... правите това по една-единствена причина: наумил сте си, че Вашата субективна представа на всяка цена трябва да бъде наложена. Правите това за да се самозащищавате, да отстоявате "правото" си да правите каквото Ви скимне - без да Ви вълнува истината. А нормалната човешка реакция на неопорочения от такива мании човек (да е винаги и на всяка цена прав!) е да се вслушва в онова, което казват философите. И тогава постъпва разумно.
Отричането на този особен статут на философите е много разпространено и то е симптом на деградацията на човечността в наше време: хората просто страдат от манията за ПЪЛНОТО РАВЕНСТВО, която наследихме от комунизма. Да имате много здраве от мен, но никакво пълно равенство между човеците просто няма и не може да има!
Истината е съвсем друга: ние, човеците, сме неравни във всяко едно отношение - с изключение на това, че сме равни само пред закона (в България обаче и в това отношение не сме равни: щото правим всичко тъкмо наопаки на правилното и разумното!).
Да добавя още нещо, което е принципно важно: Това, че някой си там има мнение по даден въпрос съвсем не значи, че неговото мнение трябва да тежи просто затова, че е негово; то тежи или не тежи само според това доколко има отношение към истината - и в какво отношение към истината е това или онова мнение. Между другото още древните философи много настойчиво са повтаряли, че това, че имаме мнение, съвсем не е достатъчно, напротив, ако се задоволяваме само с това да имаме мнение, сме много, така да се каже, зян; те твърдяли, че човек трябва да има знание, а не мнение. (Знанието е нещо, което надмогва мненията - понеже носи в себе си истината!). В днешно време обаче модерните тъпанари много обичат да се фалят с това, че биле имАле мнения - и дори имат претенции, че щом имат мнения, на това основание тези техни мнения билЕ "техната истина", видите ли?! Не им идва на акъла на тез модерни тъпанари, че да кажеш "моето мнение е моя истина" е ужасна тъпотия, то само показва, че хал-хабер си нямаш що е това истина; защото ако знаеш що е истина, никога нема да ти хрумне да кажеш, че тя била, видите ли, "твоя"; истината е нещо такова, което е на абсолютно всички!
(Това казах на свой (анонимен, естествено!) опонент, който от доста време се мъчи да адвокатства в полза на двама зли и недотам умни анонимни интернетни и безлични тролове, които идват в Дискусионния клуб за да провалят сбирките му; за тази цел те, естествено, използват целия тъп арсенал на троловете: плюене, обиди, подигравки и пр.)
Ето целия ни спор по този пункт заедно с клипчето, от което можете да разберете как се държат въпросните тролове.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар