Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 13 март 2021 г.

Какво небезразличните граждани настояват да бъде направено в свое поредно обръщение до Министъра на образованието?

Тази сутрин прочетох в блога на небезразличните документ, изпратен отново до все същите напълно индиферентни към истински сериозните проблеми на образованието длъжностни лица; те отново и отново поставят въпроси, свързани с моята борба за правото ми да бъда учител, потъпкано по найекстравагантно грозен начин от властващите; ето какво пише в това обръщение: (Прочети ЦЕЛИЯ ДОКУМЕНТ)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата. изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времетоживотасвободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Много ли се изненада като видя писмото? :-) :-)

Анонимен каза...

Нима не си го писал ти?

Ангел Грънчаров каза...

Възлагаме на Филанкишията да пише писмата ни. Той най-хубаво ги пише. Аз лично не мога да пиша, както това добре се знае, щот съм некадърен... Сега поуспокоихте ли се малко, другарко?