В блога на колегата-блогър и учител вече Ники Димов тази сутрин срещнах публикация с ето какво заглавие:
Какъв документ си изкарах? И не е ли време да ми казвате господин учителю?
Ето какъв коментар написах там, в блога му:
Чистито, господин учителю! Поздравления за смелостта и готовността за саможертва! Пожелавам ти да намериш такъв разумен и ефективен подход и към учениците, и към началствата, че да се разбираш и с едните, и с другите, а и родителите да те уважават. Не е лесно, но не е невъзможно. Ако обаче решиш да бъдеш изпълнител на предписанията на системата, много ще страдаш и е напълно възможно да платиш тежка цена със здравето си (другарките учителки, дето са безропотни слугини и робини на системата, до една са изкуригали и са станали за посмешище!).
Толкова засега! Да си учител е велика мисия, на която устояват само ония, които са истински личности. Имаш шанс да успееш, доколкото те познавам, смея да заявя това. Няма да ти е леко, но такъв е животът. Желая ти също още тази есен да си намериш работа!
Поздрави! (Написано от един безработен учител, който калинките в образованието определиха като "пълен некадърник" - и така ме възнаградиха с най-големия комплимент, с най-голямото признание, което някога съм получавал!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар