Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 30 април 2021 г.

Хора, защо продължавате да убивате тъкмо най-истинските си учители?


Христос, освен Бог, е и истински Учител (преди Него Сократ също е бил учител). Знаете каква е била съдбата и на двамата: смърт. Аз, прочее, познавам перфектни учители, които до такава степен изтощаващо се раздаваха на учениците си, че не доживяха до пенсия: покосиха ги инфаркти и напуснаха този свят без време. Тази "професия", учителстването, е много специална, трудно може с думи да се опише какво представлява.


Но искам да акцентирам в този ден (когато Христос е висял разпнат на кръста!) върху ето какво: защо обществото така се отнася към истинските учители - защо ги убива?! (Някой нима се осмели да защити Сократ и Христос - само учениците им плачеха, безсилни с нещо да помогнат?!)
В днешно време дали и ние не правим същото с ония, които са истински учители: убиваме ги?! Вярно, пак ги разпъваме на кръст, но някак по-"цивилизовано" го правим, по-"хуманно" го правим - вместо да забиваме пирони в ръцете и нозете им, забиваме пироните направо в... сърцата им! Подлагаме ги на страшни унижения, които пак гарантирано ще ги убият.
Да, моля ви се, отговорете ми: каква е тази жестока ненавист към ония учители, които истински си вършат работата - и които не са мижитурки?! (Щото в наше време и сред учителите малодушните, страхливите, подлите, оцеляващите, мижитуркващите и пр., за жалост, хич не са малко - и това се налага да признаем!)
Питам само. Знам че отговор няма да получа, но аз да си задам въпроса - та да ми е чиста съвестта.
В моето състояние на низвергнат, пропъден, остракиран от образованието учител, на подложен на страшни унижения учител съм длъжен да запитам това, което никой друг не смее да запита. И което никой друг няма и право да запита - щото истински разбираме само онова, което сами непосредствено сме преживели. (Предполагам, по тази причина сега изобщо не ме разбирате, а само презрително цупите устните си...)
Та ето, питам: хора, защо продължавате да убивате тъкмо най-истинските си учители? Да, убивате именно учителите си, заслужаващи в пълна мяра това име, въпреки че в същото време се смятате за "християни", въпреки че уж демонстрирате "вярност" към делото на Христос, въпреки че се преструвате, че се прекланяте пред Неговия пример...
Да, зная превъзходно риска, на който се подлагам, пишейки това, зная, че веднага ще ви мине през главата ето тази мисъл: "Я го па вижте тоя наглец Грънчаров, прави се на истински учител и се поставя редом със Сократ и с Христос, нахалникът му с нахалник, безсрамник неден! Ти специално си заслужаваш да умреш тъкмо заради тази твоя безцеремонна и безпрецедентна наглост! Ще се нарежда той, видите ли, до Сократ и Христос, тъпанарин неден!"! Нали точно това си помислихте?! Знам, че точно това сте си помислили.
Нищо де. Каквото искате си мислете. Вашите мисли са си ваша работа. И са си ваша отговорност. Вие си се оправяйте както си искате с мислите си. И с душите си.
Днешният ден е особен и затова, с оглед да осъзнаете някои съдбовни истини за себе си, се налага да ви питам точно за тия тъй неприятни неща. Щото аз въпреки всичко съм учител и просто нямам друг избор освен най-съвестно да си върша работата...

(На възмутилите се прекалено от горното искам да кажа за успокоение ето това: нима е толкова грозно един учител да се старае - и то на дело, не просто на думи! - да бъде истински?! И какво, моля ви се, му е "грозното" в това?! Къде и от кого е казано и доказано, че щом сме учители, требва непременно да сме менте? Къде и от кого е казано и доказано, че щом сме учители, непременно трябва да сме мижитурки?! За да оцеляваме ли, затова ли трябва да сме менте и да сме също така мижитурки? Е, аз пък не ща да оцелявам, ето, налижи ми се да бъда истински учител. Плюйте ме колкото искате за "грандоманията" ми! Живи и здрави да сте! Напънете се още повече, та да ме заплюете с още по-обилна храчка...)

ЗА СВЕДЕНИЕ: Прочетете ако обичате ето това: Иисус и Сократ


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...




Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

9 коментара:

Анонимен каза...

Любопитна гледка е когато един пъдар се изкарва учител.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, Пъдар е Вашият любимец Боко, моя милост винаги е бил и е учител. А Вие самата сте най-тъпата и долната ми ученичка, която нема никакъв прогрес, въпреки че й преподавам всеки ден години наред вече. Ви, другарко, сте същински феномен на природа и културата. На един камък да бях преподавал морал толкова време, щеше да ме разбере, а Вие на инат нищо не вденАхте, за жалост...

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, няма как да сте учител. Тримата млади мъже, които сте успели да заблудите – Воденичаров, Пашев и Николай Димов, са мислещи българи. Повтаряте като развален грамофон "Аз съм философ, аз съм психолог", а сте само един мил неприятен човечец и заслужавате повече съжаление за несретния си живот, живян напразно в непрекъснати сръдни, вайкане, обвинения и хленч. Попитайте сина си какво добро е научил от Вас, ако имате смелост. До едно време и той Ви вярваше, нали?

Учител от Пловдив

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, сега забелязвам бисерчето, което сте съчинила: "... един мил неприятен човечец..." съм бил, така ли, хем мил, хем неприятен съм за Вас, тъй умна другарко? :-) И как успяхте да изобретите тоз бисер?! Да не сте влюбена в мен ма, другарко, сакън, тази Ваша тъй извратена любов ще Ви доведе неминуемо до пълната лудост, да не говорим за това, че Ви доведе вече до пълната извратеност.

Апропо, Вие самата претендирате да сте "учител", което означава, че сте позорът на учителите.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, знаете името на сина ми, да не сте му била учителка? Иначе откъде ще го знаете? Видяхте ли сега как глупаво се издадохте коя сте? Не че не знаех де, но сега сама собственоръчно си го признахте. Не Ви ли е поне малко срам, че сте оскотяла до такава степен от ненавист към мен? Боже мили, употребих думата "срям" по отношение на Вас? Та Вие ако имахте поне малко чувство за срам, щяхте ли да се държите така, както се държите?!

Анонимен каза...

Познавам даже и вас. И то покрай жена ви, с която, както и друг път съм ви казвала, карахме заедно на стари години фалшивата магистратура по английски. Така че сте ми пределно ясен що за стока сте.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, не си мислете, че с тази лъжа можете да ме заблудите коя сте. Много добре знам коя сте. Издадохте се многократно и то пределно баламски. (Да не говорим, че айпито Ви отдавна ми е показало точно коя сте.) И Вие самата прекрасно знаете, че зная коя сте...

Анонимен каза...

Грънчаров хакера аххахааххаха

Ангел Грънчаров каза...

Другарката пък зе да се праи на отворена...