Пиша книга за демокрацията. От доста време я пиша. За "реанимацията" на демокрацията е тази нова моя книга.
Всъщност, като се замисля, аз тази своя книга я пиша вече... цял живот! Да, демокрацията (наред със свободата) е моята основна тема, е темата на живота ми. Интересното е, че писах дълго време поредица от статии за демокрацията, направих сборник от тях, почнах да го редактирам за да го направя книга и в един момент разбрах, че трябва да променя изцяло идеята си - щото кой ли ти чете в наше време дълбокомислени книги за демокрацията?!
Реших да преработя и пренапиша книгата си, по по съвършено друг начин. А именно - като я направя пределно кратка, ясна, достъпна, популярна, лесна за четене, дори приятна; но най-вече пределно кратка реших да направя тази моя нова книга за демокрацията (иначе имам доста други книги, отдавна написани и издадени, по същата тема!). И реших да я пиша под формата на най-важни въпроси - със съвсем кратки отговори на тях.
Започнах да пиша книгата си, а в един момент... запецнах, усетих се, първо, че въпросите са безкрайно много, второ, че съм се захнала отново с неизпълнима задача. Отчаях се, е, ако не съм се отчаял, то поне се обезкуражих. Зарязах за известно време писането. Цялата ми неувереност идеше от това, че "истински важните въпроси" са прекалено много, че нямат край. Значи като е така, то трябва да избера "хептен най-важните", нали така?
Да, ама как да го направя това, как да подбера и изнамеря тия най-важни въпроси около политиката и демокрацията? Мога ли да си направя нещо като пълен списък на въпроси, от които след това да избера "хептен най-важните", а да пожертвам "малко по-малко важните".
Виждате ли докъде се оплетох и докъде я докарах? Почнах да стоя нерешителен в безпътицата и вече бях на път да зарежа въпросната така затруднила ме книга, когато му хрумна нещо сякаш спасително: яви ми се идея, която сякаш можеше да ме извади, на пръв поглед, от затруднението.
И тъй, реших да се поровя в публикациите на моя блог, да намеря всички, които са на тема за и около демокрацията (и политиката), да взема заглавията им (аз почти винаги за заглавия турям въпроси, въпроси обичайно са заглавията на моите публикации) и да направя по този начин най-сетне оня заветен списък с въпроси, от който да избирам.
Да, ама не, и това се оказа неизпълнима задача: та почти всяка моя тема е кажи-речи все за демокрацията?! Кат Боко Борисов тогава пак възкликнах "Бахмаааму!" и се шибнах от отчаяние по челото: брях, какво да правя, как да изляза от затруднението? После се сетих, че по-лесният вариант е да взема въпросите, които съм обсъждал със зрителите на моето предаване "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия, там кажи-речи постоянно обсъждаме теми около състоянието на демокрацията ни.
Порових се, ето непълния списък по-долу, а сега се обръщам към всички вас, дето ми се водите приятели (пък и зложелатели, и такива имам, как да нямам такива: оплювачи у нас бол!): бихте ли предложили вие ония въпроси, които по ваша преценка са най-важни и които би трябвало непременно да влязат в една книга (малка, кратка, пределно понятна, истински популярна и пр.) на тема РЕАНИМАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА (продължава това условно заглавие да ми се върти в главата, а другото заглавие за книгата си, което измислих преди време, е АЛГЕБРА НА ПОЛИТИКАТА)?
Та значи в безсилието си стигнах дотук: да помоля вас, дето, примерно, да допуснем това (щото кой ли ти чете книги в наше време, та ние сичко си знаем и без нищо да четем?!), сте евентуалните бъдещи читатели на тази книга, да ми предложите ония въпроси, които вас специално най-много ви вълнуват, които смятате за най-важни, по които искате да разберете моя отговор!
Това е, за това ви моля, ще ви бъда много благодарен ако откликнете и ми помогнете. Предлагайте колкото си искате важни и нужни въпроси по ваша преценка, като се натрупат доста, ще можем след това да изберем най-добрите, най-сполучливо формулираните и пр. Ето по тази начин ще имате шанс сами да станете съавтори на книгата, която ми се иска да създадем, защо не, заедно, в сътрудничество, щото, сами виждате, темата на тази книга за демокрацията е, така да се каже, обща, касае всички нас, няма как да е иначе. (А ако някой от вас иска да стане мой съавтор, да заповяда, с удоволствие ще приема помощта му!)
Толкова, значи с интерес ще очаквам реакцията ви. Ако никак не реагирате, ще го оценя подобаващо, е, дали ще ви се обидя или другояче ще оценя вашето тъй възможно мълчание, е отделна работа, то си е моя работа вече. И тъй, чакайки вашите предложения, ето сега въпросите, които взех от предаването "На Агората..." от няколко години насам, те са именно обсъждани (наред с много други въпроси и теми, предимно по други човешки и духовни, т.е. философски!):
Защо истината ни прави свободни?
Може ли да има демокрация без партии?
Способни ли сме на единно гражданско действие?
Кога и как ще се освободим от робския си манталитет?
Защо не всички политици са маскари?
Коя е най-голямата пречка пред нашия възход и просперитет?
Как се прави... демокрация?
Как аз, редовият гражданин, мога да помогна за промяната към добро?
Що е граждански дълг? И защо подобно нещо не вирее на българска почва?
Защо демокрацията ни е тежко болна?
Накъде отива светът?
Докога ще търпим тиранията на мафията?
Защо без законност няма просперитет?
Дали най-големият ни дефект не е че не обичаме да мислим?
От какво зависи тъй дълго чаканата промяна?
Роби на комунизма ли сме все още?
Как демокрацията у нас може да проработи?
Какво бъдеще очаква нашата цивилизация на свободата?
Кога едно общество е истински свободно?
Същност на свободата е освобождаването – как така?
Можем ли да водим продуктивен дебат?
Кога ще разрушим нашия български Картаген?
Кога ще започне нашето ново възраждане?
Умеем ли да разграничаваме право от неправо?
"Капитализмът" човечно общество ли е?
Дали и най-лошата демокрация не е за предпочитане пред тъй съблазнителната тирания?
Как се прави демократично училище?
Уникално прост народ ли сме?
Интересува ли ни истината за комунизма?
Как да подобрим своята демократична култура?
Кога ще надмогнем националното раздвоение?
Кога ще постигнем национално помирение?
Кога и как ще се оправим?
Разбираме ли моралния смисъл на институцията "държавен глава"?
Как се прави разумен избор?
Умря ли демокрацията ни?
Докъде стигнахме в нашата българска одисея към свобода?
Май наистина сме народ-мечта за ченгесарската мафия?
Каква е ползата от дебатирането?
Каква е файдата от... мисленето?
Докога все така ще я караме?!
Причастни ли сме на духовното царство на свободата?
Защо тиранията на безразличието е така страшна?
Защо ни е така страх от промените?
Защо разумността е път към просперитета?
Коя е разумната, добрата, подходящата за България форма на държавата?
Защо в чудната страна Динколандия обичат ракията повече от свободата?
До какво води безразличието към истински важните неща?
Как се отнасяме към новаторите?
Как се влиза в депутатски листи?
Как се печелят избори?
Защо лакомията за власт е така голяма?
Непротивенето на злото дали не насърчава злосторниците?
Как се провежда ефективно гражданско действие?
На какво ни учи историята?
Що е декомунизация и как тя се прави?
Защо комунизмът у нас не умря, а вампиряса?
Защо не умеем да дебатираме?
Застрашена ли е "българщината", нашата тъй свидна уникална идентичност?
Как се култивира демократичен манталитет?
Защо в декомунизацията е спасението на нацията?
Кога решенията ни са истински разумни?
Какво представлява "класическият българин"?
Кой е най-важният български въпрос?
Можем ли да се освободим от бесовщината на разединението?
Защо всичко у нас е тъкмо наопаки на истинското – и на разумното?
Способни ли сме да проведем народен импийчмънт на управниците си?
Как ще станем пълноценно живееща човешка общност?
Накъде се е запътила цивилизацията ни?
Каква промяна съдбовно ни е потребна?
Личността или общността е по-значима?
Декомунизация или... рекомунизация?
Промяната в съзнанията: как да я постигнем?
Как реагираме спрямо несправедливостите?
Имаме ли духовни водачи?
Как да спрем путинизацията, т.е. дебилизацията на нацията?
Как да спасим нашата млада, но непрокопсала демокрация?
Кога и как ще се оправим?
Кога нацията ни ще възкръсне духовно?
Демокрация или путинщина – кое избирате?
Ще отървем ли България от лапите на побеснялата руска мечка?
Може ли комуноидно зомби да стане човек?
Промяната в съзнанията: как да я направим?
В навечерието на революция ли се намираме?
Има ли спасение от обществената деморализация?
Как да стана борец за демокрация?
Кога един народ загива от безчестие?
Какво заслужава аморалната власт?
Можем ли да спрем пълзящата тирания на мастодонта ГЕРБСП?
Кой е верният подход в гражданското образование на младите?
"Смяна на системата" – що е и как се прави?
Искате ли да станем политици?
И какво: ке се биеме – или ке се предаваме?
Кога ще престанем да се разчовечаваме?
Какво правят самодейните граждани-политици?
Не наспахме ли се вече?
Докога ще отстъпваме пред силите на злото?
Как се прави не-менте протест?
Как се прави реанимация на демокрацията?
Какво за мен е демокрацията?
Как деморализацията погубва демокрацията?
Духовният поврат – как да го постигнем?
Защо русоробите са така побеснели?
Защо са ни нужни истински обществени медии?
Има ли сблъсък на цивилизациите?
От какво е болна българската душа?
Какви плодове ражда безразличието към истината?
Кога гражданинът става... народен трибун?
Защо има смисъл да гласуваме?
Как се прави истински демократичен политически дебат?
Кога човекът става граждански активен?
Как мисли поколението на свободата?
Можем ли да спрем омразата?
Защо допуснахме да ни направят на маймуни?
България бащиния на мафията ли е?
Защо демокрацията ни агонизира?
Реанимация на демокрацията: как се прави?
Що е политика?
Какво означава да си путиноид-комуноид?
Кога правосъдието се превръща в прасовъдие?
Имаме ли шанс да се спасим от тиранията?
Кога ще завърши агонията на посткомунизма?
Как да се борим с тиранията?
Как ще се освободим от робския си манталитет?
Мутризация или демократизация: накъде?
Защо сме толкова безотговорна нация?
От какво страда българският дух?
Докъде води вашето безразличие?
Гражданско достойнство – какво е това?
Как да изкореним комунистическия манталитет?
Видяхте ли докъде я докарахме?
Кога политиката става цирк?
Как да се борим с русофилската напаст?
Какво бихте жертвали за свободата си?
Защо стигнахме дотук – и къде сгрешихме?
Какво правят небезразличните граждани?
Коя е алтернативата на властващия народняшки мутро-популизъм?
Промяната – иде ли и как да я направим?
Кой и как контролира нашите умове?
Какво аз мога да направя за промяната?
Баце, Баце, на кой ни оставяш, скъпи Баце?!
Имаме ли нужда от апостоли на свободата?
Страхувате ли се от вируса на глупостта?
Как се правят ефективни дебати?
ЗАБЕЛЕЖКА: Освен да предлагате нови, вълнуващи ви вас специално въпроси, бихте могли и да зачертаете ония въпроси, които предлагате да отпаднат от този списък, т.е. по които не желаете да бъде отговаряно в подготвяната книга, примерно щото смятате въпросите за излишни, за пределно ясни, ненуждаещи се от осмисляне и обсъждане и пр. И за това ще ви бъда много благодарен, стига да намерите "време за губене", за да свършите и тази работа. Но най-вече: предлагайте нови въпроси, които по ваша преценка са най-важни! С интерес очаквам предложенията ви!
ДОБАВКА: А ето сега и ония въпроси, по които вече съм написал отговорите, т.е. които са вече влезли в книгата, която подготвям (виж: Поредицата от публикации, съставящи книгата с условно засега заглавие "Реанимация на демокрацията"):
ВЪВЕДЕНИЕ: Искате ли заедно да пишем популярна книга за политиката и демокрацията?
1.
Шоу ли е политиката?
2.
Нима всички разбираме от политика?
3.
Защо ни е така потребно да разговаряме за политика?
4.
Защо демагогът така усърдно се подмазва на народа?
5. Има ли "добър" популизъм?
6.
Кой заслужава да води народа?
7.
Кой се интересува от политика?
8.
"Политическо животно" ли е човекът?
9. Кои са начините за управление?
10. Кога и как мнозинството
ще подкрепи най-добрите?
11.
Как да убедим обикновените хора да подкрепят добрите управници?
12. Как мислят
ония, които мислят право, според правдата?
13. Нима трябва да вярваме в
политическите си идеи?
14. Какво представлява
идеята?
15. Защо илюзиите са така
вредни?
16. Има ли спасение от тиранията на глупостта?
17. „Изкуство на възможното” ли е политиката?
18. Дали политиката не е практическа философия на
живота?
19. Съществува ли „политическа
мъдрост”?
20. Как се става политик?
21. Силата на духа ли ни
прави убедителни?
22. Как да стана добър
гражданин?
23. Трябва ли да изхвърлим на
боклука "цялата политическа класа"?
24. Нима десни са богатите, а леви –
бедните?
25.
Как мисли добрият гражданин, какви са неговите убеждения?
26. Кои са принципите на дясната стратегия на живот?
27. Кога държавата не пречи, а насърчава
индивидите?
28. Защо не трябва да чакаме държавата
да ни оправя?
28. Защо нямаме демокрация?
29. Какво съсипва
демокрацията?
30. Изборът чрез жребий дали не е по-добрият начин за определяне на
управниците?
31. Коя демокрация е истинска?
5 коментара:
По-добре си намери някоя по-хубаво платена работа. Зарежи философията. Казаха ти, че не ставаш. Ходи сади камби и арпаджик.
Не.
До другарката, която ме съветва да се откажа от философията и да отида да садя "камби и арпаджик": другарко, я дайте да видим една поне Ваша книга да да ни убедите, че изказването Ви не е просто проветряване на устата. Вие лично в коя област сте по-добра, в писането на философски книги или в саденето на арпаджик - та от висотата на Вашеите постижения да можем да самооценим собствените?
Досаден! Колкото повече одъртява, по-досаден. Инак – като всяка отровна гъба, живее от скандалите и чрез отровата, която непрекъснато произвежда. Неколцина доверчиви добри хора му се връзват на театрото, което цял живот е разигравал. Безплоден живот, основан върху войнстваща графомания. Жестоко, но наказанието носи в себе си. И няма спокойствие за бившия доносник. Представете си вечната просия, писането на доноси във формата на молба, заявления, жалби и препоръки, които никой не ти е искал.
Учител
Другарко тъпа тролстваща завистнице, да Ви запитам нещо, което е доста близко до ума, но Вие явно не зацепвате сама: като играете тъй усърдно ролята на обиден на целия свят и на самия тъй несправедлив към Вас лично живот Салиери, не се ли досещате, че без да искате, ме превръщате в тъй щастлив... Моцарт?! :-) Зазрешавам Ви за да се успокоите от бесовщината, която Ви тресе, като ме четете, да се хапете примерно по ръката, може път от болката да Ви мине малко тъй непоносимата злоба...
Публикуване на коментар