Да ви разкажа една история…
Парламентарни избори.
След дълги години управление на една Партия.
Дълги години на кражби и застой.
Дълги години на липса на реформи, промени, идея за бъдеще.
Дълги години партийна пропаганда и представяне на фалшива реалност.
Дълги години мачкане на медиите и журналистите.
Дълги години управление на лидера на тази партия. Член на БКП.
Дълги години управление на един простак, един хитрец, един страхливец, един малък тиранин, който се опитва да се представи за Човек от народа.
Дълги години лъжи, прикриване, кражби, отглеждане на партиен елит.
Дълги години развиване на феодални зависимости по страната, където без партийния секретар нищо не може да се случи.
Дълги години, през които човек може да си намери работа предимно ако е член на партията или поне покаже препоръка от член на партията.
Протести. Затворени улици. Блокиране на жълтите павета.
И парламентарни избори най-сетне.
На изборите Партията взима най-много гласове.
Предимно от близки кръгове, раздута администрация и страх у хората.
Страх у хората в по-малки градове, страх от новото, страх от промяната.
Тези хора предпочитат „познатото зло“, отколкото плашещата неизвестност на промяната.
Защото партийният секретар ще осигури я пари, я помощи, я работа.
Плашат ги онези луди и шарени по жълтите павета на „Софията“.
Онези млади и луди, които искат равенство пред закона, отговорност и нормален живот.
Затова хората извън „Софията“ гласуват за Партията.
„Информационно обслужване“ брои гласовете.
Партията печели изборите.
Взима с повече от 8 % повече от следващата политическа сила.
В Парламента вече е шумно. Няма единомислие. Няма подчинение. Няма гладко смазана машина на Партията.
В Парламента вече се чуват въпроси. Чува се истината. Чуват се искания за ревизия на Партията и как е похарчила милиарди.
В Парламента нови и гласовити депутати, изпратени от недоволните хора, искат отговори и отговорност.
Това не се харесва на депутатите от Партията. Обърква им плановете.
Депутатите на Партията зоват за „национално обединение“, „да спрем да гледаме в миналото“, „да се прегърнем и да живеем дружно“.
Депутатите на Партията правят всичко възможно да губят времето, за да няма истински промени и реформи.
В това време Партията настанява свои хора на ключови места в администрацията и държавните компании.
В това време Партията овладява финансовите потоци.
Докато говори за демокрация от екраните на телевизорите.
И за мажоритарни избори.
Край на историята.
Между другото, разказвах за Парламентарните избори от 1990 г. Вие за какво си помислихте?
Хубав ден!
Написа: Любомир Аламанов
БЪДЕЩЕТО?????????????????????????
....................
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Да.
Публикуване на коментар