Колегата Ники Димов е написал текст, към който е сложил скриншот на свой разговор с депутат от ДБ, който се държи зле с него: Такива ли са избраните депутати от ДБ? Ето моя коментар там по този повод:
Този (кандидат)-депутат се държи наистина лошо, но това не значи, че и другите от ДБ са като него. Но не бива да се обобщава по толкова некоректен начин. Аз лично бих инициирал от Общността на небезразличните граждани да напишем отворено писмо до Парламентарната група на ДБ и да поискаме този депутат да бъде наказан за тъй грозното си поведение - и то към гражданин, който преди време е бил поддръжник и на Зеленото движение, и на ДБ. Така се отблъскват избиратели, а това е недопустимо.
Аз съм учител и съм готов да изнеса на този депутат един урок по разумно и достойно поведение и отношение на народния избраник към нас, гражданите, които сме го избрали на този отговорен пост. Депутатите са слуги на народа, а не негови господари. Който си мисли, че работите стоят иначе, да има много здраве от мен, но кардинално се е объркал.
Ние, гражданите, трябва да държим под постоянен контрол своите избраници и да не им позволяваме да се самозабравят. Това е наше задължение. Не си ли изпълняваме ние задълженията, и избраниците ни няма да си изпълняват задълженията. Ние сме като "скачени съдове" с тях.
Тази ми е тезата. Има ли някой против да напишем писмо до Парламентарната група на ДБ по случай Сандов?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар