Защо без истината преставаме да сме човеци?

Моето отношение към истината всъщност е израз на отношението ми към самия себе си; ако истината не почитам, себе си не почитам.

Моето отношение към истината всъщност е израз на отношението ми към самия себе си; ако истината не почитам, себе си не почитам. Не обичащият истината себе си не обича; отвращаващият се от истината от себе си се отвращава; мразещият истината себе си мрази; безразличният към истината към себе си е безразличен; отказалият се от търсене на истината от себе си се е отказал. Отношението ми към истината показва или демонстрира отношението ми към самия мен; това не значи, че "аз съм истината" (само Бог може да каже това!), но значи, че ние като човеци и на това основание като богоподобни без истината просто не можем да живеем. А затънем ли в лъжа, значи сме затънали във фалш, другояче казано - станали сме ментета, станали сме нечовеци, станали сме изроди. И сме станали зомбита на вездесъщата гибелна лъжа.

Защо без истината преставаме да сме човеци? - ето над този въпрос се замислете...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo