Народ, съставен предимно от тодорживковци-бойкоборисовци ли сме?

Народ от тодорживковци

Този текст не е свързан с актуалната ситуация с Министерството на културата, а с нещо много по-постоянно и всеобхватно

Мила ИСКРЕНОВА

11.07.2016

Време за четене: 6 мин.

 

„… В целия окръг имаше само двама порядъчни интелигентни хора: аз и ти. Но за някакви си десет години еснафският живот, презреният живот ни погълна, той отрови кръвта ни с гнилите си изпарения, а ние станахме също такива простаци като всички.“
„Вуйчо Ваньо“, А. П. Чехов

Трагедията, наследена от соца, е празнотата, която той създаде в естетическо, морално, етично, икономическо, социално и всякакво отношение. За 45 години той успя целенасочено и планирано по петилетки (девет) да изтрие всеки вид индивидуално мислене, което стои в основата на създаването, на откритието, на строежа и просперитета – дейности в служба на обществото. Така се появи голямата празнота, в която боклукът от целия външен свят навлезе у нас под формата на клишета, мрачни перспективи, псевдокултура, развратени представи за живота и какво ли не бутафорно безумие.

Соцът премахна всички видове авторитети в съзнанието, разчупи йерархията на стойностите, заместавайки я с партийна йерархия, остави съзнанието оголено от всякаква самозащита и способност да взема собствени решения и го обрече на външно узурпиране. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ЗАБЕЛЕЖКА: В горната иначе съвсем правдива статия има и откъс, който е изцяло неверен, с оглед да не се създаде погрешно впечатление, че се примирявам с неистината, го извеждам на преден план и изтъквам погрешността му, дължаща се на робуване на общоразпространени, очевидно, догми, тровещи съзнанията; ето този откъс (подчертал съм абсолютно неверните думи!):

... Не разбирам защо една голяма част от обществениците ни не заявят честно и открито, че са комунисти… Няма нищо лошо в това – на теория комунизмът има и хубави страни, далеч по-приветлив е от редица други идеологии. Комунизмът ги превъзходжа с идеализъм и човечност, които за жалост човешката природа не може да усвои на практика. Но никой днес не казва: „Аз съм комунист“! Казва: „Е, ами аз май съм с леви убеждения“. Убежденията обаче, в повечета случаи, са само параван. А единствената вяра зад тях са парите.  ...

Това "...  на теория комунизмът има и хубави страни, далеч по-приветлив е от редица други идеологии. Комунизмът ги превъзходжа с идеализъм и човечност, които за жалост човешката природа не може да усвои на практика. ..." е съвсем неверно, то е една глупост, нямаща нищо общо с истината. Точно обратното е истина: комунизмът е напълно безчовечен и е изцяло в плен на най-пошъл материализъм! Длъжен бях да реагирам щото не съм свикнал да отминавам лъжите с мълчание.

И тъй, помислете над въпроса: Има ли "хубави страни" в комунизма, има ли нещо човечно и идеалистично в него?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo