Как сър Исая Бърлин разбира свободата - или добре ли е да създадем общество, което пречи на щуките да ядат малките риби?

Радио интервю от 1976 г. на Джон Мърсън със сър Исая Бърлин на тема „Човешката свобода“

Брой

 45 (2019) Водещ броя: Гергана Попова

Рубрика

 Тема на броя

Автор

 Исая Бърлин. Превод от английски език: Делян Анакиев, студент в Югозападен университет „Неофит Рилски“, E-mail: anakiev.d@abv.bg

Радио интервю от 1976 г. на Джон Мърсън със сър Исая Бърлин на тема „Човешката свобода“

 

Исая Бърлин: Кант е дълбоко убеден, че съществува такова нещо като морално действие. Моралното действие означава, че човек избира или може да избере да направи правилното нещо, а не неправилното. Казано най-просто, човек няма никаква заслуга за избора на това, което е правилно, освен ако не съществува възможност да избере неправилното. И ако човекът е напълно и единствено продукт както на външни фактори – биологически или физически, – така и на това, което може да се нарече вътрешни фактори, например психологически – неговите желания, неговите страсти, неговите влечения, – тогава, според Кант, той е просто една машина. Той е като часовник, който, разбира се, се движи по съвършен начин, но не се определя от само себе си, а чрез механизъм, върху който няма контрол. Кант всъщност категорично се обявява срещу идеята на Спиноза, че ако попитате хвърлен от някого камък защо лети, предполагайки, че той е съзнателен и осъзнава какво прави, камъкът може да отговори, че го прави, защото иска. Всъщност обаче той не може да направи нищо по въпроса, а този, който го е хвърлил, определя посоката му. Според Кант подобно предположение напълно отменя морала. Той смята, че то е вярно за физическия свят, но ако е вярно и за моралния свят, тогава сбогом на морала. За него моралът се състои в силата на избора.

Джон Мърсън: Това обаче повдига един много интересен въпрос. Когато имаме работа с тези, за които се смята, че са престъпно луди, те са луди-лоши и следователно лечими. Онези хора, които са просто лоши, които са просто престъпници, обаче изглежда са отговорни за действия си и следователно търпят наказание за тези действия.

Исая Бърлин: Предполагам, че ако се смята за напълно нелечим, тогава разбира се, човекът повече или по-малко се счита за някакъв вид обект на медицинско изследване.  Мисля обаче, че дали е в затвор или в болница не е съвсем точното разделение, което трябва да се направи. (Прочети ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ)

ДОБАВКА: Нищо не ви пречи, ако искате, да погледнете и това (и дори да пожел„ртвате малко от времето си за да го прочетете, стига да сте толкова героично настроен човек!):

Исая Бърлин, или пътят на отворените врати. Есе върху „Две понятия за свободата”

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo