Как да се измъкнем от тресавището на мненията - на пост-истините - с които хранят душите си полу-човеците?

За разликата между факт и мнение от доц. д-р Христо Стоев

Хана Арент говори за непрозрачността (opacity) на фактическите истини - за това, че те в крайна сметка нямат финално основание да са така, а не иначе. В този смисъл е трудно да се каже, че ние живеем в някаква вече уникално пост-истинностна ситуация, в която границата между факт и мнение (или между факт и така удачната формулировка на Тръмповата администрация: "алтернативен факт") се е размила. Просто нещата са утежнени от това, че хората (поради иманентното им и перманентно безпокойство от бързо променящия се свят) вече подбират само такива източници на мнение, от които знаят, че ще чуят това, което вече искат да чуят. Хората не желаят да чуят факти, а само мнения, които ще затвърдят техните мнения.

Тук проблемът произтича както от пролиферацията на източниците на информация (всъщност това са източници на мнения, които често съдържателно са преднамерено унифицирани), а също и от умишленото дискредитиране на експертите (всички от които потенциално са "корумпирани"). В света на мненията няма нищо стабилно - земята се клати под краката ти, сякаш се намираш на кораб, и това замайване продължава, дори когато се случи да излезеш на суша.

Какво би могло да е спасението? - Повече critical thinking и по-малко wishful thinking, нещо което трябва да е задача на образованието. Ако днес по-голямата част от хората са грамотни в способността си да пишат и четат, те със сигурност не са грамотни в способността си да мислят. Грамотността според буквите не е достатъчна - и това е така, защото светът вече е неимоверно по-комплексен, най-вече поради това, че е неимоверно по-взаимосвързан.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР (Пиша коментара си тук, щото многоуважаемия доцент е забранил коментарите в своя блог!): Аз най-вероятно ще се изкажа по-подробно, но на друго място по поставения проблем, който, прочее, е отколешен проблем на философията: мнение и знание (истина) са твърде различни, ала, за жалост, повечето хора се задоволяват да имат просто мнение (в днешно време това е особено разпространено!), а съвсем нехаят за истината. Освен това не е достатъчно нещо просто "да се знае" (да си наясно с фактите, да ги констатираш точно и да ги познаваш - и да ги признаваш!) понеже фактът сам по себе си и неговото "обективно познание" съвсем не ни дава онази потребна ни истина; освен знание и познание на нас, човеците, ни е потребно и РАЗБИРАНЕ на факта, което е значително повече от това само да го знаем, да го признаваме. 

Фактите подлежат на човешка интерпретация, на тълкуване, на разбиране, на оценка, ние имаме пълното право "да ги съдим", да отсъждаме за тях; в оценяването им ние придобиваме тяхната същностна ЧОВЕШКА страна, която просто няма как да е налице в самия факт и оттам просто да я вземем, да си я присвоим. В нейното раждане участваме ние, уникалните човеци, а на тази база необходимо възникват МНОГО възможни интерпретации, тълкувания, преценки, иначе казано, безброй разнолики МНЕНИЯ. 

Нима разбирането неизбежно ражда този напълноценен продукт, какъвто е мнението - и срещу който са се борили всички философи, като се почне от Сократ? А има ли такива тълкувания, които не са просто мнения, а носят в себе си общозначим ЧОВЕШКИ и ЖИЗНЕН смисъл, който именно ни е потребен, т.е. как да постигне такова разбиране, което да ни даде тъй съдбовно необходимия ни смисъл на "ИСТИНСКОТО РАЗБИРАНЕ", иначе казано, на разбирането, което съдържа в себе си тъй потребната ни всеобхватна и човешка истина? 

Щото нали все пак има всякакви мнения (в мнението към представата или знанието за предмета, доколко то изобщо е налице, се прибавя и нашата оценка за него, т.е. ражда се оня смисъл, който за момента ние сме способни да открием в него, да го надарим с него!), та нима сред множеството мнения няма някое, което именно да носи в себе си тъй потребния ни и общозначим човешки смисъл, сиреч, самата истина? (От само себе си се разбира, че въпросната истина няма да е плод единствено на познание, тя е плод на тоталното човешко отношение към света и самите нас, човеците, което съдържа и оценка, и практически аспект, и е преформирано от нашата воля, вяра и пр.) 

Та значи в "царството на полусенките" - царството на полуистините, на пост-истините! - дали все пак няма по-проницателни мислители (философите!), чиито "мнения" са именно носители на въпросната тъй потребна ни всеобхватна истина, надмогваща ограниченостите на полу-истинните (и пост-истинните) мнения, непълноценни съждения, чисто субективни преценки и пр. Как именно да надмогнем чисто субективното (ограниченото, пристрастното, кривото, изкривяващото, "прекалено човешкото", "прилъгващото" реалността!) и да постигнем една "общозначима за човеците" или интерсубективна (трансубективна?) истина? 

Щото нали знаете как са устроени нещата: само тази истина ни прави и свободни! "Познайте истината - защото тя ще ви направи свободни!", нали си спомняте това изречение на Великия Учител на цялото човечество? 

А пък пътят към робството е постлан с толкова тъй примамливи, съблазнителни, приятни ни мнения (пост-истини!), за които са така жадни ония "полу-човеци" (щом храниш душата си с полу-истини, това дали не те прави полу-човек, а по моята терминология: комуноид!?), чиито души нямат пиетет към истината, напротив, пристрастили са се към лъжите! 

И се оказва, че всичко опира до това да изберем какво искаме в крайна сметка да бъдем: роби на въпросните съблазнителни и приятни лъжи (полуистини, постистини, мнения и пр.) ли искаме да бъдем - или сме готови да се отърсим от този прилепчив катран на мненията-полуистините-пост-истините и да постигнем по този начин животворната и спасителна СВОБОДА? 

Спирам дотук. Можете да продължите сами по-нататък. (Особено важно е да се обсъди и това какво образование ни е нужно в тази ситуация на страшна тирания на мненията, сред която пребиваваме; но може би добре знаете колко много съм мислил и писал за тия неща в своите книги за промяната в образованието, които вие, естествено, изобщо не разгръщате - защо ли?) 

Хубав ден ви желая! И приятно мислене ви желая, стига, разбира се, да не сте се отказали от него, смятайки го за "излишен лукс"!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен... 

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo