Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
3 коментара:
РЕЧТА НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА СВОБОДАТА НА ВРЪХ ШИПКА НА 26 АВГУСТ 1934 ГОДИНА
„Освобождението на българския народ е най-величавият момент,най-крупното събитие в нашата история.То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спряла в колебание.По тия върхове руси и българи водиха трудни страшни боеве от които зависеше изхода на освободителната война.
Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври,а българското опълчение,родоначалника на нашата храбра армия,извършиха своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възвися славата на българското оръжие възкръснала след пет векове.
На „Орлово гнездо“ блесна първият сияен лъч на българската свобода. Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българският народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във „Фенер“, лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче,който символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ.
Народните будители и апостоли на революцията, борците за българската църква и борците за българската държава работиха всеки със средствата на своето време ,но с еднаква любов и със същата надежда за българско освобождение. Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар, Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите.
Господа, но тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождение и на техните дейци и герой народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник.
Всеки паметник обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът,който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг.Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите поколения.
С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герой и ветерани от Освободителната война,аз се прекланям дълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.
Да живее България! Ура!”
Цар Борис Трети е бил велик дипломат, същото може да се каже и за баща му, Цар Фердинанд, който заслужено е бил смятан за голям хитрец (за което свидетелства и прякора му: "Лисицата"!). Цар Фердинанд, за да омилостиви най-големия душманин на българската свобода и независимост е наредил да се направи паметника на Цар "Освободителя", яхнал кон, а в краката на коня е... Парламентът на независимото Царство България. (Заради подобни лицемерни, подкупващи жестове за укротяване на винаги бясната руска имперска мечка Царят е оцелял физически и е умрял от естествена смърт, за разлика и от двамата си синове!) А Цар Борис, виждаме от тази негова реч, е подражавал на великия си баща, който е направил нужното за европеизирането на България. Но въпреки това, както знаем, не успява да опази живота си - и най-вероятно е бил отровен от руските шпиони. В този смисъл трябва да се разбира тази негова реч: да бъде омилостивена винаги бясната, повтарям това, руска имперска мечка.
Все пак, забележете, речта му завършва с "Да живее България!", не казва "Да живее Русия!", което издава защо е трябвало да каже по-горните тъй унизителни на места твърдения. За да живее България руската имперска мечка трябва да не бъде дразнена. Особено в онези времена, времена на съвсем лудия, съвсем дивия, съвсем бесния, тъй кравожадния руски комунистически империализъм.
Публикуване на коментар