Преди известно време получих интересно писмо от ученик от Софийската математическа гимназия; представяте ли си, в това училище ученици започнали преди време да издават литературно-философско списание (!!!) и този ученик, негов главен редактор, предложи сътрудничество с екипа, който издава философското списание ИДЕИ; обменихме си няколко писма; след като получих съгласието му публикувам нашата кореспонценция:
Здравейте,
Казвам се Марин-Константин Палатов и съм ученик в дванадесети клас в Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" и заедно с мои съученици издаваме независимо ученическо литературно-философско списание "paradigma (една нова страница)", в което се публикуват предимно авторски произведения на млади хора, които тепърва започваме да търсим стила и начина си на изразяване, но все пак влагаме цялата си душа и страст в писането. Досега сме публикували три броя онлайн (поради епидемиологичната обстановка) и един хартиен, най-долу съм предоставил линкове към броевете, а прикаченият пдф-файл е този на хартиения брой. Ще Ви оставя да прецените от първа ръка (или по-скоро първо четене) що за стойност имат нашите произведения, само ще отбележа, че с всеки брой, по скромното ми мнение, творбите стават малко по малко по-изпипани.
Екипът ни е много заинтересован от това да работи с Вашата платформа, която е в пъти по-професионална от нашата и естествено, тъй като сме ученици и проектът е малко или много училищен, това сътрудничество следва да бъде безвъзмездно. Ако проявите интерес към нашите творби и съответно нашата платформа, вече бихме могли да обсъдим какво точно да бъде сътрудничеството, дали само медийна, например да се рекламираме в социалните мрежи или нещо по-сериозно.
Надявам се ще Ви заинтригувам с това си предложение и с нетърпение очаквам Вашия отговор! Можете да ми пишете или тук, на този имейл m_konstantinpalatov@abv.bg , или на мейла на списанието -> paradigma.magazine.bg@gmail.com
Поздрави!
Марин-Константин Палатов, главен редактор на "paradigma (една нова страница)"
Приложените линкове:
Здравейте, уважаеми г-н Палатов,
Разгледах набързо сайта на издаваното от Вас списание и макар че още не съм имал възможността да прочета текстове от списанието, съм възхитен от идеята и от инициативата Ви! Поздравления, и то най-искрени! Силно съм впечатлен, повярвайте! Правите нещо много хубаво и важно, браво! Вярвам, че след като изчета всичко, което сте написали и издали в списанието, още повече ще съм впечатлен!
Предложението Ви за сътрудничество, разбира се, го приемам, позволявам си да кажа това от името на нашата редколегия. Ако искате да поговорим и да обсъдим възможностите за такова сътрудничество, бихме могли да се срещнем и да разговаряме онлайн в удобно и за двамата време. Примерно тази вечер имаме сбирка в Дискусионния клуб, в него разговаряме по всякакви теми, тази вечер темата е Как се правят въздействащи дебати?, ако искате, елате някъде след 19-19.30 ч. и ще поговорим. Линк за включване. (За всеки случай Ви го давам, ако искате, може и в друго време да поговорим, предложете.)
Мисля, че има много възможности да се кооперираме и да направим заедно доста полезни и добри неща!
Засега спирам, желая Ви хубав следобед!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Здравейте!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
ПОСТСКРИПТУМ: Сега ми хрумва следното: какво ще кажете да публикувам нашата кореспонденция, т.е. писмата, които си обменихме, в блога си? Така хем ще ви направя реклама, хем ще документирам (пак за вечни времена, щото тази публикация ще влезе и в следващия брой на ИДЕИ!) нашата среща, да се надяваме, тъй плодотворна занапред. Ще изчакам отговора Ви за да съм коректен.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Съжалявам за леко късния отговор, но тази седмица ми е персонално натоварена, покрай пробни изпити за матури и университети.
Иначе, сърдечно Ви благодаря от мое име и от името на екипа на списанието за топлите думи, навременната реакция и, най-вече, за оказаната подкрепа! Виждам, организирате много хубави събития, в които някога бих имал интерес да участвам, необходими са такива за мислещите хора.
Относно списанието, на първо място, рекламата и по-широкото разпространение са нещата, които бихме поискали, но нека ги обсъдим следващата седмица, когато ще имам повече време. Надявам се да приемете това ми предложение.
Ще поддържаме връзка! Приятен следобед!
Марин-Константин Палатов, главен редактор на списание "paradigma (една нова страница)"
Здравейте, Марин-Константин (да се обърна към Вас с "г-н Палатов" ми звучи прекалено и излишно официално!)
Доста неща прочетох и от 4-ти брой на списанието ви, и от предишните броеве. Признавам си честно, изключително много ми харесаха, думи нямам да изразя силното си впечатление: какво става, как е възможно толкова хубаво да пишете?! Та вие пишете с цялата си душа и сърце, невероятно е: нима е възможно да има толкова талантливи млади хора в свидното ни отечество?! (Знам, че има толкова талантливи млади хора, пишещи прекрасно, но до този момент не ги бях срещал в такова изобилие; срещал съм досега някой и друг, а тук срещнах цяла група млади таланти! Чудна работа, как се събрахте, на едно място, все едно сте нещо като букет от свежи и прекрасни цветя, така свежо пишете, че ето, тази метафора съвсем спонтанно се яви в съзнанието ми!)
Четейки текстовете от вашето списание (не пиша списанието "Ви" или "Вашето списание", а пиша "списанието ви", "Вашето списание" щото то, разбира се, е на всички автори в него, не е само на главния си редактор, именно на Ваша милост!) имам чувството, че чета текстове, писани от... Жан-Пол Сартр или от Албер Камю, да, наистина приличат на текстовете и на двамата мои любимци още от юношеската ми възраст, когато съм бил на Вашите (и вашите!) години! (Моля, не възприемайте това като... обвинение, че подражавате на моите любими писатели-екзистенциалисти, не, изобщо не, напротив, като ви сравнявам с тях, просто се опитам да ви похваля, и то най-справедливо и честно, да, това е обаче съвсем справедлива похвала, това е похвала, коята напълно заслужавате!)
И Вие лично пишете чудесно, невероятно хубаво, и другите автори пишат чудесно: как е възможно това?! Имам чувството, че сънувам, че се сбъдва мой сън: точно такива текстове съм мечтал да съм имал и да съм ги печатал в създаденото от мен преди години списание, което създадох, мечтаейки си то да събере точно такива талантливи автори като вас! Е, отвреме-навреме съм имал подобни текстове и автори, но вие, с вашите текстове, "ми счупихте направо главата", замаян съм от удоволствието, което ми доставяте, браво на вас!!!
Ще изчета с огромно удоволствие всичко, което е и в 4-те броя и дори почнах да си мечтая да отпечатаме във философското списание ИДЕИ и четирите броя, хем ще представим списанието Ви, хем ще Ви увековечим, така да се каже, щото списанието се пази в Народната библиотека за вечни времена, а вие напълно заслужавате тази висока чест! Дано не се възприеме този мой творчески екстаз по повод на написаното и направеното от вас като... подмазване (с оглед да ви подкупя!), пределно искрен съм и изключително много се радвам на вашето тъй голямо постижение! Да, радост е точната дума, която обозначава моето възприятие на текстовете ви. Благодаря за радостта, за удоволствието, което ми доставихте, четейки вашите текстове, поглъщайки жадно вашите мисли, емоции, идеи!
Вече направих първото си предложение: ако сте съгласни, да отчетаме в следващите броеве на ИДЕИ един по един и 4-те броя, издадени от вас, ведно с кориците! Второ, искам да Ви изпратя сбирка от хартиеното издание на ИДЕИ, всичките броеве няма да мога да събера, но колкото мога да събера, искам да ги изпратя за библиотеката на вашето училище, като дар от мен, също така искам да изпратя и написаните и издадените учебни помагала и мои авторски книги, нека да ги има в библиотеката на училището, в което, щом сега учат толкова талантливи млади хора като вас, вероятно е тепърва ще учат много други, не по-малко талантливи от вас. Аз на много училищни и читалищни библиотеки съм подарявал списанията и книгите, които съм издавал, ето, ще Ви помоля да ги приемете като дар от мен за Вашето училище.
Ще обсъдим и други възможности да сътрудничество, вярвам, че ще открием още много други плодотворни шансове да си помагаме!
Спирам засега дотук.
Хубав ден!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
ПОСТСКРИПТУМ: Сега ми хрумва следното: какво ще кажете да публикувам нашата кореспонденция, т.е. писмата, които си обменихме, в блога си? Така хем ще ви направя реклама, хем ще документирам (пак за вечни времена, щото тази публикация ще влезе и в следващия брой на ИДЕИ!) нашата среща, да се надяваме, тъй плодотворна занапред. Ще изчакам отговора Ви за да съм коректен.
Здравейте,
Извинете за доста закъснелия отговор, предните седмици имах кандидат-студентски изпити и пробни матури и не си следях регулярно имейла. Благодаря Ви сърдечно от мое име и от името на колектива за хубавите думи и подадената ръка! ...
... За конкретното ни бъдещо сътрудничество ще си пишем отделно, понеже отпечатването на нашето списание във вашето е по-сложен и важен процес, трябва да се обсъди с колективите на списанията и така нататък, иначе сме добавили линк към вашия сайт на нашия.
Тъй като сравнително доста хора за вече четирите ни броя са писали тепърва трябва да се свържем с тях, да им обясним и т.н. и съответно да разберем дали всички са съгласни с това да се препечатат броевете; не съм пропуснал другите две предложения, просто това ми се стори най-ангажиращото и затова го споменах.
Иначе другите две са добри предложения, мисля, че е много добра инициатива да дарите книгите и списанията на училищната библиотека, ако желаете директно да пишете на директора, мейлът му е... info@smg.bg
Поздрави!
Марин-Константин Палатов
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар