоволява ли те вече? Бъди здрав, тъй бдителен другарю гражданин!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Какво е това безочие? Кой и за какво ти е длъжен? Ти си един некадърен учител, който е неспособен да си намери друга работа, освен като пазач. Забележи колко си некадърен, издавал списания, писал книги, единственият, който знае каква е истината за света ... работи, като пазач. Кой трябва да ти бъде длъжен? Това е демокрация, няма ги вече комунистическите ти роднини, които даваха нещо на готово. Сега си сам и обръщенията лъхащи на доноси вече не вършат работа, затова си й пазач. И още нещо, май само това си видял по време на намиране на образование, намиране на работа, че сега го повтаряш, като папагал, че все се избират само техни си хора. Това време почти отмина, може би са останали някъде в затънтените села или дълбоко повредени директори с твоето мислене, които да назначават техни си хора, но те са незначителен процент.
Докато не осъзнаеш, че не си кадърен за времето в което се намираш и, че доносите, които май-май си писал по време на комунистическия режим не са достатъчен фактор да си намериш работа. Ще ти се наложи много скоро да продадеш всичко което имаш, за да платиш съдебните си разноски. Не знам как по-ясно да ти го обясня. Опитвам се да ти помогна!
Няма нужда да публикуваш коментара, той е лично за теб.
Остани здрав и успех във всичко!
От не приятел, но явно повече приятел от заобикалящите те хора.
От сплотения колектив на тет ленин
Благодаря за тъй любезните думи, другарко! Признателен съм Ви че в ранни зори ми написахте туй толкова трогателно излияние. Между другото, моралът, който демонстрирате, е завиден, давате ли си сметка за това? И още нещо искам да Ви кажа: този, който толкова се вълнува от чуждата некадърност, дали по този начин без да иска не потвърждава своята некадърност? Един вид е комплексиран на тази тема, по този повод и по тази причина се мъчи да се самооправдае и успокои като говори за чуждата некадърност, разбирате ли ме? Не е толкова трудно за сфащане това, което казвам, опитате се да сфанете. На един кадърен човек изобщо няма да му мине през акъла глупостта да оценява нечия чужда кадърност и особено пък некадърност, но за некадърника това е съдбовно важна тема, щот той доста страда по повод на своята некадърност и затова се мъчи да се самоуспокои - и затова с висше задоволство почва да плюе некой, когото е нарочил за "некадърен". Сфанахте ли този път?
А иначе благодаря за комплимента, щото по този начин Вие пак без да искате ме ласкаете доста, щото сте ме нарочила да ме наричате "некадърник" неслучайно, явно доста страдате по повод на моите отдавна доказани качества. Благодаря Ви де, но просто нема нужда да ме ласкаете чак толкова.
Поздрави на тъй сплотения ви колектив! Как се чувствате сега, след като се избавихте от единствения некадърник сред вас и сега сте все кой от кой по-кадърни?
Ако аз имах власт, щях да запиша в конституцията, че всеки гражданин има право на достоен живот. После в Закона за Достойния живот щях да запиша конкретни неща, като полагаеми се зъбни протези, безплатен интернет и безплатен смартфон, облекло, чекове за храна, дори и чекове за спа центрове и фитнеси и др.
Георги Пашевъ
Георги Пашевъ Ако управниците направят така управляваните да имат достойни доходи, то нема никаква нужда държавата да ни дарява безплатни ченета и пр. - щото сами тогава щяхме да можем да си ги осигурим. В Америка, примерно, е така, в Западна Европа - също.
Публикуване на коментар