Искате ли да покажем човечността си като помогнем на директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" да се освободи от заблудите си?

Публикувам тук разговор с колега-учител, смятам, че в този разговор има обществено значими моменти, пък се поставя и тема, която е важна и за други хора, особено ако те са работили (учителствали) или пък са възпитаници на славната някога пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - защото наистина има идея група загрижени за нашето училище учители и негови възпитаници да отидем там и да проведем дискусия с директорката, която вече 11-та година блаженства в него и го води от провал към провал; та ето какво си казахме в месинджъра:

Колега учител: Здравей! Пуснах още няколко мнения на колеги. 

Ангел Грънчаров: Ти ли си сложил тия коментари блога ми? В групите на учителите ли са изказани? 

Колега учител: В група "Педагози". 

Ангел Грънчаров: Зачудих се, че са откликнали, затова и питам... 

Колега учител: Да, откликнаха. 

Ангел Грънчаров: По моето питане ли или просто имаше друга такава тема там, поставена от друг човек? 

Колега учител: По твоето питане, да. Не личи ли? 

Ангел Грънчаров: Абе обикновено хората мълчат, да не говорим за учителите, та затова не повярвах на очите си. 

Колега учител: Това са всички стойностни мнения. Ако има нови, ще ги пусна пак. 

Ангел Грънчаров: Ако не те затруднява би ли попитал още нещо, макар че едва ли някой ще знае: преподавателски стаж във ВУЗ (университет) смята ли се за учителски стаж и влиза ли към него, щото аз имам и 7 години работа като асистент в ПУ? ... Много ти благодаря за което, че ме информираш за казаното там, в забранената за мен група на ПЕДАГОЗИТЕ. 

Колега учител: Мисля, че не влиза, но ще питам. Великият Емил Джасим ли се разпорежда още в нея?! ... Ако не влиза, тогава моето ранно пенсиониране отива по дяволите.  

Колега учител: Отдавна не. Мисля, че и него го изгониха. От години не се вихри там. Не, че и аз пиша там много напоследък, де... 

Ангел Грънчаров: Щот аз попаднах на група на изгонените и на блокираните от Емил Джасим. 

Колега учител: Може да има и такава. Не съм попадал на нея. 

Ангел Грънчаров: Той мен ме изгони от всички учителски групи. 

Колега учител: Ми кандидатствай пак, бе... 

Ангел Грънчаров: Кандидатствах пак и пак ме изгониха. Допуснаха ме, и след два дена ме изгониха. Щот мисля неправилно. 

Колега учител: Кога? 

Ангел Грънчаров: Преди три-четири години. 

Колега учител: Започни да мислиш правилно, тогава. Или се прави, че е така. 

Ангел Грънчаров: Не мога да мисля правилно, гнус ме е да мисля правилно, а правилно нали знаеш кои мислят? Немислещите. Затова. 

Колега учител: Аха... 

Ангел Грънчаров: Който мисли мисли неправилно според немислещите, естествено. Затуй директорката на ТЕТ Ленин в Пловдив другарката Стоянка Анастасова ме опраска. Този е моят главен грях. Между другото не е ли време да направим нещо да я бутнем от поста, щот е срамота да гледаме как съсипва училището. Забелязваш ли, че вече 11 години тече вечен ремонт на физкултурния салон и на целия нов корпус, а учениците заради нея продължават да учат на две смени, независимо от това, че Министърът забрани да се учи на две смени. (Но "за наште" очевидно може!) ... С просто око се вижда че тя вреди на училището... 

Колега учител: Какво можем да направим, щом колегите си я искат? Онлайн подписка, нищо повече. Peticiq.com Koлко ли ще са недоволните? 

Ангел Грънчаров: Е как колегите да не я искат като всички, които заявиха какво мислят за нея, бидоха опраскани и уволнени?! Нито един от работещите в тета няма да се подпише, естествено. Да не е луд да подпише смъртната си присъда... 

Колега учител: Мен даже не са ме питали и, въпреки това не съм вече там от 2016 есента. Пък и като външен лектор по-скоро нищо не зависеше от мен. 

Ангел Грънчаров: Да ти предложа нещо, за да не ме е грях, че точно на теб не съм го предложил: искаш ли двамата да посетим тета в качеството ни на "небезразлични граждани" и бивши учители там и да поговорим с нея, щот сме загрижени за училището? Ще бъде великолепно шоу. Ако обичаш шоутата де... Ти не беше външен лектор, а заместваше години наред учител, който се пенсионира и те изритаха от мястото 

Колега учител: Сигурно ще бъде... Не знам. 

Ангел Грънчаров: Стига да не ти навреди на сърцето, то и моето сърце не е наред де, но аз съм претръпнал. 

Колега учител: Не ми се ходи, щото ме обвиняват, че уж не съм бил върнал няколко книги на училищната библиотека. Кой знае къде ги е шибнала библиотекарката. 

Ангел Грънчаров: И за библиотеката ми се ще да попитам, щото аз съм подарил всички мои книги и учебни помагала (по доста бройки), ще ми се да разбера къде ги държат и дали директорката не е разпоредила да ги изхвърлят 

Колега учител: Пък и има ли смисъл да си създаваме излишен дистрес? Питай библиотекарката. 

Ангел Грънчаров: Ако искаш дори като видиш Кралев може и на него да предложиш да дойде с нас, тримата да идем, тъкмо да разберем Кралев като е пенсинер дали си върна свободата, смелостта, мъжеството и достойнството... Това за мен е интересен казус... 

Колега учител: Не знам какво си е върнал, не сме говорили. 

Ангел Грънчаров: Коректно е да се каже, че си създаваме дистрес като не ходим да разговаряме, а като отидем и поговорим (поспорим!) ще си създадем силен стрес, който обаче ще пропъди от душите ни не по-малко опасния постоянен дистрес (напражение, което направо убива!) 

Колега учител: Ти живееш с илюзията, че, ако отидеш в тета, ще ти се извинят и ще те назначат отново. Ясно е, че при това ръководство това е илюзия. За тия години нито веднъж не ме потърсиха нито от тера (от 2017), нито от Френската (от 2010). 

Ангел Грънчаров: Не, нямам такава илюзия. добре знам, че това не може да стане. Не съм изкукуригал дотолкова, че да мисля това. моята идея за отиването в училището за разговор с директорката е съвсем друга: да й преподам един важен урок, щото тя, горката, доста се е объркала по ред въпроси. По чисто хуманни причини го правя. Изпълнявам си просто човешкия и учителски дълг. Човеци сме и трябва да си помагаме... 

Колега учител: За какво да ходя там. Повечето колеги, които искам да видя, не са там. А от останалите малцина биха искали да ме видят. 

Ангел Грънчаров: Да, ама ето, излиза, че ти, за разлика от мен, не си хуманист и не обичаш хората, независимо дали са директори или не са директори. Не бива така. нека да бъдем милостиви към заблудените! Ела с мен и няма да съжаляваш... 

Колега учител: Надали някой иска помощ или лечение. Да даваш неписан акъл е като да даваш бисери на свинете. Не ща да се виждам с хора, които за тия години не са ми се обадили да ме питат жив ли съм, здрав ли съм. 

Ангел Грънчаров: Тоз, дето нема достатъчно акъл, обикновено не съзнава това. Същевременно у нас, знайно е, хората искат пари, а не акъл, щот акъл си биле имале. Което обаче често съвсем не е истина. 

Колега учител: Щом те могат без мен, аз двойно повече мога без тях. 

Ангел Грънчаров: Поставяш хубав въпрос за дискусия. Не, става дума за това да сме човеци. Това, че те са се заблудили и си мислят, че не са длъжни да са човеци, не значи, че ние требва да станем същите като тях, напротив, длъжни сме да им помогнем да се освободят от заблудата си. 

Колега учител: С хора, които не щат да ме знаят за какво да се виждам? 

Ангел Грънчаров: За едната човещина аз се боря, не знам защо не щеш да ме разбереш. Преди всичко требва да сме човеци! 

Колега учител: Аа... 

Колега учител: Разбирам те идеално, обаче аз вече се излекувах от илюзиите си, че може нещо да променя. Ще отвориш очите само на онези, които искат да си ги отворят. За какво ти е да се виждаш с хора, които не искат да те видят и на снимка? Тегли им майните и докторите и не си товари кармата. Сиктирите. Щото животът е един. 

Ангел Грънчаров: Напротив, със самия факт на нашето отиване в училището (пък било и само за разговор със самозабравилата се директорка, на която абсолютно всички са принудени от страх да се мазнят и да лицемерят!) всичко в това училище вече се променя, не е същото! Знаеш ли какъв страхотен ефект ще има това върху душите на само на заслужаващата все пак нашето съжаление директорка, но и на учителите, които са принудени да живеят в тази толкова отровна атмосфера? 

Колега учител: Нямам представа от ефекта. Вероятно ще е никакъв. Лечението е ефективно, ако пациентът го иска и ако вярва на лечителят си. 

Ангел Грънчаров: Не, не съм съгласен, животът е един, но ние точно затова трябва да го живеем достойно. И най-вече да бъдем човеци. Моля те, дай да проявим тази човечност и да отидем да поговорим с толкова затъналата в заблудите и маниите си директорка! 

Колега учител: Случаят не е такъв. Напиши й писмо, защо държиш да й ходиш на крака? 

Ангел Грънчаров: Е как да иска лечение пациент, който е изпаднал в илюзията, че е напълно прав и никога не греши - понеже е началство?! Но аз говоря, че ние няма там да идем в качеството на терапевти, опазил ни Бог, а в качеството на граждани, учители и човеци, които просто искат да споделят някои свои мисли и грижи... 

Ангел Грънчаров: Трябва да отида и ще отида непременно по още две главни причини: щот живото общуване с нищо друго не може да се замени и щото мутро-комунисто-гербовашкия режим се разклати и ние, като съвестни граждани, сме длъжни да му помогнем (поне с каквото можем!) да се събори. Предлагам ти, от тази гледна точка, да дойдеш с мен и да се запишеш в историята, историко! 

Колега учител: Аз и двете директорки не ща да ги виждам. Нямам какво да си кажа с тях. Щом не са на новото да ме оценят по заслуги, майката им. Дори и добър ден не ща да им кажа... Чакай да минат изборите, да видим колко се е разклатил режимът. Кукловодите са същите, само някои кукли ще са различни от предишните. Нивото, майната... 

Ангел Грънчаров: Едната директорка (Милева) е пенсионирана. Махната е. Щот беше все пак най-свястната. 

Колега учител: Нищо чудно. 

Ангел Грънчаров: Тъй че ние ще отидем при главната директорка. Тя ще покани и останалите, щот я е много страх да разговаря с мен специално. 

Колега учител: Жалко. Не знаех, че да я махнали. Тя поне ме харесваше. 

Ангел Грънчаров: Ще отидем не само двамата, а в състав на група, в която ще има и бивши възпитаници на ТЕТ Ленин 

Колега учител: Те пък за какво ще ходят там? 

Ангел Грънчаров: И ние с Милева се харесвахме, въпреки всичко. Тя поне имаше достойнството да показва, че не е във възторг от глупостите на директорката. 

Колега учител: Оставям те, щото трябва да тръгвам за работа. Следобяд или вечерта пак ще съм на линия. 

Ангел Грънчаров: Ами бившите възпитаници са доста загрижени от крайно ниското ниво на обучението там, ТЕТ Ленин върви стремглаво надолу особено по отношение специалната (професионална) подготовка. Аз се опитвам да закарам и доайенът на това училище Жак Асса, но той е инатлив като теб и заявява, че докато тази директорка е там, негов крак там нямало да стъпи... Лек ден ти желая! Аз пък днес съм, представи си, на Лекарска комисия в Центъра за психично здраве, моля ти се! Шоуто ще бъде свръхвелико, дали да не помоля в качеството ми на водещ на предаване да го запиша на видео? Това е идея! 

Колега учител: Успех! 

Ангел Грънчаров: Мерси! Да видим дали като им предложа дебат няма да ми турят диагноза че съм хептен побъркан. Аз от доста време си мисля, че не е зле на диспансера за психично здраве да сложат като лозунг Ботевите думи: "А пък свестните у нас смятат за луди!". Днес ще им го предложа, ще ми е много интересна реакцията им. Да, въпраки всички рискове да се представя като хептен изкрейзил, ще им предложа и това, пък да става каквото ще!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo