Ех, Боко, Боко: останА ти само народната "любов", но единствено на избрани отдалечени места - където народо не се бунтува срещу теб!

Шоуто на шута от Банкя продължава с “народна” любов по липса на международна

21.08.2021 от Иво Инджев

Прегръдките и изпросените целувки с видни международни лидери бяха сред любимите авторекламни сценки на нашия бивш премиер, който ползваше езика на туловището си за тази цел като заместител на езиковата си немощ.

Сред “любимите” ми негови снимки с лидери от международна величина е насилието му над Тереза Мей, която с явна погнуса търпи телесното му нахалство. ...

... Балонът на международната (му) любов обаче се спукА. Остана му само “народната”, но на избрани места, където народът не се бунтува срещу него – в случая, защото е “дал” пари за детска площадка. 

И колкото е по-отдалечена от омразната му столица София тази консумация на “народната любов”, толкова по-еуфорично се чувства.

Този път е мобилизирал като организатор на посещението си в едно варненско село благодарния за поста си политически номад и кмет на Варна Иван Портних.

Защо същият не му е уредил шоу с кючеци и казачоци в самата Варна, а го обгрижва в турнето му далеч от големия град в едно поласкано от изненадващата визита село, е въпрос с повишена чудност, но само за извънземни, незапознати с номерата на Човека от народа, за какъвто се представя собственикът на фалиралата корпорация ГЕРБ. ...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo