Представена публикация

Ще се намери ли благодетел, който да помогне да спасим списание ИДЕИ?

Списание ИДЕИ , което издавам от 12 години, е застрашено да умре поради крайната бедност на издателя му, моя милост, учител по философия, ...

вторник, 4 май 2021 г.

Трябва ли децата да се страхуват от родителите си - за да са послушни, за да ги слушат?




"В Америка децата нямат страх от родителите, което е много лошо. Така не бива. Детето ако не се страхува от родителя, то не го слуша и си прави каквото иска. А това е много лошо според мен." Разсъждение на българин, живял известно време в Америка.
Как възприемате такова разсъждение, как оценявате такова отношение към възпитанието на децата. Съгласни ли сте с него или не сте съгласни, прав ли нашенецът или не е прав?
Трябва ли децата да се страхуват от родителите си - и да са послушни, и да слушат?


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...




Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

7 коментара:

Анонимен каза...

Да, трябва да са послушни. Това е най-важното.

Анонимен каза...

И аз го слушах. Според мен, момчето нямаше дар слово, за да се изрази по-прсвилно. Думата е уважение, респект... Границата да е приятел и да не ти се качи на главата е много тънка. И не, не бива да се страхува, недопустимо е. Така израства "роб", осакатява се душевно и това бележи целият му живот нататък./лични наблюдения и преживяване/ За жалост, такъв тип родители, никога не могат да разберат грешката си и никой не може да промени това‼️

Ива Краева

Ангел Грънчаров каза...

Ива Краева Да, съгласен съм. Не се изрази правилно, но аз така го възприех и малко го огрубих, за да изпъкне същината на проблема. Но ето, чепо този начин поставяме въпрос, който според мен е важен, добър, необходим.

Анонимен каза...

Ангел, Вие също сте поставяли този въпрос многократно. Който трябва да го чуе обаче, не го чува. Да питаш 5 годишното си дете или 10 годишното или 17 годишното " Ти как мислиш? Какво мислиш за?" за тези родители е скандално. Те възпитават, чрез диктат. Била съм свидетел, ако детето дръзне да не се съгласи или изпълни, да последват викове и крясъци, докато не го пречупят. А на крехката душичка малко време и трябва. Това ми е болна и много чувствителна тема. И да, трябва да бъде поставяна!

Ива Краева

Ангел Грънчаров каза...

Ива Краева Да, така е, за много нашенски родители да питат детето си: "Ти как мислиш?", "Съгласен ли си да направиш така?", "Как смяташ да постъпиш?", "Какво да правим в тази ситуация?" и пр. се възприема и оценява като скандално, то било, видите ли, израз на малодушие, на слабост; родителят трябвало, подобно на божество, да знае всичко и никога да не се колебае, винаги да налага "правилното", което е неговото разбиране, естествено. Тук е именно главният проблем в съвсем неправилното възпитание на децата, които един ден също ще смятат, че така трябва да се държат със своите деца, стига, разбира се, от своя опит, от опита на преживяното, да не са си направили подобаващите изводи. А именно, че към детето от най-ранна възраст трябва да се отнасяме като свободно същество, което има пълното право да взема решения за своя си живот.

Ангел Грънчаров каза...

Ива Краева Дали да не поставя този въпрос за обсъждане в предаването "Изкуството да се живее" в четвъртък? Май него трябва да поставя - ако не се появи някой по-добър - въпрос или казус...

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров някои сме си направили изводите ❤ съвсем самички!

Ива Краева