Как е починал Цар Борис Трети?

За смъртта на Борис III - Цар на българите, 28 август 1943 г.

... Аз отговорих , че ние вече сме закъснели и ще сварим баща им вече свършил. Те се смутиха, замислиха се уплашени, а през това време ние с колата минавахме вече през източната врата на Двореца, където работници поставяха траурна драперия. Децата вече разбраха какво се е случило и пребледняха от уплаха.

В това време колата мина пред фронта на Двореца, зави край западната му врата и спря пред дворцовия параклис. Тук чакаше Царицата, траурно облечена, измъчена, изплакала сълзите си, но пирсрещата ни намери сили да се засмее на децата, прегърна ги и с накаква разост през сълзи им каза:

“Елате да видите Папа, как спокойно е заспал. Той вече няма мъки, болки и страшни страдания.Той е съвсем спокоен, също като че ли спи!”

Още отрано сутринта Царят, облечен в генералска униформа, с ордена “Св. Св. Кирил и Методий”, с ботуши, запасан с кожен колан, беше положен на смъртен одър в дворцовия параклис, повдигнат на две стъпала.

Одърът беше положен в средата на параклиса, под големия полилей. От двете страни до главата големи палми вплитаха клоните си високо над главата. При краката също две палми - по-малки, а между тях – свещник. Голям свещник имаше и на страната към главата.

В страни, по стъпалата на одъра, бяха подредени саксии с богато бухнали цветове, които образуваха цветна покривка на целия смъртен одър и на страните на ковчега. До четирите ъгъла стояха на почетна стража гвардейски офицери в парадна униформа.

Подът беше постлан с дебел бежов килим, от входа на параклиса до ковчега беше опъната тъмночервена кадифена пътека с черни бордюри от двете страни. Всички свещи на полилеите горяха. На свещниците бяха поставени големи бели свещи, които също горяха. Когато царицата посрещна децата пред параклиса, вратата на последния беше отворена.

През нея се виждаше богато декорирания смъртен одър, на който спокойно лежеше, заспал вечния си сън българския Цар.

От вратата идваше лъх на тамян и на свещи. Тъжна покъртителна картина се открояваше в рамката на вратата на дворцовия параклис! ...

Царицата хвана за ръце двете си деца, тя по средата и ги въведе в праклиса.

Децата бяха смутени. Щом прекрачиха прага на параклиса, те се хвърлиха върху баща си - Мари-Луиза към главата, а Симеон към ръцете и горко заплакаха с глас, заридаха. Царицата беше между тях и тя плачеше...

... Покъртителна гледка! Човек като гледа в страни това сърцераздирателно прощаване на деца с баща си не може да задържи сълзите си. Разбира се това беше израз на чистата, кристална детска мъка на едни невинни деца, които загубваха баща си, когото толкова обичаха.

Картина, напримесена от некакви политически или държавни нюанси. Тия деца не разбираха още мащаба на загубата за целия народ. ...

КРАТЪК КОМЕНТАР: Много интересни факти и документи... заслужава си да се прочетат! Бог да прости великия Цар и човек! Дълбок поклон пред светлата му памет!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo