Статия от архива (от 1996 г.) под заглавието: Нещастията на учители и ученици - докога?

ЗАБЕЛЕЖКА: Ровейки се тия дни из архива си, случайно намерих една папка с непубликувани мои статии, касаещи предимно ситуацията в образователната област у нас. Писани са в периода 1996-1999 г., т в края на миналия век. Интересно е да се отбележи, че оттогава-досега в родното образование ситуацията не се е променила в позитивна посока, липсва какъвто и да е прогрес, напротив, влошила се е ситуацията. Това можете сами да констатирате като се зачетете в тази поредица от статии, които съм изпратил по вестниците тогава, но явно нито една не е била публикувана; ония от тях пък, които съм пратил на органите за управление на образованието, естествено, не са получили никакъв отклик, тоест получили са обичайния отклик: пълно мълчание. Така те, впрочем, правят и досега: на тия, на които сте поверили управлението на образованието, изобщо не им пука за него! Та значи прогрес, казах, никакъв не се забелязва и в това отношение: абсолютно същия тип темерути, числещи единствено за облагите от властта, царува в българското образование и досега. 

Точно по тези причини аз решавам да публикувам всичките тия статии, цялата поредица, и то в оригиналния им вид, т.е. както са написани на машина. Намерих и една своя фундаментална статия, която смятах за загубена, тя носи заглавието ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТВАНЕ, за щастие, едно копие се е запазило в тази папка. Започвам публикациите именно с нея. Нея смятам да я пратя и за новия брой на международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, което се издава в Киев, Украйна. Ще им я предложа също в оригиналния, машинописен вариант, да видим дали ще възприемат това оригинално публикуване, което ще носи със себе си белезите на времето, в което текстът е писан. (Същата тази 1999 г. аз си купих компютър и от този момент вече не пиша на пишеща машина - за превелико щастие на съседите ми - които се бяха изтормозили дотам от нощното тракане на пишещата машина, че редовно пишеха доноси до народната милиция.) 

Та приятно четене ви желая! И приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo