Получих от един човек текста, който публикувам по-долу, той ми даде разрешение за публикуването му. Кой е авторът на текста не е известно (засега), съобщено ми беше, че текстът е превод от руски, но дали това е така е съмнително според мен (имам свои аргументи за това мое предположение). Както и да е, смятам за свой дълг да го публикувам, щото поставя интересни и важни въпроси, които могат да бъдат предмет на дискусия едва след като евентуалните участници в нея се запознаят със самия текст; по тази причина днес започвам публикуването му (той е в няколко части). Ето първата част:
Легендата Цар Симеон Втори и Съветския Съюз
В историята на всяка страна (държава), както и в света има много легенди, създадени от известни личности, които понякога остават неразбрани, необясними и неприемливи дори. Някои легенди стават известни в процеса на тяхната реализация, някои се научават след техния край, някои се крият, но често се разкриват по случаен начин.
Така или иначе легендарните личности представят изключително интересен материал на публиката, който има както открита и опознавателна стойност, така и загадъчна и смущаваща такава.
В българската история също са познати доста легендарни личности, но има и такива, които излизат извън рамките на страната и стават обективно световни легенди.
Една от българските и световните легенди несъмнено е Царят на България, Н.В. Цар Симеон-Втори. От каквито и посоки да се анализира неговата личност, неминуемо се стига до този извод.
Една от българските и световните легенди несъмнено е Царят на България, Н.В. Цар Симеон-Втори. От каквито и посоки да се анализира неговата личност, неминуемо се стига до този извод.
Роден е в София, столицата на Царство България като Престолонаследник и е провъзгласен за Цар на България според Конституцията на Царство България, но поради непълнолетието си е избран Регентски Съвет от трима държавници: двама генерал-лейтенанти и един професор.
На 9-годишна възраст е изгонен от комунистическите власти заедно със семейството си в емиграция и близо половин век живее в Испания.
Дейността, която е развивал в емиграция е изключително разнообразна и наситена, а контактите му с държави и техни държавници са неизброими. Владеенето на поне шест езика му осигурява информация в оригинал от много източници. Едва ли някой знае колко държави е посетил до завръщането Му в Родината и с колко и какви личности е имал контакт…
Едно от посещенията му обаче не би могло да бъде обяснено от никаква гледна точка и от никого до този момент. Това несъмнено е посещението му в Съветския Съюз, а според някои източници те са няколко. По негови думи първото е било през 1975 г. Повечето хора не се учудват на този факт защото всеки човек, живеещ в цивилизованите страни, има легитимно и човешко право да пътува по целия свят по различни причини и това не буди никакви съмнения и упреци. Но случая с Н.В. е изключително интересен и поставя много въпроси, на които здравия разум не може да бъде в помощ. В Съветския Съюз през този период се влизаше само по много стриктен начин, като за гражданите на цивилизованите страни се изискваше входна виза, която се издаваше от консулствата на Съветския Съюз в съответните държави. Визите бяха няколко по вид, в зависимост от причините на посещението. Без причина съветските служители от консулствата не издаваха визи. Те бяха дипломатическа, туристическа, бизнес-виза, по семейни, културни, религиозни, спортни, научни и други причини.
Но в най-общия случай съществуваха два основни начина за получаване на виза: посетителя в Съветския Съюз пуска молба самостоятелно или е поканен от лице или държавна институция в Съветския Съюз. Казано с други думи, получателя на съветска входна виза или самостоятелно има желание да посети Съветския Съюз, или някой оттам има желание той (чуждия гражданин) да посети неговата страна.
До този момент Н.В.Цар Симеон не е дал обяснение по какви причини е направил посоченото посещение (посещения).
Да се спрем на първия вариант - Цар Симеон е проявил желание да посети Съветския Съюз. Да, на пръв поглед няма нищо смущаващо, но проявявайки такова желание, той задължително е знаел Съветския съюз коя и каква държава е. Напълно е недопустимо Н.В. да не е знаел основните характеристики на тази държава. Какви са те?
1. Съветският съюз е комунистическа държава с тежък антихуманен и нецивилизован режим, напълно игнорирал десетки човешки права на своето население и специално пътуването зад граница.
2. Съветския съюз е обявил война на държавата на Цар Симеон. Това става на 05 септември 1944 г. с нота на Съветското правителство (СНК).
3. Съветският съюз на основание на Нотата на Съветското правителство напада държавата на Цар Симеон. Това става на 08 септември същата година.
4. Съветският съюз извършва държавен преврат в държавата на Цар Симеон, сваляйки законното правителство на Царство България. Това става на 09-ти септември същата година.
5. Съветският съюз чрез своите агенти-българи арестува тримата негови регенти, сваляйки ги от държавната власт и назначава други трима регенти по напълно незаконен начин.
6. Съветският съюз незабавно създава свои органи за репресии и окупационен режим, упражняван от съответна комисия, чийто председател е Началник-щаба на фронта, окупирал страната - Трети Украински. Това е генерал-полковник Сергей Бирюзов.
7. Съветският съюз изпраща сътрудници от различни служби за установяване на комунистическа диктатура по пълно подобие на своята.
8. Съветският съюз заедно със своята агентура и новото комунистическо правителство включва българските войски в състава на същия фронт, окупирал страната. Което е в нарушение на всички международни конвенции.
9.Съветският съюз заграбва повечето държавни архиви на България до деня на преврата и ги транспортира в Москва. Там са и днес.
10. Съветският съюз чрез свои служби и български граждани, които служат на съветските интереси, започват масови кражби на държавно имущество, паричния и валутния резерв, плюс златния.
11. Съветският съюз ръководи българските войски в сраженията срещу Германия като е задължил българското правителство да снабдява с продоволствие както българските, така и съветските войски, което е незаконно.
12. Съветският съюз инициира подписването на Примирие по отношения на Съветско-Българската война, което става на 28 октомври 1944 г., в Москва. На него налага изключително репресивни и безпричинни клаузи и задължения, въпреки че България не участва в нито една война през периода 1939-1944 г.
13. Съветския тсъюз налага тригодишен окупационен режим на България, който е прекратен на 27 декември 1947 г.
14. Съветският съюз осигурява масовите репресии на комунистическия режим, убити и разстреляни са десетки хиляди българи, в това число над 20 генерали, тримата регенти, трима министър-председатели, председатели на Народното Събрание, депутати, служители от властта, както и хора от всички среди на политическия, икономическия, културния, обществения, религиозния и дипломатическия живот в страната.
15. Съветският съюз формира държавните институции и органи в България по свой образец и напълно ги подчинява на съответните съветски органи чрез свои постоянни представители (съветници).
Може да бъдат изброени още много действия на съветските военно-окупационни власти, както и след окупацията до самия край на комунистическия режим.
Обявяването на война срещу Царство България означава, че Съветският съюз обявява “смъртна присъда” на държавното ръководство на България, включително на Царското семейство, войската и на целия български народ.
Такива са целите на всички държави-агресори. Затова се обявява война - за смърт, кръвопролития, разрушения, плячкосване и др. Тези атрибути са сегменти на всяка една война. Няма война без убити, ранени и пленени. Само благоразумието на българските власти избягват военни стълкновения със съветските агресори.
(Следва продължение, очаквайте го съвсем скоро!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар