Кога ще започнем пълноценни дебати по истински важните въпроси?

Публикацията със заглавие Ще помогнете ли да спасим книгите ми и издадените вече списания от унищожение? предизвика съвсем неочакван за мен отклик; публикувам тук със съгласието на човека, който ми писа, цялата до този момент наша кореспонденция, в резултат на която едно кашонче с мои книги и издавани от мен списания в съвсем скоро време заминава за един от най-южните областни градове на България; ето какво си казахме с този човек (той се оказа студент!), като го прочетете сами ще се убедите, че има ясно определен (и то не незначителен!) смисъл за тази публикация:

Здравейте, г-н Грънчаров,

От последното в блога Ви видях, че имате проблем със съхраняването на Вашите книги и списания и идеята Ви да ги дарявате на библиотеки. Склонен ли сте да ми изпратите едно такова кашонче, каквото сте изпратил на Софийската Математическа гимназия, но не за библиотека, а лично на мен? 

Разбира се не очаквам да ми ги изпратите безплатно. Мога да Ви предложа 20 лв. плюс пощенските разноски като не включвате в пратката „Изворите на живота“,  тъй като вече я имам. Много се надявам това мое предложение да не Ви обижда,  защото слагам такава ниска цена на труда Ви. Просто, с пощенските разноски, сумата ще стане доста над 20 лв., а тъй като съм безработен всичко над тази цифра става почти непосилно за мен. Въпреки това, имам интерес към Вашите трудове, а и по този начин ще мога да Ви окажа някаква помощ, макар и скромна. 

Не изключвам разбира се и възможността, след като ги прочета, да ги занеса в Регионалната библиотека като информирам библиотекарките за това, че авторът ще се радва на обратна връзка с читателите.

Поздрави!

Д. А.

Здравейте,

Интересен казус поставяте с писмото си. Би трябвало за мен да е безразлично на библиотека ли дарявам книгите си и издаваните от мен списания или на частно лице, важното е те да не се похабят в мазето, нали така? И все пак не е съвсем така, щото в единия случай книгите и списанията ще се ползват от много хора и евентуално ще останат за дълго време, а в другия - ще се ползват само от един човек. Дали пък не е разхищение на книгите, щото във втория случай може и да останат съвсем неизползвани, примерно на този човек книгите, да предположим, изобщо не му харесат, той ще ги захвърли като нещо непотребно - и пак ще бъдат похабени, нали така? Освен това дали не ме проверявате, да ми прецените колко ми е акъла, и, да речем, понеже имате невисоко мнение за умствените ми способности (да речем, смятате ме за глупак!), ще ми се подигравате ако Ви пратя книгите и списанията: егати идиота, върза се, прати ми ги, тъпанарят с тъпанар?! 

И има и още един момент, който не е за пренебрегване: ами защо са Ви цял кашон книги и списания, не е ли по-нормално, ако наистина имахте реален интерес към книгите ми, да бяхте поискали само определени заглавия, но не непременно всичките? А за това, че сте безработен, ми е интересно да разбера това-онова за Вас, любопитно ми е да разбера защо сте безработен, на колко сте години, каква Ви е професията и ако ми дадете съответната информация, тогава, примерно, ако сте студент, бих могъл да Ви подаря книгите, т.е. бихте си запазили своите 20 лева, които, за човек без доходи, са доста пари. 

Ето разсъжденията ми, според отговора Ви ще реша дали да Ви пратя книгите и списанията или да се въздържа от такова разхищение, които може да се оцени като ниско ниво на моите умствени способности. Нали разбирате, човек за едното достойнство живеее и когато то е застрашено, му се налага да си го защити поне малко, нали така? 

Ще чакам реакцията Ви и ще реша какво да правя.

Хубав ден! 

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 

Здравейте, 

Ето това е отговор на философ! Разбира се, че има значение дали книгите отиват в библиотека или в частно лице, отчитайки този факт Ви предложих 20 лв. Не виждам смисъл и полза да ги захвърля ако не ми харесат и по този начин да се похабят. Затова не изключих възможността да ги предам, ако не всички, то поне част от тях, в библиотеката. Защо ми е цял кашон? За една книга не може да се добие голяма представа само от заглавие, кратко резюме и корица. Трябва да се отвори, да се погледне съдържанието да се прочете една, две, три глави … цялата, пък тогава да кажа харесва ли ми, не ми ли харесва. Това не е художествена литература, да я прочетеш веднъж и историята в нея разкрила ти се, можеш и да не четеш отново. Към научният текст можеш да се връщаш отново и отново. Не, не Ви смятам за глупак. Честно казано сте ми много интересен и целта ми не е да Ви преметна или да Ви се подигравам, просто толкова мога да Ви предложа. В крайна сметка не продавате достойнството си, а книги. Те имат някаква цена и тази цена подлежи на договаряне. Нали така? Или греша? Пазарлъка не е нещо лошо. Той е отражение на един аспект на свободата. Та по въпроса за целия кашон: аз съм свободен да предложа оферта за цял кашон, Вие сте свободен да откажете. Дали и кое е по-нормално и по-ненормално е сложен въпрос.

Защо съм безработен? Защото съм студент и е трудно да съчетавам и двете. Защото такава е социалната действителност в България и работа се намира трудно. Заради специфични характеристики на моята личност. Това се сещам на първо четене като отговори на този въпрос. Разбира се мога да съм малко по-подробен ако Ви се чете.

След завършване на средно образование влязох в университет, където учих само една година и прекъснах. Работил съм като охранител и като треньор във фитнеси. Години по-късно отново се върнах в университета и сега на 31 годишна възраст съм последна година специалност „Политология“. А като фитнес инструктор имах разминаване със собственика на фитнеса за това какво всъщност трябва да прави един инструктор. Аз не можех да ходя като цветарка и да се подмазвам на клиенти като в същото време се опитвам да им продам някаква програма, хранителен режим или добавки ( да не говорим за анаболните препаратите, които се продава под масата). Модернизирането на фитнес залите и навлизането на множество машини превръща треньорът по-скоро в ходещо рекламно лице и търговец, от колкото инструктор. Вместо да мога да отделя необходимото време да покажа, демонстрирам и обясня едно упражнение с цел то да бъде максимално ефективно и безопасно аз трябваше да се подмазвам, предлагайки някои от изброените по-горе продукти и да оставям „трениращите“ да си въобразяват, че правят нещо на машините (които понякога са така конструирани, че сами извършват голяма част от работата, създават илюзия, че тренираш и са в пъти по неефективни), отивайки при следващ клиент. От друга страна фитнесът не е евтино занимание. В час пик ставаше панаир на суетата. Сякаш идваха по-скоро да си покажат новите дрехи и обувки и да поклюкарстват, от колкото да спортуват. Син на този, дъщеря на онзи, шеф, директор, мениджър държаха се високомерно, обсъждаха този и онзи, правеха се взаимно на приятели, а зад гърба си говореха злобни коментари един за друг. Другите бяха мутрите, полицаите и охранителите. Разлика между трите нямаше. Много често полицаите имаха по-брутално поведение от криминално проявените лица, които пък им бяха близки приятели. Та понеже стана дълга и широка тази среда ме потискаше и след няколко мои коментара, че повечето хора в тоя фитнес си губят времето и биха имали по-голяма ефект ако направят няколко обиколки бягане на паркинга без да влизат изобщо в залата, бях (ако мога да използват вашия термин) опраскан.

Да се върнем на нашата тема. Не разбирам едно нещо обаче. Защо предлагате да ги изпратите безплатно? Можех да Ви се подмажа като наредя разни хвалебствия по Ваш адрес и да Ви разкажа сълзлива история, че съм студент или ученик и че животът ми е много труден, едвам свързвам двата края, но видиш ли имам огромното желание да се уча, което можеше да е чиста лъжа. Можеше наистина да се окаже, че съм някой, който ще ви се присмее и подиграва, както Вие се опасявате, а на всичкото отгоре дори и тези 20 лв. нямаше да съм Ви дал, а щях да  получил книгите и списанията безплатно. Е няма ли тогава този потенциален лъжец и подигравчия (моя милост) да Ви се подиграва още повече? И тъй като няма как да проверите дали това, което казвам е истина или не, не е ли най-разумното нещо да се върнем на въпроса за договарянето на цената? Има ли значение личността на клиента ако и двете страни са съгласни за конкретна цена? Макар че трябва да Ви призная наистина ме накарахте да се замисля дали ми трябва цял кашон. В крайна сметка аз нямам особен интерес към психологията. Моите интереси са в областта предимно на философията и в малко по-малка степен педагогика и политика.

Поздрави,

А. 

Здравейте,

Благодаря за толкова обстойния и съдържателен (богат на смисъл!) отговор! Много се радвам, че се запознахме по този необичан начин, от отговора Ви си правя извод, че сте твърде интересна личност, че сте интелигентен човек, че и в нравствено отношение сте стойностна личност, всъщност за мен това е главното; по тази причина най-вече ще Ви изпратя книгите и списанията при предложените от Вас условия (20 лв.). Вие сте горе-долу на възрастта на моя син, между другото той също учи и завърши политология, ала се оказа, че няма амбиции в тази област и сега работи колкото да се изхранва като работник на бензиностанция; но разликата между вас двамата е, че той, за разлика от Вас, никога даже не се е докоснал до моя книга или до издаваните от мен списания, е, докосвал се е, разлиствал ги е, но не се е зачел, а ето Вие казвате, че не само ще се зачетете, но и най-вероятно ще ги изчетете, с оглед да си съставите пълна представа. За мен ще е много приятно ако в един момент, четейки някоя моя книга или издавано от мен списание поискате да споделите с мен оценката си, впечатлението си, включително и критично такова, ето за мен това е най-важното: да вляза в диалог с колкото се може повече читатели. 

Та значи ще Ви бъда благодарен ако в бъдеще ми напишете писмо и ми разкажете какви мисли са Ви се появили в главата по повод на нещо казано от мен и пр. Това, че имате интерес най-вече към философията, е прекрасно и още повече Ви издига като личност в моите очи. Не знам дали сте забелязал това, но при мен е така: каквото и да прочета, изпитвам потребност да кажа аз какво мисля, или примерно да изразя радостта и благодарността си от това, че авторът ми е дал възможност да се обогатя с неговата мисъл или идея, или пък да изкажа несъгласието си, възмущението си, даже протеста си, ако той е допуснал голяма според мен грешка. Смятам, че това човек да изрази реакцията си по такъв начин е нещо съвсем естествено, нормално, така да се каже, но у нас не се практикува кой знае колко, малцина са тия, които обичат да влизат в диалог, в дискусии даже. Което е и показателно. То говори много. Какво говори, сам можете да разберете, сам разбирате, убеден съм в това.

Тия неща, които ми пишете ако работата си във фитнеси, за мен е много интересно, не знаех, че и там съществуват родствени проблеми на тия, с които аз години наред се сблъсквах, водих борба в сферата на образованието, и висше, университетско (когато бях млад), и като учител. Това, че са Ви опраскали, за мен е показател, че сте се опитал да си вършите работата качествено, истински добре, е, такива хора, такива ЛИЧНОСТИ, за жалост, у нас са твърде неудобни, те са неприятни, тях вместо да ги ценят, ги тормозят, гонят ги, уволняват ги; а примиряващите се с нередностите, т.е. мижитурките (шушумигите), пак за жалост, много ги ценят, те именно и просперират, т.е. у нас, както и във всичко останало, постъпваме тъкмо наопаки на правилното, на разумното, на доброто. Затова и съвсем заслужено сме и най-бедни, и най-унизени. Мисля, че и по този въпрос с Вас сме на едно и също мнение. 

Хубаво е, че на Вашите години сте осъзнал тия неща. И още по-хубаво е това, че въпреки неприятностите все пак сте избрал верния път: не да се примирите и да се унизявате, а да се държите достойно, както подобава. (Вярно е, че за достойнството, за честта си човек се налага да прали определена цена, но за това не бива да съжалява!) Точно такива личности са съдбовно нужни на България според мен. И за мен всеки сигнал, че сред младите хора има такива личности, е обнадеждаващ и радващ. Щото ако сте повече, във вас е надеждата да оправите България в един прекрасен ден. За жалост моят син се уплаши да се бори и се примири, сви се, както правят повечето.

Ще Ви помоля да ми дадете адрес и телефон, за да Ви пратя книгите по ЕКОНТ, за там искат и телефонен номер. Предпочитам по ЕКОНТ щото в български пощи хем е по-трудно (много трябва да се пише!) да ми пратите наложения платеж (20-те лева), хем даже е и по-скъпо, за записа с парите искат отделно плащане, в ЕКОНТ няма такова нещо, т.е. е и по-евтино. Мислех си да Ви подаря напълно книгите, т.е. да не ми плащате нищо, но пък да не се възприеме това като подмазване спрямо Вас, значи сделка да имаме е по-правилно, затова и казвам, че приемам офертата Ви. 

Ще Ви помоля и за малък бонус спрямо мен (освен молбата ми ако имате желание и потребност когато четете да споделите с мен мислите си, оценката си) да ми кажете (това вече е последното искане от моя страна!) да ми кажете как попаднахте на моя блог, от колко време и прочие, това за мен е интересно. И също така, да не забравя: винаги, когато напишете нещо по повод на прочето от Вас, или пък текст, в който си излагате някаква родила се в душата Ви мисъл или идея, ще се радвам ако ми го изпратите, с удоволствие ще го публикувам в списанието. Между другото установих, че пишете много добре, имате талант в писането, излагате си мисълта добре, успявате да изразите всякакви нюанси, тъй че е хубаво да продължавате да пишете, особено щом като имате интереси в областта на философията. Този е верният път да се развивате в тази сфера. 

Толкова. Дано не ме възприемете като старо и досадно плямпало (не че не съм такова де!): но написах тия неща с най-добро намерение или цел.

И последно: аз си мисля, че тия наши разсъждения около "пазарлъка" покрай книгите (заради "кашона с книги", но не е само заради тях!) не е зле да ги публикувам в блога си, аз имам такъв обичай (поради който повечето хора реагират така уплашено когато им предложа нещо такова, че завинаги млъкват и повече не смеят нищичко повече да ми кажат!); интересна ми е Вашата реакция; това, което сте писал за ситуацията във фитнесите, е самата истина, тъй че няма какво да се страхувате, че сте казал истината. 

Ако искате, мога, за всеки случай, да скрия името Ви, да останете инкогнито, с оглед това, че много говорите да не стане пречка пред Вас (както е при мен!) да не можете да си намерите никаква работа. Може пък и да рискувате, и да публикувам всичко с името Ви, стига да е истинско (ако не е, пак няма проблем: не името е важно, а човекът, личността!) 

Както кажете, така ще постъпя. Редно беше обаче да Ви попитам за разрешение за публикация. Ако кажете: твърдо не, не разрешавам, пак ще се съглася.

Хубав ден!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 

Здравейте, г-н Грънчаров,

Много Ви благодаря за отговора и високата оценка. Само да сме живи и здрави, със сигурно ще споделям с Вас моите мисли по различни въпроси, както от Вашите книги, така и от нещата, които качвате в блога. Запазвам си правото да греша по много въпроси, да Ви опонирам, а много често, когато съм съгласен с Вас, просто да влизам в ролята на адвокат на дявола и да защитавам позиция, в която и двамата не вярваме. На пръв поглед това може да изглежда странно и човек да се запита: “Ама защо спори като и той не го вярва?“. Това според мен е изключително необходимо. Имам усещането, че в нашето общество дебати по истински важните въпроси няма. Въпроси за Бог, свободата, истината, доброто, красивото, демокрацията и т.н. се разглеждат повърхностно (ако въобще се разглеждат).

Преди около десетина дни гледах разни клипове по политически теми в YouTube  и като препоръчано от алгоритъма на сайта се появи клип на проф. Иво Христов в телевизия, която сякаш не бях виждал преди. Оказа се, че това е ПОтв, за която наистина дори не бях чувал. Още в началото на клипа г-н Евгений Тодоров сподели на г-н Христов, че много пъти в дебати по ПОтв той е бил обект на критика, което ме заинтригува. Изгледах интервюто и написах в търсачката на YouTube “Пловдивската обществена телевизия Иво Христов“ с идеята да намеря именно такива предавания, в които някой да опонира на професора. Излезе Вашето клипче „Колко струва пропагандистката "научност" на тъй верния на руския империализъм проф. И. Христов?“. Стана ми интересно и го изгледах. Влязох в канала Ви и видях, че имате клипове по много теми, които ме вълнуват. Именно там открих и ликовете към Вашия блог. 

Нямам нищо против да го публикувате. Фамилията е истинска, но понеже е рядка и в нашият град с такава фамилия са само мои роднини, а не знам дали пък някой няма да се почувства засегнат и да реагира по по-краен начин. Хората лесно и бързо се засягат вместо преди това да помислят. И въпреки, че за себе си нямам някакви притеснения не ми се ще някой от семейството да ми каже: “Заради тебе…“, „Що си казал това?“, „Що си казал онова?“, „Ето виж сега какво стана!“ и т.н. Та може да не слагате името, но да се публикува текста няма проблем.

Да, с ЕКОНТ е добре. На „изчисляване на цена“ в сайта им виждам, че най-евтино излиза от офис на ЕКОНТ до офис на ЕКОНТ. От адрес на подател и/или до адрес на получател става по-скъпичко. Ето и името и телефона, както и адреса на офиса.

Име: Д. А.

Телефон: 0878 ...

 Адрес: Офис на ЕКОНТ, ул. ...

Извинявайте за по-краткото писмо, но днес съм доста ангажиран, а пък ако не Ви отговоря сега, когато съм отворил и прочел Вашият отговор, има опасност по-късно да забравя.

Хубав ден и на Вас!

А.

Здравейте,

Благодаря Ви за отговора и за информацията, която ми споделяте чрез него! Радвам се, че се запознахме и че занапред ще имаме възможност да общуваме, да водим диалози, да спорим. Прочее, напълно съм съгласен с констатацията Ви, че (цитирам) "... в нашето общество дебати по истински важните въпроси няма", точно така е, това е самата истина, която е много печална, в смисъл, че демокрацията ни е фалшива, е менте, а обществото ни е незряло, болно, поради липсата на дебати то е овладяно и се тресе от какви ли не мании, злотворни илюзии, масови психопатологии, лудости, щуротии и прочие. Ще говорим и друг път, не не само веднъж, надявам се, по всичките тия въпроси; аз сега също ще бъда кратък, щото днес доста се изморих (имах предаване по ПОтв и сбирка в Дискусионния клуб), и друга работа ми се наложи да върша и сега Ви пиша (въпреки умората си) само защото не обичам да отлагам за друг път (защо ме е страх да не забравя да отговоря, тъй като се занимавам с много неща!).

Утре съм цял ден на работа и не мога да подготвя пратката, но в понеделник ще я изпратя по начина, по който се уговорихме.

Ами това е в общи линии засега, живи и здрави да сме! Скоро, да се надяваме, ще имаме повече време и настроение да разговаряме. Прочее, имаме един Дискусионен клуб, който е онлайн, а в Пловдив създадохме (по-скоро възстановихме) един Философски клуб, който, макар че възнамеряваме да провеждаме сбирките му "на живо" (в "реалния, действителния свят", т.е. на днешната Агора в Пловдив, сред античните останки, поседнали върху камъните покрай една древноримска улица), имаме също и идеята да излъчваме сбирките му онлайн, тъй че, при желание, винаги можете да се включвате и да участвате в тях. Съобщения за сбирките и темите можете да намирате в моя блог и на страницата ми във фейсбук (когато не съм блокиран там, в момента съм блокиран още седмица). В Дискусионния клуб се събираме неколцина човека 2-3 пъти в седмицата, а във Философския - 1-2 пъти в месеца (скоро предстои втората сбирка). 

Достъпът е напълно свободен, ала за момента все още са твърде малко включилите се; зная добре, че с времето ще се появят все по-стойностни личности в тях. Здраве да е само! Тъй че винаги сте добре дошъл на тия сбирки.

Всичко добро, до скоро!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ПОСТСКРИПТУМ: Публикацията, съдържаща нашия диалог по повод книгите излезе под ето какво заглавие: 

Кога ще започнем пълноценни дебати по истински важните въпроси?

Ако имате някакви забележки и препоръки към нея, заповядайте, кажете, ще я променя.

Добър вечер!

Аз също се радвам, че се запознахме и че занапред ще си общуваме по интересни теми. Мисля, че оценката Ви за яловата ни демокрацията е изключително точна.

Много Ви благодаря и за поканата и стига да имам възможност бих се включвал понякога.

Днес в YouTube слушах втората част от вашето предаване "Изкуството да се живее" (не казвам гледах, защото се занимавах с разни задачи вкъщи), в което споменахте за ваши книги по въпроси свързани с образованието. Едната препоръчахте на колегата политолог в отговор на неговото писмо, а другите бяха свързани с темата за демократизация на училищното образование. Това провокира интерес у мен, та отново се убедих, че идеята за цяло кашонче книги не беше лоша. Не се притеснявайте, изпратете го, когато Ви е удобно!

Всичко добро!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo