Вас лично нема никаква опасност да ви "разпънат на кръст", така ли?!

На вас лично случвало ли ви се е някога да ви "разпънат на кръст"? Не? А дали, като не сте от разпънатите, не сте от разпъващите?

А третата категория хора са тия, които само викат "Разпни го!", те нито са разпъвани, нито са от разпъващите, те чисто и просто правят нужното разпъващите да имат работа, да има кого да разпъват. Вие най-вероятно сте точно от тази категория, нали така? Или пък сте от категорията на сеирджиите, те мълчат когато тълпата реве "Разпни го!" (тя иска зрелища!), но мълчат, гледат, люпят семки, дъвчат, наслаждават се, те са овладяни от пълно безразличие, те нямат никаква сила да се противопоставят на безобразията - и на беззаконията. Вие сте от тях, така ли? Много рядко има някои луди, които се осмеляват да протестират, но вие явно не сте от тях, щото има опасност тия луди също да бъдат разпънати, а вие не щете да се изложите на такова неудобство, нали така? Вие сте "прагматични", и за това познах, нали? А да помагате на разпъващите да си си вършат работата случвало ли ви се е? Не или да? Помислете малко де, пък и проявете известна честност, признайте си. Признат грях е "половин грях", това вервам го знаете отдавна. И какво излиза сега, какви мисли ви обхващат в този ден, на който преди някъде към 2000 години Спасителят е стоял разпънат на кръста, а вие или сте били някъде там, сред викалата "Разпни го!" тълпа, или сте били от прислугата на разпъващите, или сте били от самите разпъващи, или, най-вероятно, сте били от безмълвните сеирджии, люпещи семки и дъвчещи, потънали в онова безразличие, което прави възможни всички до едно разпъвания на личности в историята?!

Но на вас лично да ви разпъват решително не ви се е случвало, нали така, правилно ли си представям нещата? Как така да ви разпъват, та вие нищо такова не правите, с което да сте заслужили такова лошо нещо като разпъването на кръст?! Вие сте послушни, нали така? Вие никога нищо лошо не сте направили, с което да заслужите разпъването си, естествено, по този въпрос изобщо не бива да говорим, напълно излишно е, нали така? А какво толкова е направил Христос, че да го разпънат, че да заслужи разпъването си? Нищо лошо, тъй ли? Бил Учител, имал си таман 12 ученика, ходел натък-натам, проповядвал, философствал, учел хората на някакви си там чудати неща, примерно да са добри, да не лъжат, да не крадат, да не прелюбодействат... тоест да не правят все ей-такива хубави неща, които ний, общо взето, правим всеки ден, нали така? Е, не крадем, но не пука когато крадците наоколо са се разпасали, понасяме ги. Не убиваме, но не ни пука, когато убият някого, счупвайки черепа му с бухалка, явно си го е бил заслужил. Вие сте честни, тихи, покорни, вас нема за какво да ви наказват, вие сте порочни, ала незабележими. Вие сте безлични, нали така? А Христос е бил личност, и то съвсем свободна, показал е как подобава да живее истински свободният човек, ето, наложило се е да го разпънат на кръста - да си плати за всичките тия излишества, дето си ги е позволил. Стоп! Значи който е личност, при това обичаща свободата си и живееща с нея, него го разпъват, така ли? Ами в такъв случай не излиза ли, че вас специално нема опасност да ви разпънат некога щото хем не сте личности, хем изобщо, ама съвсем изобщо не ви пука за свободата, нали така излиза - ако сте ми проследили мисълта дотук?! Е, халал да ви е този извод! Блазе ви, че нема опасност некога да ви разпънат! Живи и здрави да сте ми! Вие сте опората на света, неговият як темел сте! Хубав ден ви желая! Пък помислете малко около таз история за разпъването, в която, воля-неволю, и вие участвате, нищо че не го съзнавате изобщо...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo