събота, 3 април 2021 г.

Знаете ли как се изморих от чакане да се събудите, поспаланковци неедни?!

При тая свирепа правителствена цензура може ли някой да ми обясни защо Слави, "бореца" с/у статуквото, никой не го уволни за дисиденство? М, лапни шарани?



КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: За разлика от звездния учиндолец мен мутро-комунисто-гербовашкият режим ме репресира години наред: опраска ме, изрита ме, уволни ме от работата ми като учител по философия и гражданско образование, превърна ме официално в дисидент спрямо прогнилата, анахронична, ретроградна и авторитарна (недемократична), социалистическа по същество система на "образование", лиши ме от преподавателски права и ме остракира, забрани ми да си упражнявам професията на учител, да си изпълнявам духовната мисия - и то само защото имам новаторски подход, само защото не съм учител-мижитурка, само защото не благоволих, заради оцеляването си, да дезертирам от задачата си, да спра да се боря за истинска промяна в образователната система, само защото си изпълнявах съвестно и качествено работата и не се отказах от правата си... 


Ето "само" за тия "тъй лични" неща властта на мутро-комунисто-гербовашките калинки в образованието ме подложи на безпрецедентни гонения години наред. 

Това са снимки от моя също така многогодишен (защото е така самотен!) граждански протест за свобода, за непосредствена и практическа реална демократизация, декомунизация и либерализиране на същата тази прогнила и несъвременна, ретроградна система. 


Трябва ли сега, когато разбойническият режим е пред сгромолясването си, да претендирам за някакви заслуги в борбата срещу него - след като съм бил обект на неговия терор, след като съм бил жертва на неговата жестока агресия? 

Обществото у нас, за жалост, в огромната си част безмълвно гледаше как властта по типично мутренски начин ме пердашеше със своите бухалки... 

Поне някой ще има ли доблестта да ми се извини за това, че с безразличието си е подпомогнал, е насърчил репресиите срещу мен? 


Защото нали знаете, че ако гражданите се бяха държали достойно когато аз протестирах месеци наред там, на тротоара, пред училището (пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!), в което съм работил много години и от което властващите калинки ме бяха изритали по най-мутренски начин, то терорът на самозабравилите се властници можеше да бъде озаптен; но не би! 

Та значи поне извинения от някого ще дочакам ли - ще доживея ли? 

А за моята реабилитация някой ще има ли съвестта да издигне глас? Или пак ще продължавате да си мълчите както си мълчахте досега? 


И тъй: за моята реабилитация някой ще има ли съвестта да издигне глас - или пак ще си мълчите както мълчахте досега?

Поставям тези въпроси с ЧИСТО ВЪЗПИТАТЕЛНА ЦЕЛ, т.е. за вашето, а не за моето, добро: на мен кучетата да ми ядат главата, аз вече нищо не чакам - и на нищо не се надявам. 




Знаете ли как се изморих от чакане да се събудите, поспаланковци неедни?!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...




Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

9 коментара:

Анонимен каза...

Думата е "недни", а не "неедни". Моля не бъдете ча толкова твърде много неграмотен.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, объркАла сте се нещо. Проверете. Може и тако, и вако да се пише, нАуката не забранява. Освен това, другарко, нормите на нАуката не важат за нас, писателите, щот само ние имаме право да ги правим и променяме както си искаме. Щот ние развиваме езико, другарко, да, така е... а вие, даскалиците, само можете да дърдорите нелепици...

Анонимен каза...

Казах ли ти че има много комунисти на Запад? Ти там in BG нищо не знаеш... Повтарям ти - откъде дойдоха 1944 in BG стотици хиляди комунисти, като преди това беше демокрация ?!? Нямаш отговор, а?



Сега Д-р Любомир Канов нека ти каже същото - много са... Сейтъновата армия има друго лице при нас, затова не ги разпознаваш, ти си знаеш класически комунизъм все едно сме 1980... Ho e 2021...



ETO >>>



https://blitz.bg/obshtestvo/glutnitsa-sorosoidni-npo-ta-napadna-d-r-kanov-zashchoto-kazal-che-tsiganite-tryabva-da-rabotyat_news809412.html





ПЕТЪР МОСКОВ НАПИСА МНОГО СИЛНИ ДУМИ ЗА ИЗВЕСТНИЯ НАШ ЛЕКАР Д-Р ЛЮБОМИР КАНОВ.



ВИЖТЕ ТЕКСТА: ...

А. от Австралия

Анонимен каза...

FROM THE MEDIA >>>



Детето на един от мениджърите на Стратегическото командване на САЩ (USSTRATCOM) случайно публикува туит, който изплаши хората по целия свят, според Би Би Си.



Под това командване са стратегическите ядрени сили, противоракетните сили и космическите сили на САЩ.



Съобщението със символите „;l;;gmlxzssaw“ се появи в официалния Twitter акаунт на USSTRATCOM за няколко минути, и по-късно беше изтрито.



Предвид спецификата на работата на отдела, някои потребители на платформата сметнаха, че това е ядрен код, който сигнализира за началото на война. Съобщението успя да събере над 11 000 ретуита.



Коментирайки инцидента, говорителят на STRATCOM заяви, че акаунтът в Twitter не е хакнат от хакерите, а публикацията там е публикувана случайно: „Един от мениджърите на Стратегическото командване, докато беше на дистанционна работа от дома си, за миг оставя Twitter акаунта отворен и без надзор.



МАЛКОТО МУ ДЕТЕ ВЕДНАГА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ СИТУАЦИЯТА, И ЗАПОЧНА ДА СИ ИГРАЕ С КЛАВИШИТЕ И БЕЗ ДА ОСЪЗНАВА, ПУБЛИКУВА ТОЗИ ТУИТ. Не са регистрирани престъпни действия, тоест акаунтът ни не е хакнат. Съобщението беше открито и наредихме по телефона да се изтрие“.



Въпреки че, туитът беше онлайн за много кратко време, той успя да предизвика реакция в потребителите на социалната мрежа.



По-специално, някои потребители решиха, че съобщението е изпратено от котка, тъй като домашните любимци често „ходят“ по клавиатурата и случайно изпращат съобщения с набор от символи вътре.



Тревожният туит беше осмян и от руския тв водещ Иван Ургант в предаването ''Вечерний Ургант'' от 30 март.



„В продължение на няколко часа Пентагонът не коментира случващото се. Всички бяха разтревожени, и всички армии бяха приведени в готовност, Артьом Шейнин облече шлем и бронежилетка. Целият свят се опита да разгадае това послание“, каза Ургант.



Той също така добави, че ако руско дете е на стратегическия команден пункт, той няма да си играе с клавиатурата и не би натискал непознатите букви. „То щеше да натисне яркочервените бутони“, пошегува се телевизионния водещ.



A. от Австралия

Анонимен каза...




ЩЕ ФЪРЧАТ ДЕБЕЛИ АМЕРИКАНСКИ ЗАДНИЦИ, САМИ СИ ГО ИСКАТ >>>



Кремъл предупреди днес, че разполагане на войници на НАТО в Украйна ще доведе до допълнително напрежение край руските граници и ще принуди Москва да предприеме още мерки да обезпечи сигурността си, предаде Ройтерс.



НАТО изрази вчера безпокойство от „голямото руско военно струпване край Източна Украйна“, след като Русия предупреди, че сериозна ескалация на конфликта в Донбас може да „унищожи“ Украйна.



Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви днес пред репортери, че ситуацията на контактната линия в Източна Украйна между правителствените сили на Киев и подкрепяните от Русия сепаратистки сили е доста плашеща и че там е имало многобройни провокации.



Шефът на Пентагона Лойд Остин разговаря вчера с украинския си колега Андрий Тарани „осъди скорошната ескалация на агресивните и провокативни действия на Русия в Източна Украйна“, съобщи Пентагонът. <<< ХА, ХА, ХА, ТОЙ ОСЪДИЛ, ТОЯ ПИПОН ДЕТО НЕ ЗНАЕ КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ... ЩЕ ОСЪДЯТ ОТКЪМ РУСКА СТРАНА ТОЯ ДЕБИЛ И МУТАНТ ДОБРЕ, ВЕРВАЙ МИ...



=================



A. от Австралия

Ангел Грънчаров каза...

Ще фърчат руски нужници и посрани руски пияници скоро, а? Сметаш ли, че страхливците от Кремъл са способни да предизвикат американците с цялата си кагебистка наглост? Амче какво ще стане с децата на руските управляващи бандити, които живеят предимно в Америка и Западна Европа? Могат ли собствените си деца да ликвидират, тъпоумието и бесовщината им може ли да стегне дотам?

Анонимен каза...

Господин Грънчаров, аз съм млад човек на 26 години. Попаднах преди няколко месеца на Вашата книга "Еротика и свобода" и я изчетох на един дъх. Макар че в нея Вие сте написал само много въпроси, а не давате никакви отговори, тя много ми помогна да разбера себе си. Искам в тази връзка да Ви кажа нещо за мен и да Ви попитам какво Ви е мнението.

Аз съм гей. Разбрах това още в юношенските си години. Впечатляваха ме не момичетата, те за мен бяха напълно безинтересни, а мъжете, и то по-зрелите, тези, които са в зряла възраст. Установих, че такива добре изглеждащи мъже ме впечатляваха и привличаха не само сексуално, но най-вече ме привличаха в духовен план. Защото с тях младият човек може да разговаря по ония най-важни въпроси на живота, които го вълнуват неизбежно. И по които всички мълчат.

И така, ето продължението на моята история. Имах учител по биология, който най-силно ме вълнуваше и аз тайно се бях влюбил в него. Седях на първия чин и му задавах какви ли не въпроси, а той отговаряше много внимателно и задълбочено. За мен бяха празник часовете при него и нашите разговори. И след биенето на звънеца разговарях с него. в 12-ти клас, когато той вече не ни преподаваше, се осмелих един път да му кажа, че го харесвам и желая като мъж и той... едва не припадна! Направо се ужаси - и въпреки интелигентността си ме наруга хубаво! Нарече ме с крайно обидни думи! Бил съм извратен и прочие. Аз се разплаках, а той ме заплю. Оказа се хомофоб и то от най-агрисивните. Не ми се извини на следващия ден, сякаш този човек се прероди, умря безвъзвратно добрия учител, с когото толкова съм разговарял, той стана същински звяр! Как е възможно сексуалността и сексуалните предразсъдъци да имат такава страшна власт над нас, човеците?

И ето, аз вече доста години имам опит в общуването и с "педерастите". Много истории мога да Ви разкажа, но не за това сега ми е думата. Разбира се, и сред тях истински добрите и свястни хора и личности са рядко срещащи се. А иначе е пълно с боклуци, с човешки отпадък. Аморализмът-материализмът, както казвате, ни души отвсякъде. И безбожието също. Аз съм вярващ човек и се надявам, че ако сред човеците тия, които могат да разберат и да простят на човек като мен, са рядко срещащи се, то поне единствено Бог е способен да ме разбере и да ми прости. Как мислите Вие, може ли тъй мъдрият Бог да прости на човешки боклуци като мен?

Този е най-важният въпрос към Вас. Вие сте философ и ми се струва, че поне Вие трябва да можете да отговорите на толкова труден въпрос. За мен това е най-важният въпрос. Разбира се, зная, че обществото у нас съди такива като мен крайно жестоко и несправедливо. Те без замисляне имат дързостта да се поставят на мястото на самия Бог. А Вие какво ще кажете по този пункт? Трябва ли, за да си спася душата, да прокълна сам онази дяволска сила, която олицетворява моето "ненормално" тяло - и да се откажа от нея?! Ами аз ако нямам власт над нагона си - какво да правя тогава? Ами ако самият Бог неслучайно е устроил така нещата? Кой тогава има право да ме съди - освен той самият? А защо ли го е направил така? Защо не е сложил някакъв чип в главите на нас, човеците, и особено на нас, хомосексуалните, та всички да бяхме все нормални в сексуално отношение? Още много въпроси мога да задам във Вашия маниер от книгата Ви. Но спирам дотук, защото вие сам можете да си поставите още по-добри от моите въпроси. А дебат по тази въпроси в обществото ни трябва да има и затова Ви пиша своето писмо. Давам ви право да го прочетете и публикувате където искате, дори и в предаването си по ПОтв.

Анонимен каза...

Продължавам с конкретния казус, по който също моля за Вашата консултация.

От една година живея с един мъж, който е на 38 години и между нас се появи истинска любов, което е прекрасно! Ние се обичаме изцяло, допадаме си във всяко едно отношение, ние заедно с него сме едно неделимо цяло, а всеки от нас се чувства стремяща се към другия негова половинка. Искаме да изживеем живота си заедно, в любов и щастие. Да, но обществото не ни разрешава. Обществото е против такива връзки, любови и отношения. Смята ги за порочни. А какво ли пък изпитание ни е изпратил Бог като е допуснал ние двамата влюбени един в друг мъже да се срещнем и да се обикнем всецяло? И още въпроси мога да задам, но ще се въздържа. Пиша това писмо с пълното съгласие на партньора ми, той стои до мен и заедно с него обмисляме всяка дума.

Няма тук да пиша как се отнасят нашите съседи към нас - макар че официално аз за тях съм само "наемател на стая" в апартамента на партньора ми. Но те ни подозират, но те предусещат какви са нашите отношения (нито че ние не ги афишираме изобщо, пазим се като дявол от тамян от това да покажем какви сме!). Ние двамата с партньора ми, г-н Грънчаров, сме принудени да живеем живота на... "шпиони", и то така умело, че никой да не може да се досети какви сме всъщност. И това, разбира се, е крайно обидно за нас. Но ето, че имаме и още по-голям проблем, по който Ви молим също да си кажете мнението.

Ние не можем да узаконим по никой начин отношенията си и да станем семейство, състоящо се от двама мъже, това е нечуван скандал, нали така? Добре, но да лъжем и да се крием цял живот - как възприемате такъв един живот, може ли той да се нарече живот? Ние също сме човеци и като всеки човек искаме да имаме деца, да се грижим за тях, да ги възпитаваме, да създадем от тях пълноценни личности. Как да стане това? Понеже с партньора ми (ние с него сме и истински приятели!) сме и големи мечтатели, успяхме да измислим и начин да си родим деца. И вече съвсем определено искаме да изпълним намеренията си. Ето каква е нашата идея.

Познаваме и дружим с двойка хомосексуални жени от нашия град. Много често си гостуваме и общуваме с тях. Това за нас е "нашето малко общество", в което можем да си позволим да имаме свободата си да бъдем себе си. те също като нас искат да имат деца и да се грижат за тях, да бъдат семейство. Ето че нищо не ни пречи да си родим колкото искаме деца. Поне по две деца на двойка мислим, че е нормално. Две жени могат да родят по две деца, а двама мъже, пък макар и хомосексуални, могат да сторят нужното тези две жени по два пъти да забременеят. Ние сме големи развратници и с тази цел от известно време правим често групов секс. Да, ние сме големи грешници, но го правим всичкото това със съвсем благородна, така да се каже, и човешка (човечна?) цел: да имаме свои деца. Добре де, ще се родят първите ни деца, а как ще ги отглеждаме и възпитаваме? И за това много сме мислили, заедно с нашите дами, разбира се. Ето докъде стигнахме в своите тъй извратени мисли за бъдещето си.

Анонимен каза...

Има вариант да направим голямо семейство, състоящо се от двама бащи и от две майки. Ще направим нужното да си купим голяма къща и ще живеем двете двойки в нея. Трябва ли да лъжем децата си и пред тях години наред да играем театър, че, видите ли, техните бащи и майки са "съвсем нормални" - и затова само нощем, тайно, единият татко да отива при другият татко и цяла нощ се гушка с него, а пък едната майка отива при другата майка и спи прегърната с нея цяла нощ?! А имаме ли право да разделим децата си на две части и две от тях да живеят с нас, бащите, а другите две - с майките си? Дали пък няма да травмираме душите на децата си за цял живот? А имаме ли право да сторим това? Как така? Виждате ли колко заплетена става тази ситуация? Но какво да правим, кое е правилното? И при коя Бог най-малко ще се гневи на нашето поведение? Щото несъмнено ние с тези две хомосексуални жени, щом сме толкова развратни, сме и големи грешници, нали така? Но защо сме станали хомосексуални, та това не е наш свободен избор? И щом е така кой тогава има право да ни съди? И кой има право да ни определя като грешници? (Между другото в секса с тези две жени, бъдещи майки на нашите деца, не правим нищо друго освен всичко онова, което правят всички "нормални" мъже и жени! Само дето си отдаваме съответните ласки и на еднополовия ни партньор.)

Това е накратко нашият тъй заплетен и греховен житейски казус. На нас е интересно да чуем не само Вашето, г-н Грънчаров, мнение, но ни интересува най-вече реакцията на обществото ни, което, както знаем, е така възвишено в своето морално състояние, че е много чувствително към нашата, видите ли, "сексуална извратеност" и "греховност". (Към чуждата извратеност и греховност всички сме много чувствителни и мигновено реагираме, но за своята извратеност и греховност нехаем и също мигновено си прощаваме всичко, защо ли е така, на какво основание постъпваме така?) Но онова, което искат телата и душите ни, дали пък наистина не е свято - както питате в книга си Вие, г-н Грънчаров?

Очакваме Вашия отговор. Ще се радваме да ни съобщите кога, в кое предаване ще прочетете писмото ни и ще го обсъдите със зрителите. От само себе си се разбира, че засега не смеем да съобщим имената си, но ако се наложи, сме готови (на съответното ниво на дебата, когато вече има смисъл!) да се покажем и да се включим в него и ние.