Допустимо ли е и философите да започнат да правят шоу та народът да започне да ги слуша?

Как мислите по този въпрос? Който се върти в ума ми напоследък.

Щото къде е доказано, че само простаците умеят да правят шоу, т.е. да са забавни?! Откъде-накъде философите да трябва винаги и задължително да са скучни и досадни?! Нима не разбирате, че със своята пословична скучност и досадност философите за нищо не стават, от което пък следва, че и философията им нищо не струва?! Много ме вълнува вашето мнение по така поставените въпроси. Ще се радвам да го заявите пределно честно. За което предварително ви благодаря!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo