КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Тия дето мислят, че с хитрост, пиейки някакви вълшебни, магически, чудодейни лекарства могат да надхитрят живота, да имат много здраве и от мен. Съдбата, която сме си подготвили, няма да ни отмине. Наистина само Бог разполага с живота ни, не ние, не и лекарствата, лекарите, илачите, хапчетата, магическите рецепти и "нАучно обоснованото хранене". А пък ония, дето постоянно създават и рекламират разни "чудодейни лекарства" са паразити, са хиени, които печелят най-вече от човешката глупост, от страха от смъртта и от манията, че с някакъв тарикатлък можем да надхитрим не само живота, но дори и самия Бог, който ни го е дал - и който единствен може да ни държи отговорни за това как живеем и дали изобщо разбираме защо живеем. За жалост, огромната част от хората хал-хабер си нямат защо Бог им е дал живота и за какво всъщност си заслужава да живеем ний, човеците, те страдат от съдбовни илюзии по този най-важен въпрос. Страшната безпросветност по тия наистина най-важни въпроси може да бъде преодоляна с усърдни занимания с философия, не с тъпеене и затъване в тарикатлъците, в самоизмамите...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
5 коментара:
Пашев, чадо, тогава защо ходиш на доктор, като се разболееш? Мигар си против Божията воля, чоджум?
Единственото смислено и пълноценно предназначение на Живота - безмилостна борба и непримиримост към атеизма и комунизма по света и у нашенско!
Да искаш да си здрав не може да е болест. Това е противоречие. Ако си вманиачен може да се тълкува като преувеличение, но понякога това вманиячаване се дължи на незнанието за това как да се грижим за тялото.
Истина е, че природата се стреми към равновесие и дори и да не искаме да оздравеем, раните ни си зарастват сами. Това, което правим с хапчета е да премахнем или намалим симптомите и болките като главоболието. Но ако не спрем да пием алкохола (което е грях към тялото си), не само че разваляме тялото си с него, но и допълнително се тровим с хапчета за главоболие и т.н.
Интересен факт, но на немски "здрав" означава "грешен" (gesund), произлиза от думата Sünde (грях). А болен е изкривен (krank). Така в немския език, когато си здрав, ти си уж истински здрав, ама си оставаш грешен. Само когато се изчистиш от греховете си ставаш истински здрав или свят (heil). Но пък думата "heil" е донякъде табу заради нациските поздрави. А бе объркан народ са немците като Ви казвам.
Да искаш да си здрав не е болест, но постоянно да живееш в кошмара, че във всеки миг може да се разболееш (от вируси и пр.) и да умреш и бясно да търсиш кякви ли не начини да спасиш тъй нещастния си животец, е болест.
Дали нашите намеси в природния процес в нашите организми по-скоро не вредят на този природен процес (на здравето, на болестта и на оздравяването) - отколкото да го подпомагат? Щото ние все пак оздравяваме не заради ваксините и хапчетата, а защото организмът, макар и неподпомогнат, а объркан от нашите тъй брутални (антибиотиците!) намеси все пак е успял някак, криво-ляво, да преодолее не само болестта, а и нашата дебелашка инвазия във въпросните природни процеси на организма?
Щото болестта не е нещо случайно, а е шанс организмът да потвърди здравето и силата си. Ако олганизмът ни не успее да се справи с болестта и особено с нашите дебелашки опити да я сразим, тогава ние умираме - и това е и по наша вина най-вече, нали така? Има или няма свобода в такъв случай?
Един мой отдавнашен приятел, мой състудент от Санкт-Петербург, който е специалист по източната философия (будизмът), ми разказа следната многозначителна история, ще я разкажа тук, въпреки че не й е точно тук мястото (макар да има дълбока връзка с нашия главен спор за свободата!).
Накакъв човек бил много праведен, много се молел на боговете, но съвсем не му вярвяло, все страдал и пр. Някаква богиня като видяла това се впечаатлила и се обърнала към Върховния Бог Шива ето с какви думи:
- Как е възможно това, защо не помогнеш на този човек, та той е толкова безгрешен, той е така праведен, всеки ден ти се моли и пр., не е справедливо това?
А Шива отвърнал:
- Какво да правя, като такава е съдбата на този човек?! Искаш ли да проверим, че на него специално съвсем не мога да помогна?
И Шива, за да демонстрира безсилието си да помогне на своя тъй праведен, но нещастен почитател, от небесата хвърлил на този човек една торбичка или кесия, пълна с жълтици. И с онази състрадателна богиня погледнали да видят какво ще стане.
А точно в момента преди да падне пред него кесията оня въпросният праведник-нещастник промълвил:
- Цял живот вървях с отворен очи и нямах късмет, защо ли не опитам оттук-нататък да вървя със затворени очи - белким ми потръгне най-после в живота?!
Това за което говорите в първия параграф е страха от болестта. Да, прекалените страхове и лични стресове водят до болести, като подтискат и отслабват имунната система. Това го знаят и всички лекари, че стреса и страха могат да разболеят дори повече от вирусите.
Публикуване на коментар