Как леди Тачър е осмивала "тъй бляскавото" социалистическо образование?

Това, че точно леди Тачър била "очарована" от казармения социалистически модел на античовечното държавно образование е пропагандна лъжа на носталгиците по комунизъма, които са прочути със способността си да лъжат най-нескопосано. Истина е, че М.Тачър е идвала в България по онова време, но доколко е била "очарована" само тя си знае, тъпо е да говорите, другарки и другари носталгици, от нейно име. А че българското образование било "по-добро от английското" е доста смешно твърдение. Образованието ни е било изцяло по съветския модел, а това е доказано най-лошия модел на образование, произвеждащ комуноиди, сиреч безличници, хал-хабер нямащи що е свобода, що е личност, как следва да се живее и прочие. Тачър явно е била заинтересована най-вече от това, че е имала възможност с очите си да види КАКВО НЕ БИВА да е образованието. Аз така си обяснявам интереса й. Ако е казала нещо положително за соц-комунисто-образованието, то следва да се разбира като проява на тъй тънкото английско чувство за хумор, т.е. като иронизиране. Но къде ти соц-тъпанари да разбират от английски хумор и ирония?!

ДОБАВКА: Гледайте, таваришчи носталгици, филма СТЕНАТА на Пинк Флойд за да разберете как англичаните се отнасят към социалисто-комунистическото образование и възпитание. И тогава ще осъзнаете с какви очи Желязната леди е гледала на тъй "бляскавото" ви социалисто-комунистическо образование...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo