Днес се намираме в крайната точка на Кали-Юга, която Линга Пурана, религиозната епоха на индоизма, съставена около V век преди Христос, описва по следния начин:
„Безразличието, болестта, гладът, страхът се разпространяват. Ще бъдем свидетели на тежки засушавания. Различни области на света ще влязат в конфликт едни с други... Свещените книги вече няма да бъдат зачитани. Хората ще бъдат сектанти, без морал и раздразнителни. Ще се разпростират фалшивите доктрини и лъжовните писания.
Броят на принцовете и на земеделците постепенно ще намалява. По-голяма част от новите водачи ще бъде от работнически произход.
Ще се убиват зародишите в корема на майка им. Крадците ще станат крале, кралете ще бъдат крадци. Многобройни ще са жените, които ще имат връзки с много мъже.
Земята ще произвежда много на някои места и твърде малко на други. Управляващите ще конфискуват собствеността и ще я използват зле.
Ще има много пътуващи хора, скитащи от една страна в друга.
Благодетелните хора ще се откажат да играят активна роля.
Ще се пусне в продажба вече сготвена храна. Свещените книги ще се продават на всеки уличен ъгъл. Младите момичета ще търгуват с девствеността си. Богът на облаците ще бъде непоследователен в разпределението на дъждовете. Ще има много просяци и безработни. Никой няма да може да се довери на никого.
Деградацията на добродетелите и цензурата на лицемерните пуритани ще характеризират периода в края на Кали-Юга. Богатството и жътвите ще намалеят. В градовете и селата ще се организират групи на бандити. Водата ще липсва и плодовете ще бъдат малко изобилни.
Много индивиди ще бъдат коварни, сластолюбиви и подли... Ще носят косите си в безпорядък. Авантюристи ще приемат вида на монаси с обръсната глава и оранжеви дрехи.
Страдащи от глад и страх хора ще се приютяват в подземни убежища. Неквалифицирани хора ще минават за експерти по въпросите на морала и религията...
Тогава някои ще започнат да се замислят….“
„АПОКАЛИПСИС“, Пако Рабан 1993 г., превод Катерина Дянкова (От страницата на г-жа Мара Попович)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар