Защо простите - дето ненавиждате свободата и свободолюбивите личности - така силно се обичате?

Ето какво казАх на един нашенец, който живее в Австралия, но с когото от години спорим за някои твърде прости неща, които той се инати да признае: 

Той ми написА по повод на ето това мое изказване "Свобода винаги има, запомни това от мен. Просто има хора, които, като не знаят що е това, съвсем не се ползват от нея. Туй поне сфащаш ли?" следното: 

А пък ти се запитай защо английския модел срази фашистка Германия (то руснаците свършиха това де, но и без тях англо Запада щеше да я ликвидира)... 

И знаеш ли защо е така пич? 

Щото англичаните са по-злобни от хитлеристи, затова... 

Ела тука и ако видиш някъде свобода, хората ще ти се поиклонят и обявят за Бог-слънце, идиот с идиот... 

А. от Австралия 

Туй има добрината да ми каже тоз тъй самоотвержено мислещ нашенец. Аз пък му отвърнАх следното: 

Явно пак не си зацепил нищо и по тоз въпрос: свободата е нещо индивидуално, във всяко общество има всякакви хора, има такива като теб, които изобщо не си представят що е това свобода и живеят с напълно неверни представи за нея, има обаче и хора, които дори и да не знаят (с ума си, със съзнанието си!) що е това свобода, просто инстинктивно я обичат и по някакъв начин живеят с нея, ползват се от нейните блага. И аз твърдя също така, че в западните общества тия хора са някакво "критично малцинство", което обаче дърпа цялата общност напред. 

У нас също е така, само дето понеже свободолюбивите и правдолюбивите сме много малко, с още по-огромни усилия дърпаме обществото напред, ала то се движи напред по-бавно от костенурка. 

А на Запад е друго. Когато пасивното, безразлично към истината и свободата мнозинство бъде научено поне да не мрази и да не убива свободолюбивите, а да ги гледа с респект и дори да ги уважава, тогава именно такова общество почва да се развива и да върви напред. 

Мисля че бях пределно ясен този път. И в Германия, и във Франция, и в Англия, и в Америка е така, дори и в някои страни от Латинска Америка немислещото мнозинство се е научило поне да не мрази и да не убива най-доброто като човешки потенциал, което има, и затова те са предпазени от комунизъм. 

Щом като ненавистта към свободолюбивите (у нас ги наричате "умните и красивите" и, както знаеш добре, ги мразте с цялата си душа и сърце!) вземе надмощие, настъпва комунизъм, настава страшна дивотия и варварство, почват ексцесии, такива народи пропадат в яма, от която трудно се излиза. 

Такова общество сме именно ние, българите. Руснаците също са точно такова болно и увредено общество. Затова и всичко у нас е тъкмо наопаки на правилното, доброто, разумното, справедливото. 

По тази именно причина човек като мен (философ, учител, който обича да учителства!) е изтикан от образованието и се препитава като работи като пазач, а пък такива като Боко (и Слави) са ваши кумири, те се фалят, че се прости и вие точно затова ги обичате, а такива като мен така ги мразите, че ако можете, със зъби ще ни прегризете гръкляна, нали така? 

Сега зацепи ли що ти думам?

ДОБАВКА:

Ангел Грънчаров

3 ч  · 

Споделено с: Вашите приятели

След 30 дена мълчание от моя страна (бях наказан да мълча щот казвам истината!) започвам да говоря до следващото ми блокиране:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo