Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 7 май 2021 г.

Къде е единственото място в Пловдив, където се продават хартиените издания на моите книги и на издаваните от мен списания?


ПОДРОБНОСТИТЕ ВИЖ ЕТО КЪДЕ: Къде е единственото място в Пловдив - и в света! - където се продават моите книги?


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...




Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

9 коментара:

Анонимен каза...

* 4ти корпус на Техническия - има още 2 бази, едната с 2 корпуса.

Георги Пашевъ

Ангел Грънчаров каза...

Георги Пашевъ Тази сграда не е ли главната на ТУ-Пловдив?

Анонимен каза...

Доколкото тука е администрацията на директора (има директор, а не ректор, понеже ректора на ТУ си е в София), можем да кажем, че е главна, макар, че студентите я знаем като 4. корпус и толкова 🙂

Георги Пашевъ

Анонимен каза...

Георги Пашевъ А защо е тъкмо 4-ти корпус? Първият къде се намира? Но едва ли сред пловдивчани е интересно това, че е 4-ти корпус, за тях е по-добре да знаят за коя точно сграда става дума... щото копувачи на философски книги сред студентите от ТУ едва ли ще има...

Първи и втори корпус са в бившите сгради на БКП - АОНСУ на Лаута.

Трети корпус е старата сграда на същата улица със самолета на двора.

Която всъщност е бивша собственост на нашата католическа църква и трябва да ѝ се върне...

Георги Пашевъ

Ангел Грънчаров каза...

Георги Пашевъ А защо е тъкмо 4-ти корпус? Първият къде се намира? Но едва ли сред пловдивчани е интересно това, че е 4-ти корпус, за тях е по-добре да знаят за коя точно сграда става дума... щото копувачи на философски книги сред студентите от ТУ едва ли ще има...

Ангел Грънчаров каза...

Георги Пашевъ Ясно. Явно сградата на АОНСУ към ЦК на БКП е най-мила на сърцето на управляващите ТУ. 🙂

Анонимен каза...

Ми не знам - може от там да е тръгнал ТУ в Пловдив исторически, ама не знам - първо беше всичко в УХТ, после се разделиха.

Георги Пашевъ

Ангел Грънчаров каза...

Георги Пашевъ Да, интересно е, че и тази сграда на ТУ (със самолета в двора!), и сградата на ПУ, са все католическа собственост, били са сгради на Католически колежи, мъжки и женски, доколкото знам, и още не са върнати на собственика. Спомням си, че Огнян Сапарев се хвалеше навремето, че се е обезсмъртил със заслугата да успее да запази за ПУ тази сграда, именно да я окраде от Католическата църква, вярно, да я окраде по "напълно законен начин", по съдебен ред, той спечелил съдебното дело. Но за другата сграда, на ТУ, защо още не е върната на Католическата църква, ума не ми го побира. Сега й правят ремонт, което означава, че и ТУ явно е успял да ограби, да окраде тази сграда от Католическата църква, което е показателно за това, че в Мутроландия нема невъзможни за мафиите (включително и нАучно-"академичната!") неща.

Ангел Грънчаров каза...

Георги Пашевъ ТУ не тръгна от сградата на АОНСУ щото там си беше АОНСУ. Тази сграда, дето се възприема като главна, дето стои администрацията и директора, беше току-що построена когато дойде 10 ноември 1989 г. Филиалът на ВМЕИ-Пловдив тогава имаше много активен ректор с партийни връзки и той, усещайки накъде духат ветровете, поиска от властта да му дадат сградата на АОНСУ; в това време ръководството на ПУ воглаве с другаря Никола Балабанов проспа възможността да я поискат те, аз му бях предложил това съвсем официално със свое отворено писмо, но той като правоверен комунист се ужаси от възможността милата му Партия да загуби сградата на АОНСУ и тя да стане собственост на ПУ; но колегата му от пловдивското ВМЕИ явно не страдаше от такива партийни сантименти и грабна сградата.