Нямам никакви сили да започна да пиша за тази толкова тъпа история, която ми се стовари върху главата точно през втория ден на Страстната седмица. Тази нощ беше същински кошмар, въртях се дълго преди да заспя, а след това съм спал в някаква мъчителна просъница. Взех сериозно да се плаша дали от напрежението няма да хвана някой рак или да ме покоси инфаркт. Снощи казах (в лайфа на Дискусионния клуб!) на приятели за случилото се, напълно съзнавайки, че то звучи съвсем невероятно; даже намерих сили да се смея, въпреки че съвсем не ми е до смях. Дали пък наистина това изпитание не ми е пратено с някакъв по-дълбок умисъл, знам ли; а може би наистина духове на предците се намесиха с оглед да ми кажат нещо важно? Как така точно във втория ден на Страстната седмица трябваше да узная за станалото - и да понеса този удар? Няма начин, ще пиша за всичкото това, щото като пиша, може да ми олекне малко; да, съзнавам рисковете, няма как да не се намерят хора, които да ми кажат: "Ами ти си си такъв тъпанар, че само на теб може да се случи точно това!", но нека да говорят, може пък наистина да са съвсем прави. Не знам как да започна и как да продължа за да не си помислите, че си правя накакъв глупав "експеримент", но е факт, за жалост, че казвам самата истина. Ето какво стана. Ще опитам съвсем накратко да разкажа само фактите.Преди около два месеца продадох парче земя на един съсед. Парите, които ми даде сложих в... едно списание (този път не в книга, както правя обичайно), отначало бяха 2000 лева, след това станаха 1800 или 1700, не си спомням, щото хем вземах едни пари, хем връщах. Какво да правя с тия пари трябваше да решаваме със съпругата ми. Аз настоявах с поне половината от тях да върна свои заеми (които ми се наложи да взема около изплащането на съдебните разноски и разноските за частен съдебен изпълнител, на когото ме даде директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", на училището, в което работих толкова години като учител, та тогава дължимата сума набъбна значително, а и трябваше съвсем спешно да намеря огромна за безработен човек като мен купчина пари; та значи тогава се намериха добри хора, които откликнаха, дадоха ми в заем, кой колкото може, по 100, по 200 лева, един приятел даде повече; аз настоявах да си върна заемите, даже започнах да се обаждам на приятелите; оказа се, че някои от тях не пожелаха да им ги връщам, знаейки какво ми е положението, заявиха ми: вместо да ми ги връщаш, когато имаш, дай ги на друг човек, който се нуждае повече от теб, ако можеш де, щото и ти не си цъфнал. Да, обаче съпругата ми настоя да направим ремонт на кухнята, която е плачевно състояние: 30 години в нея не е правен ремонт! И така, докато ние обсъждахме какво да правим с парите, ето съдбата какво била решила за тях.
В един момент реших да даря книги и списания на библиотеката на Софийската математическа гимназия; щом им ги изпратих, ми се обади още един човек, студент, безработен, помоли и на него да пратя, и на него пратих. И в някакво абсолютно непонятно заслепение на ума за, моля ви се, съм забравил за парите, сложени в едно от списанията ИДЕИ, и от целия куп съм взел точно това, в което са били парите. И двата пъти, в които съм подбирал цялата колекция от книги и списания, изобщо не съм се замислил и не съм осъзнал, че преди това в едно от списанията съм държал въпросната сума пари, представяте ли си какво значи пък това?! А ги изпратих за два-три дена, изобщо докато ги пращах съм забравил за парите!
И ето, мина време, повече от две седмици и аз вчера се сещам за парите, почвам да ги търся из списанията и в един момент с ужас установявам, че съм грабнал в пълен (пълна?) несвяст и точно книжката на списание ИДЕИ, в които държах въпросните пари!!! Изпратил съм и парите заедно с някой от двата кашона книги и списания, които дарих и на СМГ, и на онзи човек, който е от... Благоевград!
Както и може да се предполага, жена ми първо... се разплака като разбра какво съм направил, накара ми се също така хубаво, а после цял ден ровихме из книгите и списанията с плахата надежда в някой момент да не би да съм решил да ги преместя другаде (за което обаче нямам никакъв спомен!); разбира се, нищо не намерихме, явно парите са заминали в някой от ония два кашона книги и списания, които изпратих като дар! В един момент, намирайки се в ужасно състояние от преживяването на толкова невероятно глупавата история, аз звъннах първо на човека от Благоевград, на когото дарих книги, а след тоав и на директора на СМГ, разказах чистосърдечно какво е станало. И двамата се отнесоха с разбиране, нямам даже спомен какво точно им казах, но си спомням ясно своето чувство на огромно неудобство, произтичащо от това, че говоря една толкова невероятно глупава история, която звучи като дърдорене на съвсем луд - или на някакъв пределно подъл! - човек; засрамен до крайна степен от самия себе си се чувствах; не може да се опише това чувство; чудя се още как изобщо понесох тази толкова силна и амбивалентна история, а дали съм я понесъл, то тепърва ще се разбере.
Та значи и двамата, и г-н директорът, и онзи човек, реагираха, за тяхна чест, съвсем човечно, с разбиране, и двамата ми казаха, че нямат сведение (директорът) или че не са намерили нещо (това каза благоевградчанинът!), но предприеха съответните действия пак да търсят дали има нещо в онази фатална книжка на списанието, на чиято (това си спомням ясно, няма как аз, идиотът, да не си го спомням!) корица беше главата на... Платон (за Платон специално парите са нещо съвсем отвратително и вредно, но той е бил богат човек, потомък на царски род е бил, не е бил голтак като мен и като учителя си Сократ)! Парите, разбира се, не се намериха до момента, но имам обещание от директора на СМГ, че ще разпитат и първите читатели на списанията дали не са намерили нещо в тях, а това най-вероятно са ученици, едва ли са учители, но може и да са учители! Ще си позволя тук да сложа писмото на човека от Благоевград, той може да покаже как този човек е възприел цялата ситуация, която, въпреки идиотщината си, е доста многозначителна (то идиотизмите винаги са крайно многозначителни, няма що!):
Отворих писмото Ви с надеждата, че сте ги открил.
Когато прочетох първият Ви имейл днес, проверих всички списания, след което и книгите. Мислех, че става въпрос за документ, снимка, писмо… нещо със сантиментална стойност. Проверих ги отново втори път докато разговаряхме по телефона, след като видях пропуснатите повиквания, но пак не открих нищо. Когато ми казахте, че става въпрос за пари и не е просто една или две банкноти, а такава голяма сума, бях сигурен, че няма как да са тук. Независимо от купюра такава сума ще е с размерите на пачка и нямаше как да я пропусна. Не съм правил и преглед на кашона, когато го взимах от Еконт. При един такъв преглед би останало съмнение, че при прелистване на страниците има вероятност да изпадне там и да не го видя. Но както Ви казах, отворих го чак когато се прибрах вкъщи. Разгледах и прелистих всички книжки и списания, нямаше начин да пропусна нещо такова. Дори да се изхлузи на земята докато ги вадя от кашона щеше да се чуе, да се види. Като изключим книгата „Изкуството да се живее“, чийто страници изглеждат леко раздути предполагам заради влага, всичко останало, както книгите така и списанията изглеждат сякаш не са отваряни (за което, разбира се, много Ви благодаря). Списанието с Платон на корицата изглежда чисто ново. Когато прелиствам страниците на нито едно място не изглежда някога да е имало нещо. Не съм изхвърлил и самият кашон, който стои в килера и също проверих дали нещо не се е подпъхнало в прегъвките на дъното, но и там няма нищо.
Разбира се че щях да ги върна! Можете да си представите какъв шок би било това да откриете нещо такова в пратка. Оставете моралната страна на нещата, ако приемем, че бих постъпил толкова подло, и да погледнем от друг ъгъл. Все пак не нужно да си кой знае колко умен, за да се притесниш… може да са фалшиви, белязани, може да е някаква лоша шега или странен тест, но щях да реагирам и най-малкото да Ви пиша. Аз си мисля, че не си правите лоша шега с мен и наистина парите са се изгубили. Не вярвам служител на Еконт да го отвори, пък и да рови из толкова книги и списания. Какво би търсел въобще? Моля Ви проверете много внимателно в библиотеката Ви, зад нея, до нея, из други книги и списания, в избата и въобще, където се сетите, пък дори и на места, където си мислите, че няма начин да са! Опитайте да се свържете с математическата гимназия и всички хора по веригата – хората, които са приели пратката, директор, библиотекарки и т.н. Случилото се е ужасно, но просто не знам какво друго мога да направя.
Това ми пише този човек. Парите бяха банкноти от по 50 лева, вярно, доста са, интересно е защо докато съм държал списанието не са паднали, та да се усетя какво правя, как така не съм забелязъл, явно тук има някаква прокоба, знам ли какво да кажа?!
Ха сега де, и ето, воля-неволю, понеже съм учител и възпитател, ето, оказа се, че се намеси и такова елитно училище като СМГ, чудя се в този момент дали изобщо да публикувам този имейл за да не им разваля имиджа, но пък и понеже не само аз, но и никой не може да бъде сигурен, че парите са отишли точно при тях, все пак се решавам, воден от тази мисъл, да го публикувам в крайна сметка. От друга страна, понеже наистина съм идиот (жена ми е напълно убедена в това!), дори и в този момент си мисля, че съдбата, от друга страна погледнато, е доста щедра към мен, щото ето, прати ми такъв чудесен нравствен казус, и то тъкмо в дните на Страстната седмица, представяте ли си какъв огромен смисъл се крие в него?! Представяте ли си, да допуснем, парите са били или в списанието, което е отишло до младия човек в Благоевград, или в онова, което е отишло до библиотекарката на СМГ (още има и трета възможност: аз все пак да съм ги сложил другаде, в някоя книга или на друго място, пък да съм напълно забравил за това; но тази евентуалност почти отпадна щото, както казах, вчера денят ни премина в ровене из книги и шкафове из целия ни апартамент, сили не ни останаха от ровене; но има малка надежда и да са някъде тук, в къщи!)?! Ето, прочетохте какво пише човекът от Благоевград, на него или можем да му вярваме, или не можем; аз съм склонен да му вярвам, че не лъже, не знам вие какво впечатление добихте от писмото му, но аз към 99% му вярвам. Остава парите да са отишли с едно от списанията ИДЕИ (егати символиката се получава тук?!), които са пристигнали в библиотеката на СМГ; библиотекарката (и библиотекарите са не по-малко разсеяни от философите, сиреч, са не по-малко идиоти от философите!) нищо не е забелязала и е сложила списанията на рафта. Някой ученик или учител (а може и неколцина да са били, знае ли се?!) са проявили интерес (нима това е възможно?!) към философско списание, нодещо името ИДЕИ, и са почнали да ги прелистват; в един момент някой "щастливец" ахва: пред него се оказва купчина банкноти от 50 лева всяка (не е чак толкова дебела тази купчина, но не е и малка!)!!! Ха сега де?! Той, явно, не е съобщил веднага, а е почнал да размишлява какво да прави?! Какви са били мислите му е ясно горе-долу, въпреки непонятността на човешката природа, при това този човек (ученик или учител дори!) има, моля ви се, влечение към философията, щом разгръща философско списание: дали и моралът му ще е на подобаващото ниво, за да признае поне, че е намерил парите, как мислите?! Казусът си го бива, нали така? Е, директорът вчера обеща да поговорят с евентуалните първи читатели на списанието и да ме извести по телефона за резултата, ала не звънна до края на работния ден. Дали пък има някаква надежда парите, ако са били там, да се намерят? (Пак да кажа, че няма 100% сигурност, че са били там..)
Сега разбирате ли колко велик... сценарист и режисьор едновременно е животът?! Или ненадминат по гениалността си автор е съдбата?! Или колко свръхмъдър е Бог, щото е възможно всичкото това изпитание да ми е било пратено именно от Най-Великият Учител, който точно тия дни преди 2000 години нали се сещате какво е преживял?! И го е пратил това изпитание тъкмо на мен, учителят, низвергнат при това, неслучайно, предполагам, вероятно, познавайки ме, е искал точно аз да напиша това глупаво есе тази сутрин, бързайки за работа, щото днес съм на работа цял ден. Искал е, предполагам, да ви предразположа да се позамислите, знам ли?! Е, написах го, нямам вече време да продължа да пиша, ще трябва да ставам. Но ще кажа, в заключение, ето какво.
Някъде бях чел ето каква мисъл: поетът бива да плаче за изгубена любов, но е крайно глупаво и смешно да плаче за изгубени... пари; напълно вярно е, нали така, едното е трагично, заслужава си да се плаче за изгубената любов, но плачът за изгубени пари е смешен (въпреки че парите не са нещо за подценяване, знаем, че имат страшна мистична сила - дори и върху душите на философите, да не говорим за другите човеци!). Философите сме не по-малко смахнати от поетите, пък и към парите имаме доста интересно отношение, имам предвид ний, философите, дето имаме нечуваната наглост да се смятаме за истински (щот менте-философи бол!). Аз вчера, вярно, не съм плакал за тия загубени пари, а даже, опитвайки се да успокоя тъй дълбоко страдащата моя клета съпруга (жените към парите имат крайно различно отношение в сравнение с нас, мъжете!), даже се опитах да погледна... весело на случилото се, опитах се да се... смея, което, прочее, само затвъди твърдото й убеждение, че е имала несретата да срещне, да се омъжи за един истински идиот - и да живее близо 40 години с него! Още много може да се пише по казуса, но наистина нямам време.
Ставам! Хубав ден ви желая! (Моля, не си мислете, че съм измислил цялата тази щура и тъпа история, и то щот съм мошеник; не, не съм нито толкова умен, нито пък, ако щете вярвайте, не съм и чак толкова подъл, в смисъл да предизвикам такова съжаление сред тъй благочестивата иначе българска публика, че да подбудя, примерно, 1800 сърца на малоумни читатели на този блог, та примерно да пожервате по 1 лев и да ми възмездите загубата; не, моля ви, не ме мислете за чак такъв подлец, заблуждавате се, че сърцето ми е толкова подло и нагло!) Това е, поне това можах да кажа. Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
27 коментара:
ХАХАХХАХАХАХАХААХАХАХАХАХАХАХ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ТЪПАНАР, НЕ МОЖА ЛИ ДА ИЗМИСЛИШ ПО-ГОЛЯМА ГЛУПОСТ???????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!РАЗБИРА СЕ, ЧЕ ВСИЧКО ТОВА СИ ГО ИЗМИСЛИЛ, ПОЗНАВАМ ТЕ АЗ, НЕКАДЪРНИКО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НЯМА ДА ПОЛУЧИШ НЕЩО ОТ НАС, НЯМА ТАКИВА НАИВНИЦИ ЧЕ ДА ТИ ПОМАГАМЕ ПОДЛЕЦО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЦЕЛИЯТ НАШ СПЛОТЕН ОКОЛО ЛЮБИМАТА НИ ДИРЕКТОРКА КОЛЕКТИВ НА ТЕТ ЛЕНИН НЕ ИЗПИТВА КАКПА СЪЧУВСТВИЕ КЪМ ТЕБ ЗАЩОТО СЪДБАТА ТИ Е НАПЪЛНО ЗАСЛУЖЕНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ТАКЪМ ПОРОЧЕН И ЛЪЖБЛИВ ЧОВЕК КАТО ТЕБ НЕ ЗАСЛУЖАВА СЪЧУВСТВИЕ ОТ ХНАС, ДОБЛРИТЕ И НОРММАЛНИТЕ ХОРА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ БЕДИ ЩЕ ТИ СЕ СЛУЧВАТ ЗАЩОТО СИ ЛЪЖЛИВ ИЗВЕРГ И ЛИЦЕМЕР!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Постоянно наричаш пишещите тук 'другарко' и какви ли не други щуротии а и сега ги нарече 'малоумни'. След това не се изисква образование а елементарен човешки инстинкт да се досетиш, че малоумните няма да помогнат на многоумен в такъв важен за него момент. Господ се опитва да те смири.
Благ човек си, г-н Грънчаров, боже, как жестоко постъпват с теб некадърните ти колеги! Искам да прочета всичките ти книги и списания, как мога да си ги купя?
Нонка Бръмбалова, актриса
Колко глупаво трябва да постъпите, че да сложите парите в книжка, която не е от личната ви библиотека, а книгите от които раздавате. Но най-тъжното е, че някой прояви интерес към книгите Ви и веднага им създавате главоболия. Звънене, търсене, кой от вас ми е взел парите, които съм забравил в книжка, която съм ви подарил? Много тъжно е човек изобщо да има нещо общо с вас. Ако търсите някакъв смисъл той е един и ясен. Държали сте парите седмици в тази книга, вместо да ги върнете на всички хора, които са ви помагали през годините. Как може да държите 2000лв. и да не върнете борчовете си, не ви ли е срам ? Нищо чудно, че съдбата ви наказва, нищо чудно.
Имаше навремето едно детско предаване, казваше се "Измислици-премислици".
Злорадството към другите хора, показва колко всъщност сте "добри".
Надявам се искрено да си ги намерите или да Ви ги върнат.
Независимо колко е нелеп начина, по който се е случило това, независимо на човека, на когото се е случило. Това за мен е изключително неприятна ситуация, която за съжаление носи негативни последици не лично за един, а за най-малко няколко човека.
Не е хубаво, че на цената на една заплата загубихте и малкото читатели които имахте.
Г-н Грънчаров, заграбили са ви парите и се правят на светици. Толкова подробно и обстоятелствено едва ли биха ви обяснявали как били търсили, а не намерили. Да, бе! Гузен негонен бяга! Случая е скандален и сте абсолютно прав да търсите възмездие чрез съда за причинените ви щети от 2 000 лева. Направили сте добро, а те как Ви отговориха?
Небезразлична жителка на село Труд
Съдете ги, г-н Грънчаров! Продавате още една наследствена нива от дядо си и ги осъждате моментално! Имате вече опит със съдебните власти, адвокат Марковски ще издейства да ви върнат парите и да платят лихви за кражбата. Пък тогава ще можете да издадети и следващите няколко броя на любимото ни списание "Идеи".
С почит и дълбоко уважение
Йордан Таков от името на група възмутени жители на с. Сеславци
Парите си ги крил от жена ти. А се фукаш, че много я обичаш. Господ те наказа затова точно през Страстната седмица. Покай се, Грънчаров. Излез на площада с философското си плюшено чершафче, слез в дупката срещу Централна поща и пред тримата последователи: Баба Марийка, инвалида Воденичаров и проф. Г. Пешевъ си посипи кратуната с пепел.
От задружния колектив на ПГЕЕ "Владимир Илич Ленин"
Декларация от сбирката на Педагогическия ни съвет
Бах мааму! Два бона са много пара. На твое място, Грънчаров, щях да скоча от прозореца на Регионалния инспекторат и да си сложа край на мизерния живот на хленчещ търтей.
Небезразличен гражданин
ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ:
Ето писмото, което написах преди малко до директора на СМГ, в него съм казал всичко във връзка с горния казус:
Здравейте, уважаеми г-н Тонев,
Да Ви съобщя най-напред радостната новина: парите се намериха! Щом като получих имейла от Вас (аз днес съм на работа, дежурен съм), а не крия, че имахме крехка надежда Вие да ни съобщите, че сте ги намерили, аз изчаках около час и звъннах на съпругата ми. Съпругата ми каза, че се молила на Бога по време на разходка, току-що се беше върнала. Казах й, за да я успокоя, че съм получил "добра новина" и от Вас, и от студента, на когото също изпратих книги и списания, а именно, че парите не са намерени, което значи, че са някъде у нас. Тя ме попита къде ли може да съм ги сложил, помоли ме да се опитам да си спомня; аз й казах че най-вероятно съм взел парите и съм ги сложил в някоя друга книга; тя ме попита имам ли спомен, казах й - не, но имам такова чувство, че най-вероятно съм преместил списанието, в което са били парите, на една друга библиотека; в този момент, говорейки с мен, тя отива пред другата библиотека, в която вчера не сме търсили, вижда там списание с главата на Сократ (не на Платон!), сторило й се "тежко" това списание и в един момент извика: "Намерих парите!"!!! Сякаш самият Бог я отведе там и й посочи точното място! Камък ми падна от сърцето, не можех да повярвам, че проблемът изведнъж се реши и то така благоприятно!
Моля Ви да ме извините за безпокойството, което причиних на Вас и на Вашите служители, но наистина се бях много паникьосал и уплашил! Моля да поднесете извиненията ми на всички Ваши служители, които трябваше да търсят това, което там го е просто нямало! Много съжалявам, че моята разсеяност доведе до такъв инцидент, аз наистина се занимавам с много неща и по тази причина, ето, съм забравил какво съм направил с книжката, където са били парите! Аз наистина спрямо парите съм крайно нехаен, ето, животът ми изнесе един хубав урок. Но е доста късно за него, вече съм на 62 години!
Всичко добро Ви желая!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Хубаво е че са се намерили а лошото е че тези хора няма и да си помислят да се докоснат отново до ваши книги.
Кои хора няма да помислят да се докоснат до моите книги ма, другарко? Защо смятате тъй? Да не си мислите, че друг човек може да мрази както мразите Вие? Вие, както е известно, сте феномен наприродата, историята и културата...
Жалко, че ако е имало някой, който да разлисти вехториите, от които сте се освободили хитро, не е бил възнаграден за това си лекомислено деяние със напълно заслужена парична сума.
Другарко, ха се понапънете още малко та да видим способна ли сте да сътворите некоя още по-тъпа подлостчица... Защо сте тъй подла? Забелязал съм, че когато стане дума за моите книги и списания, злобата Ви достига епични мащаби. Па пишете и Вие де, то пустата завист само подхранва злобата Ви. Давам Ви съвет: като напишете и издадете първата си книга, пък макар и на преклонна възраст, ще се родите за нов живот! Хаирлия да е! Сядайте и почвайте да пишете, но не от любимия Ви жанр на поетично-лиричния донос,а нещо по-свястно...
Г-н Грънчаров, събрахме 312 лв от пенсиите си ние, членовете на читалище "Зорница", да ви ги пратим като малка помощ в този критичен за вас час. Сега какво да ги правим парите? Да ви ги изпратим ли, моля посочети ни адреза. И кметицата дади 27 лв. и 50 стотинки.
6 самодейци от ансамбъла в Костино
От този инцидент станаха ясни две неща:
1. Вие сте дълбоко неетичен човек. Кътате си парите и се каните да правите ремонт, въпреки че имате дългове! Какъв човек може да направи това? Никакъв.
2. Когато нещо лошо ви се случи, моментално търсите да обвините някой друг - я прокоба, я студентът ви отмъкнал парите, я духът на родителите ви ви наказва и пр. и пр. до безкрай. Само и само виновникът да не сте вие с колосалната си безотговорност.
Чудесна новина! Много се радвам, че успяхте да ги откриете!
Желая Ви всичко добро и до скоро!
Здравейте, г-н Грънчаров,
Имам една молба към Вас! Бихте ли желал да направите видео или да напишете нещо по този коментар?
„Г-н Грънчаров, заграбили са ви парите и се правят на светици. Толкова подробно и обстоятелствено едва ли биха ви обяснявали как били търсили, а не намерили. Да, бе! Гузен негонен бяга! Случая е скандален и сте абсолютно прав да търсите възмездие чрез съда за причинените ви щети от 2 000 лева. Направили сте добро, а те как Ви отговориха?
Небезразлична жителка на село Труд“
Какви са методите ни за постигане на истината? Как можем да бъдем сигурни, че сме я постигнали? Разбираме ли отговорността на това да раздаваме присъди? и т.н. са все въпроси, които изникват в съзнанието ми докато го четях.
Макар че са едва 5 изречения по тях има много какво да се каже и би станала чудесен философски анализ. Интересен ми е вашият коментар.
Всичко добро!
Много е възможно днес в предаването ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ по Пловдивската обществена телевизия (от 11 ч. на живо) да поставя точно този казус, там ще отговоря и на Вашите въпроси...
Здравейте,
Бих искала да закупя някои от Вашите книги- "Изкуството да се живее", " Психология-животът на душата" и " Там горе под звездите".
От първата ще искам два броя, а от втората и третата по един брой. Предварително Ви благодаря!
Желая Ви успешна и ползотворна седмица!
С уважение, В......
Здравейте,
Ще Ви изпратя исканите книги, с изключение на "Там горе, под звездите", която отдавна е изчерпана. Като бонус за поръчката (т.е. безплатно) ще си позволя да Ви изпратя книгата си със заглавие ЕРОТИКА И СВОБОДА, смятам, че тя ще бъде изключително полезна за личностното израстване на Вашия син и на неговия приятел (както ми казахте по телефона, а именно че поръчвате двете книги за тях двамата).
Още днес книгите ще Ви бъдат изпратени. Благодаря за поръчката!
Хубав ден!
Предлагам небезразличните граждани да напишат отворено писмо до родителите на всички ученици от тет ленин, които са учили в това училище след първото уволнение на г-н Грънчаров. В него нека да предложат тия родители да поискат оставката на директорката на тета на основание на това, че техните ученици са били ощетени и на тяхното нравствено, личностно и духовно развитие са били нанесени невъзвратими щети поради отстраняването на този забележителен учител. Защото тия ученици не са имали възможността да общуват с него и по този начин да се обогатят като личности. Моля някой небезразличен гражданин който умее да пише да предложи проект на такова писмо. Аз съм бивш ученик на г-н Грънчаров и живея в момента в Калифорния.
Кога ще ни отговорите на тия въпроси? https://aig-humanus.blogspot.com/2021/04/blog-post_29.html?showComment=1619102149524#c6191652475432385382
Ти не си идиот. Откраднал си парите от жена си, сега ни разказваш истории. Кретен си. Нищо чудно накрая да изядеш жена си от глад и ще пишеш тук как те е напуснала и заминала на гурбет в Германия. Българския философ-Чикатило, също като украинския си колега.
Браво, другарко! Успяхте да измислите великолепна идиотщина! Значи аз скоро ще изям жена си?! :-) Другарко, давайте още, молим Ви, опитайте, може да родите още по-велик шедьовър! Вие слагате Агата Кристи в малкото си джобче...
Публикуване на коментар