Под публикацията със заглавие "Напълно безполезни" ли са философите? започнахме доста дълга и очертаваща се да бъде безкрайна дискусия по посочения въпрос, ето до какъв възлов момент все пак стигнахме напоследък:
"Вие изкарвате Вашата важност на преден ред, а омаловажавате другите философи" - това има добрината да ми каже един нашенец, живеещ в Германия когато му разказах вкратце историята на моите борби за ново, свободно, демократично образование у нас, заради които властващите мутро-комунисти ме подложиха в последните години на безпрецедентно жестоки репресии, опитвайки се да ме умъртвят бавно, по особено мъчителен начин, именно чрез унижения.
Та значи каза ми това въпросният германски нашенец (или нашенски германец!), който при това патетично добави: "готов съм да защитавам философията и философите с всички думи, които мога"; забележете, с думи, не на дело, е готов да защищава той "философията и философите", но не и конкретният жив (все още жив, като по чудо и с Божията помощ само!) философ в мое лице, нуждаещ се ако не от помощ (Сакън, как така ще си разваляме рахатя за някакъв си там "суетен философ"?!), то поне от известно съчувствие (Ето ви още един пример за туй комунистическо презрение към човека и личността, което поетът е изразил тъй добре с думите "Какво там значи някаква си личност?!"). Та ето какво се наложи да кажа на нашия тъй старателно опитващ се да мисли нашенец по този повод:
В мое лице мутро-комунистите убиват не просто мен, а философията. Там е проблемът. Всеки друг, който би постъпил като мен, ще го сполети същата съдба. Няма значение аз ли съм убитият или някой друг, примерно някой си там "Петър Тодоров" примерно е убитият, или Сократ, да допуснем, се нарича убитият, по този начин все убиват философията, иначе казано - свободата. Там е проблемът.
Като покажем безразличие пред ставащото по глупави съображения (щот това били "прекалено лични неща" и "блудкави сантименталности"!), ние с това показваме, че почитта ни към философията е лицемерна. Философия без философи няма и не може да има.
Сократ да почитаме и благославяме само щото отдавна не е жив, щото не е жив сега и в същото време да гледаме безучастно как убиват пред очите ни някой си там учител Грънчаров или Петров е грозно безочие и също е съучастие в убиването, подчертавам, на философията, а не на този или онзи конкретен философ.
Защото все пак ЧОВЕКЪТ е истински важното, но не абстракцията "ЧОВЕК", а аз, ти, той и пр...
Сократ, прочее, точно това е опитал да обясни на хората, ама не са го разбрали и затова го убили... Аз направих съвсем същото, опитах се да живея като човек (философ и човек са всъщност едно и също нещо: свободата ги сродява толкова!) - и затова мен също ме убиват... За тия неща, за този грях да си ЧОВЕК в истинския смисъл, т.е. да си свободен, и до ден днешен не прощават...
А относно "моята важност" и "важността на другите философи" да запитам само това: какво правиха другите философи когато пред очите им мутрите мачкаха и се гавреха с техния събрат - и го шибаха с бухалки по главата? Защо тези философи (някои от тях наистина са много важни и влиятелни, те са университетски и академични професори, те са учители в елитни училища и пр.) не направиха нещо, та и те, по Вашата логика, "да си повдигнат важността"?
Аз според Вас съм направил всичко, което съм направил, аз съм се борил за свобода в образованието, за реално демократизиране на образователната система, правил съм какви ли не новости, писал съм книги, учебни помагали и пр. само и само за да си "повдигна важността" ли?
Я си помислете още малко, щото това, което казвате, не само че е глупост, но е и крайно несправедливо. Кой в случая увърта и изопачава реалността, аз или Вие?
Аз акцентирам в случая на това не за да Ви коря Вас лично или да Ви поучавам, а защото въпросът е принципен, защото той касае едно масово неразбиране на същината на нещата, което е така "вдълбано" в душите, че не може да се извади оттам. Ето още един пример: когато преди години аз дръзнах да разкажа за случващото се с мен на един политически лидер (от Пловдив), лидер на партията, на която симпатизирам, идеята ми беше да видя как ще реагира, той ме изслуша, а след това изтърси ето какво: "Разбирам Ви, господин Грънчаров, но нищо не мога да направя, понеже тази Ваш казус е "чисто личностен", вие двамата с тази директорка имате "чисто личностен конфликт", тъй че аз в случая няма как да направя каквото и да било...". Този човек ми е фейсбук-"приятел" от години и при това прекрасно знаеше цялата история, ала не беше реагирал никак, само си гледкаше безучастно превъзходния сеир.
Когато аз дадох гласност на поведението му (правя тия всичките неща С ЧИСТО ВЪЗПИТАТЕЛНА ЦЕЛ, т.е. просто си изпълнявам ролята на учител и възпитател, изнасям всеки ден разни уроци и т.н.!), тогава той се опита да се защити и каза, че не съм го бил разбрал, че въпросът според него бил имал "и общестен смисъл", щот съм учител, но като каза това пак зае сеирджийската поза и пак нищичко не благоволи да направи. Тоест, грешка, направи: обиди ми се, оцени ме като "много лош" и дори "опасен човек", възприе ме като човек с "отвратителен морал" (за какъвто и Вие, ако сте честен, ме възприете, нали така, нали правилно мисля поне по този въпрос?!) и престана повече да разговаря с мен.
Та така стоят нещата у Нашенско. сега разбирате ли защо сме на това дередже? Защото не се подкрепяме, щото не можем общо да си защищаваме правата, защото не умеем да осмисляме разните там ситуации на живота ни, щото нещо се е повредило с нашата човечност, щото духът ни е тежко болен, щот не "вдяваме", не "зацепваме" що е това свобода, що е личност, що е истина, какво значи да си човек и пр....
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
4 коментара:
ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ТОЯ СМЕШНИК И ЛАЖЕЦ ГРАНЧАРОВ НИ НАБЕЖДАВА ЧЕ СМЕ ГО БИЛИ УБИВАЛИ И НИЕ ЗАТОВА ЩЕ ГО ДАДЕМ ПОД СЪД!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!КАК ТАКА ДА СМЕ ГО УБИВАЛИ КАТО Е ОЩЕ ЖИВ И НЯМА НАМЕРЕНИЕ ДА УМИРА А Е ЗДРАВ КАТО БИК??????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!АКО БЕШЕ ВЯРНО ТВЪРДЕНИЕТО МУ ТРЯБВАШЕ ВЕЧЕ ДА НЕ Е ЖИВ, ДОКАТО Е ЖИВ ТВЪРДЕНИЕТО МУ ЧЕ ГО УБИВАМЕ Е НЕВЯРНО И НЯМА ДА ИЗДЪРЖИ ПРЕД НИТО ЕДИН СЪД!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ДОРИ И ДА СМЕ ГО ТОРМОЗИЛИ, ТОРМОЗЪТ НЕ Е УБИВАНЕ, ЛЪЖЕЦЪТ ПРЕУВЕЛИЧАВА КАКТО ВИНАГИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!БЕЗСРАМНИК!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЦЕЛИЯТ СПЛОТЕН ОКОЛО ЛЮБИМАТА НИ ДИРЕКТОРКА КОЛЕКТИВ ГОДИНИ НАРЕД ГО ТЪРПЯ И НАПРАВИ МНОГО КОМПРОМИСИ НО КАТО СЕ ВИДЯ, ЧЕ Е АБСОЛЮТЕН НЕКАДЪРНИК РЕШИХМЕ ДА ГО УЗГОНИМ И БЛАГОДАРЕНИЕ НА СМЕЛОСТТА И ТВЪРДОСТТА НА НАШАТА ЛЮБИМА ДИРЕКТОРКА ТОВА СТАНА, ЗА КОЕТО СМЕ И ВЕЧНО БЛАГОДАРНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НИКОГА ПОВЕЧЕ ТОЗИ ГРАНЧАРОВ НЯМА ДА БЪДЕ ПОВЕЧЕ УЧИТЕЛ БЛАГОДАРЕНИЕ НА НАС!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НЕКА ДА СИ ЯДЕ СВОЯ КАЧАМАК И НЕКА КАТО ПАЗАЧ ДА СИ УЧИТЕЛСТВА НА КУЧЕТАТА И КОТКИТЕ, А НЕ НА ЧОВЕЦИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЗАЩОТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НЕКАДЪРНИЦИ КАТО НЕГО ДА УЧИТЕЛСТВАТ В НАШИТЕ УЧИЛИЩА И НА НАШИТЕ ДЕЦА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Само дето вие съвсем не сте философ. Всъщност философ сте, но изработен от дървесина.
Другарко, престарала сте се таз сутрин, бравос! Цели два коментара сте ми написала, пределно сочни при това! Апропо, вече Вие самата ли издавате удостоверения за това кой е философ и кой не е такъв? Кой Ви упълномощи за таз тъй отговорна дейност?
Аз като съм философ, направен от дървесина (поздравления за тъй умния израз!), Вие бихте ли демонстрирала по своя начин как се държи философ, направен от... месо и лайна - каквато сте Вие? Напишете нещо, за да Ви оценим като философка, недървена, разбира се, а направена от месо и л..., та да ни научите как се държат и как мислят "истинските" философи като Вас?
Мисля, че няма да ни научите на нищо велико, ако се опитвате да изкарате някой виновен и да го разпъвате невинен на кръст.
А защо е по-важна личността на човека според Вас, а не самата философията? Не можах да разбера добре от примерите. Личността не прави ли философията по-субективна, едностранна и така по-изкривена и по-лъжлива? Всъщност какво е личност и какво е да си личност, да живееш като личност? Личността не е ли ЛЪЖА за това какви сме всъщност? Ние може да си я вземем за наша, но тя ни е дадена от други двама човека (майка и баща, а в много случаи и баба и дядо) под диктата на държавния закон.
Виждам, че преплитате философията като Знание и Любов към Мисълта с личностната субективна философия на Ангел Грънчаров. И ако страдате Вие като философ, следователно страда и философията като цяло. Ако не се продава философията на Грънчаров, никой не се интересува от Знание и Философия, и съответно и Вие си въобразявате, че не струвате нищо като личност или човек.
Ерих Фром пише за това в "Да имаш или да бъдеш" и говори точно за това, ние материала и принадлежностите ли сме, или душата и битието. Защото ако нямаш дела с които да се похвалиш и материални богатства, тогава по проста логика си никой! Приемем ли го за истина и на душевно ниво, ние обричаме душата си на гибел.
Това обаче май си е вярно, нали? Кой сме ние? Човек и личност? Когато наранят личноста, защо го боли душата и човека? Нека личността да я боли. Не е ли рисковано за душата на човека, да се обвързва с делата си и ако не успее в живота, да се обрече на нещастие. По-тази логика, само който прави достойни дела и се бори срещу справедливостта и протестира за своите права ли е най-достоен да живее в обществото?
Следния пример: те и комунистите и партизаните вярваха, че правят свещено дело през 44/45та. Те имаха значи право пред Бога да кажат, че са най-достойните хора на времето? И всички, които не се бориха с тях за тяхната идеологическа дефиниция на свобода и щастие, са следователно недостойни и трябва да бъдат или изгонени или затворени?
Ех, слава Богу, че не бяха прави!
Публикуване на коментар