Какъв чудесен казус, представящ реалностите на нашия съвременен живот, се роди тия дни във връзка с поредно мое кандидатстване за учител по философия?

До г-жа Бойка Борисова,

директор на ПГТСТ "Гоце Делчев" - гр. Пловдив

До членовете на Комисията за подбор в същото училище 

 

 

ЗАЯВЛЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

 

от Ангел Ив. Грънчаров, кандидат за обявеното учителско място по философия

 

Уважаема госпожо Директор,

 

От училището ми беше съобщено да се явя на интервю в понеделник. В тази връзка възникна следната твърде сложна ситуация.

След опраскването-уволнението ми през 2014 г. (и повторното ми уволнение в 2017 г., след възстановяването ми на работа от съда) от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", в което навремето сме работили заедно с Вас, аз непрекъснато кандидатствам за всяко обявено учителско място по философия в Пловдив и областта, ала, за жалост, все не мога да започна работа като учител, все не ме назначават никъде; и за да се прехранвам все пак някак, се видях принуден да работя вече няколко години като пазач. 

Коя е причината да съм толкова продължително време безработен, да не мога да практикувам любимата си работа като учител по философия, е отделна интересна тема, но е факт, че в най-плодотворните за един учител по философия години аз бях принудително изгонен и бях фактически остракиран от образованието; и ето, сега, в този момент, на мен ми остават около две години и половина до навършването на възрастта за пенсиониране. Пак кандидатствам и за обявеното от Вас учителско място, макар шансовете ми да бъда избран и назначен са нищожни, да не кажа никакви (все пак има и такъв фактор, че учител като мен с голям, 34 години преподавателски стаж, 7 от които са като университетски преподавател, и също така с Първи клас-квалификация, директорите не го вземат на работа и по тази причина, че на него ще се налага да плащат "излишни пари" за стаж и за клас-квалификация, докато ако назначат някой по-млад, тия пари ще бъдат спестени от т.н. "делегиран бюджет" на училището). 

От друга страна на мен ми е много интересно да разбера дали в Пловдив и Пловдивско ще се намери поне един директор на училище, който (въпреки горното неблагоприятно за училищния бюджет обстоятелство, свързано със заплащането!) понеже държи най-вече на истински важното, а именно доброто, качественото обучение на учениците, е способен да назначи и учител като мен. (До този момент, въпреки че съм кандидатствал поне в 20 училища, такъв директор не се намери, което показва доста добре колко тежка е ситуацията в българското образование!) 

При мен обаче (нека да бъдем пределно честни) има и едно друго обстоятелство, което не бива да пренебрегваме: аз от години съм в тежък конфликт с властващата образователна бюрокрация във връзка с моите идеи и борби за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в конкретните училищни общности; тази именно е и причината за остракирането ми от системата, за фактическото ми лишаване от преподавателски права, което, разбира се, е твърде обидно за мен (в други страни учители като мен са предпочитани, все пак учителската работа е твърде творческа и изисква учители-новатори!) 

Както и да е (извинявам се, че ми се наложи да описвам толкова интересната ситуация, която сама по себе си представлява един чудесен казус, представящ реалностите на нашия съвременен живот!), но ето, в крайна сметка има и едно допълнително обстоятелство: ние с Вас, уважаема госпожо Директор, все пак сме работили доста години в едно и също училище, познаваме се, вярно, почти не сме общували, но това не пречи Вие да имате някакво свое субективно отношение към моята персона; но ето, че тъй възхитителният живот ни постави в тази великолепна ситуация, от която, разбира се, трябва да излезем с чест. 

След като очертах общия контекст на тъй интересната ситуация, сега пристъпвам към представяне на конкретния повод да Ви пиша. За идващия понеделник аз от доста време съм планирал един важен ангажимент, който ми е много трудно да отложа, по причина на това, че това ще засегне доста драги хора. И ето, за беля се оказа, че бях поканен за интервю точно за този ден; да Ви помоля да пренесете интервюто ми за някой друг ден и час ми е крайно неудобно, може да се възприеме като нахалство; а пък да не отида на интервю, предвид положението ми, не мога да си го позволя -щото това ще бъде възприето, че изобщо нямам интерес към това работно място, което съвсем не е вярно, напротив, аз имам голям интерес. 

От друга страна погледнато аз много пъти, както вече казах, съм се явявал в последните години на интервюта за учител по философия в много други училища и в крайна сметка се оказа, че общо взето нямам никакъв шанс, т.е. явяването ми е било напълно безсмислено, а в крайна сметка съм се чувствал крайно унизен, вярвам, добре ме разбирате. За мен е голяма загадка защо преди години, като се явявах за учителско място, мен винаги ме оценяваха и ме назначаваха (имало е случаи, в които в един и същи ден са ме назначавали едновременно в две училища, а също така съм печелил и конкурс за асистент по философия в университет!), но ето че в последните години се оказа, кой знае защо, че нямам никакъв шанс да бъда назначен за учител; по тази причина дали изобщо има някакъв смисъл изобщо да се явявам на това интервю? 

И аз по тази причина се чувствам дискриминиран не само по чисто възрастов признак, но и по причина на това, че моят обучителен и образователен подход, моите разбирания са нетипови, са нестандартни, може да се каже дори и това, че са новаторски; затова осъзнавам, че съм дискриминиран един вид и по този признак, който в някакъв смисъл може да се обозначи като политически (щото от години тече нелека борба между привържениците на старата, командно-административна, авторитарна система в образованието и тия, които сме за нейната коренна промяна, осъвременяване, либерализиране, демократизиране. 

Както и да е, в крайна сметка ето, на тия основания, си позволявам да Ви запитам: има ли изобщо някакъв смисъл да се явявам на събеседване в ръководеното от Вас училище, има ли смисъл да предприемам толкова нелеки за мен действия да си променя отдавна планирания ангажимент, свързан с участието и на други хора? Питам за това, защото, съгласете се: ако се явя на събеседването просто ей-така, без никакъв смисъл и надежда, в крайна сметка пак ще се чувствам крайно обиден, унизен, щото това за мен ще бъде една поредна гавра, нали така?! 

Вярвам, че ме разбирате, че и за Вас този чисто човешки момент има някакво значение. Кураж да мисля, че можете да ме разберете ми даде това, което прочетох на сайта на училището, където прочетох за толкова умилителното изпращане в пенсия, цитирам, на "... нашата любима и всеотдайна колежка г-жа Видка Делчева..."; ето, щом сте способна на такава покъртителна по възвишеността си човечност, вярвам, на тази основа, ще разберете и мен; щото, както и да го погледнем, и аз, между другото, също съм човек.

Това исках да Ви кажа. Пиша това отворено писмо с ясното съзнание, че с него изобщо не съм се опитал да Ви повлияя за Вашето крайно решение кого да назначите; причината е, че наистина съм твърде много затруднен и раздвоен какво да правя - предвид толкова отдавна планирания мой ангажимент за понеделник, който наистина ще ми е много трудно да отменя така набързо.

Ако решите все пак да ми отговорите, се налага да Ви уведомя, че във вторник пък съм на работа, така че и в този ден, евентуално, не мога да се явя. Но за понеделника, в крайна сметка, ако ако има смисъл изобщо да се явявам, и ако няма възможност за явяването ми в друг ден, бих се принудил да отменя въпросния мой толкова важен ангажимент, щото за мен работата ми като учител все пак е най-важното нещо в живота ми.

Желая Ви хубав ден!

 

18 юли 2021 г.

 

С уважение: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo