ЗАБЕЛЕЖКА: Ако изображенията на страниците не се виждат, можете да ги видите ЕТО ТУК. Или пък ЕТО ТУК и ТУК.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
ВЪПРОС: Някой ако знае програма, превръщаща автоматично машинописен текст в електронен текст, ще му бъда благодарен ако ми каже как да я намеря. Навремето съм ползвал такива програми, но отдавна не ми се е налагало това. А да преписвам на ръка тази статия засега нямам толкова време и търпение (въпреки че тогава ще мога и да я редактирам и пооправя - а може би и да разваля, знае ли човек: Шопенхауер настоява, че не бива на старини да разваляме това, което сме писали на младини!). По тази причина май правилно е да не променям и дума в тази статия...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
8 коментара:
Разбира се, че има такава програма. Ето, направих на Word първата страница от статията ви:
https://files.fm/f/9zhgg454h
Всеки един подход в преподаването на философия пряко зависи от съответното разбиране за естеството на "любовта към мъдростта" /не е случайно, че философията все още продължава да се нарича философия!/, а също и от това за "ролята на философа" в "правенето на философия". Следователно ако изясним едно от тях /било това "що е философия", било "какъв подход имаме", иди пък "каква е ролята на философа"/ , то на тази основа вече може да се погледне и към драгите две страни - защото и трите са неделимо пяло . вярно е, че това са коренни и фундаментални въпроси, по който "представите" /на "философската общност" дори, а какво остава за "публиката"!/ са достатъчно "нееднаквата също и объркани, но едва ли е възможно другояче да се разбере търсения смисъл, при това, разбира се, с нужните основания, т. е. достатъчно основателно, "аргументирано", "убедително". И тъй като упоменатото вече "правене на философия", или философстването, по начало се явява” не посредствено единство” н "жива вялост” на отбелязаните три момента, то най-добре е да се опише и представи съответния "тип философстване", в който могат да се открият както убеждението за това "що е философия", така и разбирането за най-ефикасния "преподавателски подход”, накрая също така и съответната нагласа за "ролята на философа”. Другата възможност - да се подемат безкрайните и неизчерпаеми разговори по "най-базисните” и "вечни” въпроси - оценявам като случая , от който следва да се откажем /поне в този, в "напия" случай!/.
А че съществуват ясно обособени . строго "индивидуални" , дори "личностно проявени" типове/и стилове!/ философстване, е нещо, което едва ли се нуждае от някакво особено изтънчено "доказване", от остроумна, неподозирано "перфектна” аргументация. Вярно е, че може би за някои философи "най-достъпен" и "единствено възможен" се оказва "типа" на някакво "неличностно", "общовалидно", стандартно говорене "за философията", или философстване, което, впрочем, вероятно е и най-разпространеното, но това е феномен, който се
Да, благодаря за информацията! (Въпреки че, признавам си, не можах да разбера как се прави това, т.е. машинописния текст да се превърне в компютърен, така да се каже!) Но се питам сега: дали пък не е по-добре аз все пак ръчно, на ръка да си препиша теста - предвид това, че поправките на автоматично създадения текст биха ме забавили най-вероятно повече - отколкото ако си го пиша на ръка?! Ето това се питам сега. И ми се струва, че все пак е по-добре на ръка, по-бързо ще стане, пък и по-малко "нервно" ще е, щото сравняването на двата текста е пъ-мъчително според мен отколкото самото писане. Така мисля аз, така аз виждам нещата. А Вие как мислите? Интересно ми е да разбера Вашето мнение.
Поправки почти не се налагат - много са редки. Програмата е извънредно добра. Ползвам я постоянно.
Чудесно, но как се ползва? Изобщо не разбирам...
Питам за превръщането на изображението, съдържащо машинописен текст, в текст, който е компютърен...
Питам как го направихте на Word?
Относно начина на превръщане в Wordе, ще последвам съвета ви, че на човек на бива да му се поднасят готови истини и че трябва да стигне до тях по свой собствен път. Приятно търсене!
Публикуване на коментар