За какво тъй естетичната директорка на СУ "Черноризец Храбър" в Пловдив пази така старателно толкова красивия нов диван?

В деня на изборите (моя милост имаше честта да бъде от състава на една СИК в нашето тракийско квартално училище в Пловдив, именно СУ "Черноризец Храбър") до нашата секция във фоайето имаше един чудесен ъглов диван (виждате го на снимките, но в началото нямаше никакъв обясняващ надпис, окачен на въжетата, които го ограждаха). По едно време излязох от секцията да се пораздвижа и видях две дами, мои познати (едната беше съпругата ми!), които си разговаряха; седнах при тях. Таман седнах и дойде една другарка, която ни уведоми, че на тия дивани не се сяда. Попотах я коя е причината да не се сяда върху тях, тя видимо се затрудни да отговори на тъй простия ми въпрос и отвърна: така е наредено от ръководството, от директорката! Добре де, но каква е логиката в тази забрана, щото, доколкото ми е известно, диваните съществуват и служат тъкмо за сядане, за седене? - не унивах аз и поставих въпросната интелигентна иначе дама (дежурна учителка, предполагам!) в още по-голямо и неприятно затруднение. Тя каза пак, че диваните трябвало да не се използват, с оглед да си останат нови и чисти; щот ако се допусне децата (учениците) дя сядат върху тях, щте скоро щели да станат не толкова нови и красиви; един вид заради самата красота на диваните те трябвало да си останат вечно неизползвани, брях да му се не види, не бях виждал и срещал толкова естетична директорка, способна за едната красота да се реши на такъв подвиг: да забрани на децата да сядат на новите и тъй красиви дивани! (После се разбра, че ученици не можело да сядат, но на съвсем новите дивани все пак можело да сядат само... учителите, което моя милост мигновено оцени като дискриминационно и неетично, обидно за учениците, да не кажа расистко нареждане!) Дамата или другарката учителка обаче в един момент взе да се нервира и се опита да ни нареди да станем от диваните, моята съпруга мигновено стана, ала нейната (и моята) приятелка и моя милост не станахме. Не трябвало изобщо да сядаме, щото имало ето тази тъй красива, не по-малко естетична ограда от червени въжета; да, ама заявих, че няма надпис, изрична забраняващ сядането, поради което обясних на дамата, че няма да станем. Тя пък заяви, че мигновено ще отпечата забранителен надпис, което и стори. (На първата снимка виждате първия надпис, който тя сложи в наше присъствие.)

Ние станахме, но след известно време установихме, че първият забранителен надпис вече го нямаше, а имаше този тъй чудат и неясен надпис (аз лично не виждам логика в тази забрана за сядане на диван, нищо че е намесен и тъй оправдателния за глупостта мотив "КОВИД 19"!).

Тази баба обаче, без да прочете надписа с толкова страшната забрана, седна да си почине, с което и тя мигновено стана нарушителка и може би и нещо като... терористка, щото явно спомага за разпространението на въпросния зловещ китайски вирус. Та във връзка с всичкото това се питам: дали небезразличните граждани не е редно все пак да попитат тъй естетичната директорка на това училище: какво смята да прави с този чист и нов диван, наистина ли е решена да го пази още около 20-тина годинки, поне докато продължи тъй славното й директорстване, и накрая да й зададем въпроса като минат тия епични 20 години къде ще изхвърли този чистичък, пък макар и тогава вече не толкова нов диван - и дали пък не е решила този диван да го пази чист до своето пенсиониране с цел... евентуално да си го занесе в своя дом като награда за тъй естетичното си директорстване?! Въпроси колкото щеш. Такива работи. Хубав ден ви желая!

ОРИГИНАЛНО МЯСТО НА СНИМКИТЕ

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo