Сега разбирате ли колко велик автор и учител едновременно е животът?!

Нямам никакви сили да започна да пиша за тази толкова тъпа история, която ми се стовари върху главата точно през втория ден на Страстната седмица. Тази нощ беше същински кошмар, въртях се дълго преди да заспя, а след това съм спал в някаква мъчителна просъница. Взех сериозно да се плаша дали от напрежението няма да хвана някой рак или да ме покоси инфаркт. Снощи казах (в лайфа на Дискусионния клуб!) на приятели за случилото се, напълно съзнавайки, че то звучи съвсем невероятно; даже намерих сили да се смея, въпреки че съвсем не ми е до смях. Дали пък наистина това изпитание не ми е пратено с някакъв по-дълбок умисъл, знам ли; а може би наистина духове на предците се намесиха с оглед да ми кажат нещо важно? Как така точно във втория ден на Страстната седмица трябваше да узная за станалото - и да понеса този удар? Няма начин, ще пиша за всичкото това, щото като пиша, може да ми олекне малко; да, съзнавам рисковете, няма как да не се намерят хора, които да ми кажат: "Ами ти си си такъв тъпанар, че само на теб може да се случи точно това!", но нека да говорят, може пък наистина да са съвсем прави. Не знам как да започна и как да продължа за да не си помислите, че си правя накакъв глупав "експеримент", но е факт, за жалост, че казвам самата истина. Ето какво стана. Ще опитам съвсем накратко да разкажа само фактите.

Преди около два месеца продадох парче земя на един съсед. Парите, които ми даде сложих в... едно списание (този път не в книга, както правя обичайно), отначало бяха 2000 лева, след това станаха 1800 или 1700, не си спомням, щото хем вземах едни пари, хем връщах. Какво да правя с тия пари трябваше да решаваме със съпругата ми. Аз настоявах с поне половината от тях да върна свои заеми (които ми се наложи да взема около изплащането на съдебните разноски и разноските за частен съдебен изпълнител, на когото ме даде директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", на училището, в което работих толкова години като учител, та тогава дължимата сума набъбна значително, а и трябваше съвсем спешно да намеря огромна за безработен човек като мен купчина пари; та значи тогава се намериха добри хора, които откликнаха, дадоха ми в заем, кой колкото може, по 100, по 200 лева, един приятел даде повече; аз настоявах да си върна заемите, даже започнах да се обаждам на приятелите; оказа се, че някои от тях не пожелаха да им ги връщам, знаейки какво ми е положението, заявиха ми: вместо да ми ги връщаш, когато имаш, дай ги на друг човек, който се нуждае повече от теб, ако можеш де, щото и ти не си цъфнал. Да, обаче съпругата ми настоя да направим ремонт на кухнята, която е плачевно състояние: 30 години в нея не е правен ремонт! И така, докато ние обсъждахме какво да правим с парите, ето съдбата какво била решила за тях.

В един момент реших да даря книги и списания на библиотеката на Софийската математическа гимназия; щом им ги изпратих, ми се обади още един човек, студент, безработен, помоли и на него да пратя, и на него пратих. И в някакво абсолютно непонятно заслепение на ума за, моля ви се, съм забравил за парите, сложени в едно от списанията ИДЕИ, и от целия куп съм взел точно това, в което са били парите. И двата пъти, в които съм подбирал цялата колекция от книги и списания, изобщо не съм се замислил и не съм осъзнал, че преди това в едно от списанията съм държал въпросната сума пари, представяте ли си какво значи пък това?! А ги изпратих за два-три дена, изобщо докато ги пращах съм забравил за парите! 

И ето, мина време, повече от две седмици и аз вчера се сещам за парите, почвам да ги търся из списанията и в един момент с ужас установявам, че съм грабнал в пълен (пълна?) несвяст и точно книжката на списание ИДЕИ, в които държах въпросните пари!!! Изпратил съм и парите заедно с някой от двата кашона книги и списания, които дарих и на СМГ, и на онзи човек, който е от... Благоевград!

Както и може да се предполага, жена ми първо... се разплака като разбра какво съм направил, накара ми се също така хубаво, а после цял ден ровихме из книгите и списанията с плахата надежда в някой момент да не би да съм решил да ги преместя другаде (за което обаче нямам никакъв спомен!); разбира се, нищо не намерихме, явно парите са заминали в някой от ония два кашона книги и списания, които изпратих като дар! В един момент, намирайки се в ужасно състояние от преживяването на толкова невероятно глупавата история, аз звъннах първо на човека от Благоевград, на когото дарих книги, а след тоав и на директора на СМГ, разказах чистосърдечно какво е станало. И двамата се отнесоха с разбиране, нямам даже спомен какво точно им казах, но си спомням ясно своето чувство на огромно неудобство, произтичащо от това, че говоря една толкова невероятно глупава история, която звучи като дърдорене на съвсем луд - или на някакъв пределно подъл! - човек; засрамен до крайна степен от самия себе си се чувствах; не може да се опише това чувство; чудя се още как изобщо понесох тази толкова силна и амбивалентна история, а дали съм я понесъл, то тепърва ще се разбере. 

Та значи и двамата, и г-н директорът, и онзи човек, реагираха, за тяхна чест, съвсем човечно, с разбиране, и двамата ми казаха, че нямат сведение (директорът) или че не са намерили нещо (това каза благоевградчанинът!), но предприеха съответните действия пак да търсят дали има нещо в онази фатална книжка на списанието, на чиято (това си спомням ясно, няма как аз, идиотът, да не си го спомням!) корица беше главата на... Платон (за Платон специално парите са нещо съвсем отвратително и вредно, но той е бил богат човек, потомък на царски род е бил, не е бил голтак като мен и като учителя си Сократ)! Парите, разбира се, не се намериха до момента, но имам обещание от директора на СМГ, че ще разпитат и първите читатели на списанията дали не са намерили нещо в тях, а това най-вероятно са ученици, едва ли са учители, но може и да са учители! Ще си позволя тук да сложа писмото на човека от Благоевград, той може да покаже как този човек е възприел цялата ситуация, която, въпреки идиотщината си, е доста многозначителна (то идиотизмите винаги са крайно многозначителни, няма що!):

Отворих писмото Ви с надеждата, че сте ги открил. 

Когато прочетох първият Ви имейл днес, проверих всички списания, след което и книгите. Мислех, че става въпрос за документ, снимка, писмо… нещо със сантиментална стойност. Проверих ги отново втори път докато разговаряхме по телефона, след като видях пропуснатите повиквания, но пак не открих нищо. Когато ми казахте, че става въпрос за пари и не е просто една или две банкноти, а такава голяма сума, бях сигурен, че няма как да са тук. Независимо от купюра такава сума ще е с размерите на пачка и нямаше как да я пропусна. Не съм правил и преглед на кашона, когато го взимах от Еконт. При един такъв преглед би останало съмнение, че при прелистване на страниците има вероятност да изпадне там и да не го видя. Но както Ви казах, отворих го чак когато се прибрах вкъщи. Разгледах и прелистих всички книжки и списания, нямаше начин да пропусна нещо такова. Дори да се изхлузи на земята докато ги вадя от кашона щеше да се чуе, да се види. Като изключим книгата „Изкуството да се живее“, чийто страници изглеждат леко раздути предполагам заради влага, всичко останало, както книгите така и списанията изглеждат сякаш не са отваряни (за което, разбира се, много Ви благодаря). Списанието с Платон на корицата изглежда чисто ново. Когато прелиствам страниците на нито едно място не изглежда някога да е имало нещо. Не съм изхвърлил и самият кашон, който стои в килера и също проверих дали нещо не се е подпъхнало в прегъвките на дъното, но и там няма нищо.

Разбира се че щях да ги върна! Можете да си представите какъв шок би било това да откриете нещо такова в пратка. Оставете моралната страна на нещата, ако приемем, че бих постъпил толкова подло, и да погледнем от друг ъгъл.  Все пак не нужно да си кой знае колко умен, за да се притесниш… може да са фалшиви, белязани, може да е някаква лоша шега или странен тест, но щях да реагирам и най-малкото да Ви пиша. Аз си мисля, че не си правите лоша шега с мен и наистина парите са се изгубили. Не вярвам служител на Еконт да го отвори, пък и да рови из толкова книги и списания. Какво би търсел въобще? Моля Ви проверете много внимателно в библиотеката Ви, зад нея, до нея, из други книги и списания, в избата и въобще, където се сетите, пък дори и на места, където си мислите, че няма начин да са! Опитайте да се свържете с математическата гимназия и всички хора по веригата – хората, които са приели пратката, директор, библиотекарки и т.н. Случилото се е ужасно, но просто не знам какво друго мога да направя.

Това ми пише този човек. Парите бяха банкноти от по 50 лева, вярно, доста са, интересно е защо докато съм държал списанието не са паднали, та да се усетя какво правя, как така не съм забелязъл, явно тук има някаква прокоба, знам ли какво да кажа?! 

Ха сега де, и ето, воля-неволю, понеже съм учител и възпитател, ето, оказа се, че се намеси и такова елитно училище като СМГ, чудя се в този момент дали изобщо да публикувам този имейл за да не им разваля имиджа, но пък и понеже не само аз, но и никой не може да бъде сигурен, че парите са отишли точно при тях, все пак се решавам, воден от тази мисъл, да го публикувам в крайна сметка. От друга страна, понеже наистина съм идиот (жена ми е напълно убедена в това!), дори и в този момент си мисля, че съдбата, от друга страна погледнато, е доста щедра към мен, щото ето, прати ми такъв чудесен нравствен казус, и то тъкмо в дните на Страстната седмица, представяте ли си какъв огромен смисъл се крие в него?! Представяте ли си, да допуснем, парите са били или в списанието, което е отишло до младия човек в Благоевград, или в онова, което е отишло до библиотекарката на СМГ (още има и трета възможност: аз все пак да съм ги сложил другаде, в някоя книга или на друго място, пък да съм напълно забравил за това; но тази евентуалност почти отпадна щото, както казах, вчера денят ни премина в ровене из книги и шкафове из целия ни апартамент, сили не ни останаха от ровене; но има малка надежда и да са някъде тук, в къщи!)?! Ето, прочетохте какво пише човекът от Благоевград, на него или можем да му вярваме, или не можем; аз съм склонен да му вярвам, че не лъже, не знам вие какво впечатление добихте от писмото му, но аз към 99% му вярвам. Остава парите да са отишли с едно от списанията ИДЕИ (егати символиката се получава тук?!), които са пристигнали в библиотеката на СМГ; библиотекарката (и библиотекарите са не по-малко разсеяни от философите, сиреч, са не по-малко идиоти от философите!) нищо не е забелязала и е сложила списанията на рафта. Някой ученик или учител (а може и неколцина да са били, знае ли се?!) са проявили интерес (нима това е възможно?!) към философско списание, нодещо името ИДЕИ, и са почнали да ги прелистват; в един момент някой "щастливец" ахва: пред него се оказва купчина банкноти от 50 лева всяка (не е чак толкова дебела тази купчина, но не е и малка!)!!! Ха сега де?! Той, явно, не е съобщил веднага, а е почнал да размишлява какво да прави?! Какви са били мислите му е ясно горе-долу, въпреки непонятността на човешката природа, при това този човек (ученик или учител дори!) има, моля ви се, влечение към философията, щом разгръща философско списание: дали и моралът му ще е на подобаващото ниво, за да признае поне, че е намерил парите, как мислите?! Казусът си го бива, нали така? Е, директорът вчера обеща да поговорят с евентуалните първи читатели на списанието и да ме извести по телефона за резултата, ала не звънна до края на работния ден. Дали пък има някаква надежда парите, ако са били там, да се намерят? (Пак да кажа, че няма 100% сигурност, че са били там..)

Сега разбирате ли колко велик... сценарист и режисьор едновременно е животът?! Или ненадминат по гениалността си автор е съдбата?! Или колко свръхмъдър е Бог, щото е възможно всичкото това изпитание да ми е било пратено именно от Най-Великият Учител, който точно тия дни преди 2000 години нали се сещате какво е преживял?! И го е пратил това изпитание тъкмо на мен, учителят, низвергнат при това, неслучайно, предполагам, вероятно, познавайки ме, е искал точно аз да напиша това глупаво есе тази сутрин, бързайки за работа, щото днес съм на работа цял ден. Искал е, предполагам, да ви предразположа да се позамислите, знам ли?! Е, написах го, нямам вече време да продължа да пиша, ще трябва да ставам. Но ще кажа, в заключение, ето какво.

Някъде бях чел ето каква мисъл: поетът бива да плаче за изгубена любов, но е крайно глупаво и смешно да плаче за изгубени... пари; напълно вярно е, нали така, едното е трагично, заслужава си да се плаче за изгубената любов, но плачът за изгубени пари е смешен (въпреки че парите не са нещо за подценяване, знаем, че имат страшна мистична сила - дори и върху душите на философите, да не говорим за другите човеци!). Философите сме не по-малко смахнати от поетите, пък и към парите имаме доста интересно отношение, имам предвид ний, философите, дето имаме нечуваната наглост да се смятаме за истински (щот менте-философи бол!). Аз вчера, вярно, не съм плакал за тия загубени пари, а даже, опитвайки се да успокоя тъй дълбоко страдащата моя клета съпруга (жените към парите имат крайно различно отношение в сравнение с нас, мъжете!), даже се опитах да погледна... весело на случилото се, опитах се да се... смея, което, прочее, само затвъди твърдото й убеждение, че е имала несретата да срещне, да се омъжи за един истински идиот - и да живее близо 40 години с него! Още много може да се пише по казуса, но наистина нямам време. 

Ставам! Хубав ден ви желая! (Моля, не си мислете, че съм измислил цялата тази щура и тъпа история, и то щот съм мошеник; не, не съм нито толкова умен, нито пък, ако щете вярвайте, не съм и чак толкова подъл, в смисъл да предизвикам такова съжаление сред тъй благочестивата иначе българска публика, че да подбудя, примерно, 1800 сърца на малоумни читатели на този блог, та примерно да пожервате по 1 лев и да ми възмездите загубата; не, моля ви, не ме мислете за чак такъв подлец, заблуждавате се, че сърцето ми е толкова подло и нагло!) Това е, поне това можах да кажа. Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo