Така изглежда първата страница на вестника. Във връзка с излизането на вестника ми хрумва една идея: в-к ГРАЖДАНИНЪ излиза вече 4-та година и е издаван само от един човек. Оказа се, че е възможно да излиза един наистина десен и свободен вестник и по този начин. Разбира се, тиражът е бутиков, но все пак и хора, не ползващи интернет, могат да четат онова, което вълнува "интернетната общност", която, както и да я погледнем, все пак е представител на най-будната и интелигентна при това част от народопопулацията.
Та идеята ми е тази: има и други активно пишещи в интернет; защо да не си обединим силите и заедно да издаваме в-к ГРАЖДАНИНЪ, та той да достигне до колкото се може повече хора, не ползващи интернет у нас? Подхвърлям тази идея, интересно ми е ще има ли някаква реакция по нея. Ето, и Иво Беров, и Едвин Сугарев, и Иво Инджев, и още много други са се наврели в интернет, а думите им не стигат до огромната част от гласоподавателите; за да стигнат, е нужен вестник. Има такъв вестник: това е в-к ГРАЖДАНИНЪ, и ако свободомислещите пишещи хора си обединят силите, вестникът ще може да излиза в много по-голям тираж.
Готов съм да отстъпя и идеята, и редакторството, и всичко друго на някой по-способен, та вестникът да потръгне. Това е предложението ми.
ДОБАВКА ОТ ДНЕШНИЯ ДЕН: И тогава, и сега: никакъв отзив. Което и показва, че философът Хегел е напълно прав: всеки народ си заслужава управниците, достоен е за своето правителство...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар