Защо съм принуден да стана емигрант, пък макар и "вътрешен" - и немил-недраг да се скитам из който се случи кът и край на свидното ни отечество?

Решавам да стана "вътрешен емигрант", но в един такъв смисъл: кандидатствам за всяко вакантно място за учител по философия, обявено независимо в кой град на България (и съм готов да отида да работя и живея там въпреки всички неудобства!). Нямам друг избор след като пловдивската властваща мутро-комунисто-гербовашка образователна бюрокрация ме обяви за "персона нон грата" и ме остракира от образователната система (първото ми опраскване-уволнение беше през 2014 г. и досега за тия изминали 7 години съм работил само една, по времето, в което съдът ме върна на работа - и преди второто ми опраскване-уволнение през 2017 г.; за да не умра от глад работя през това време на минимална заплата като пазач!). Във всичките тия 7 години съм кандидатствал за всяко едно учителско място по философия в Пловдив и областта, с изключение на едно мое назначение в гимназията "П.Парчевич" в гр. Раковски (4 месеца преди връщането ми на работа в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" със съдебно решение!) НИТО ЕДИН директор не посмя да наруши омертата, наложена ми от властващата образователна мафия-бюрокрация! И така, най-хубавите, най-плодотворните за един учител години ми беше забранено от гербовашките калинки да упражнявам учителската професия, която практикувах през целия си живот!

И ето, понеже ми остават вече само 2 години до навършване на възрастта за пенсиониране (стига, разбира се, да доживея до нея!), аз се реших да тръгна и да се скитам, дай Боже, немил-недраг в който е да е край или кът на свидното ни отечество, във всеки град или село, в който, да допуснем, ще се намери директор, който да наруши омертата и забраната да учителствам, наложена ми казах вече от кого. Наистина подавам документи за всяко едно обявено учителско място, като се почне от Видин, мине се през София и се стигне до Сливен, Варна, Силистра и пр. Ще емигрирам, ако, дай Боже, някъде ме назначат, ще живея немил-недраг и на квартира под наем, вярно, не съм здрав за такъв емигрантски живот на гурбетчия, но какво друго да направя не знам вече, друг изход не виждам - за да се върна към своята любима длъжност и професия, на която отдадох целия си живот. Това исках да ви кажа...

Пардон, за малко да забравя един най-важен факт: през всичките тия години властващите мутри и мутреси в образованието дръзнаха да се гаврят с мен пред АБСОЛЮТНО БЕЗРАЗЛИЧНИТЕ ОЧИ не само на пловдивското, но и на българското общество. (Не броим ония немного граждани, обединили се в т.н. група на небезразличните граждани, за които това не се отнася!) Защото, както знаем, властта прави само това, което й позволяваме да прави ние, гражданите; от тази отговорност просто няма как да избягаме.

Сега вече завърших. Казах ви каквото трябваше. Приятна вечер ви желая! (Надявам се схващате, че истинската причина за станалото не са самозабравилите се властващи калинки в образованието, а тъкмо ВАШЕТО БЕЗРАЗЛИЧИЕ (БЕЗДУШИЕ), ако вие бяхте малко поне по-различни, тази печална история - която, единствено по Божията милост, до момента все още не ме е убила: ние, учителите, биваме убивани най-ефикасно с унижения! - изобщо нямаше да се случи... 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo