Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 13 септември 2021 г.

Вярна ли е поговорката "Непоисканото добро не е добро!", дали тъкмо обратното не е истинското: поисканото добро не е добро?


Ето какви тези или позиции сблъскахме с една госпожа, която е привърженичка на недообмисления, но твърде разпространен в наше време принцип, че правенето на "непоискано добро" неумолимо водело до зло: 

Тя: Поискано добро е само това, което човек е поискал от нас директно, очи в очи, не чрез други хора, и не като върви около нас и мърмори досадно, за да ни предизвика да му помогнем. Не прави непоискано добро! То задължително ще ти бъде заплатено със зло. Законът е труден за разбиране, защото смисълът му противоречи на библейските закони. Свикнали сме, а и са ни учили да раздаваме добро винаги, когато видим, че можем да го сторим. За съжаление, ако това добро не е поискано, когато отмине моментът на нечия безпомощност, той, получилият нашата помощ, започва да ни мрази, защото сме му помогнали, виждайки го в момент на негова слабост. 

Аз: Не, не сте права, че като правим добро, то трябвало да бъде непременно поискано, щот ако не било поискано, щяло да бъде заплатено със зло; получилият непоисканото добро, видите ли, щял да почне да ни мрази. С това не мога да се съглася. Щото принципът е: Прави добро, бъди човечен! Поискат ли ти добро, а ти не си се сетил сам за това, че си длъжен да покажеш добротата си по свои вътрешни подбуди, тогава постъпката ти се обезсмисля откъм нравствен смисъл. Това е принцип. Да те моли някой да му направиш добро означава, че направеното добро вече е направено не непринудено, т.е. по чисти вътрешни и нравствени подбуди, а това значи напълно СВОБОДНО, а е направено по принуда, щото са те помолили, щото е трябвало да се унижат да те молят, а ти сам не си се сетил за дълга си да правиш добро когато сам виждаш, че някой е в нужда; аз смятам, че, наопаки на Вашето твърдение, когато някой те моли да му направиш добро, точно тогава след това ще те намрази: щото е трябвало, щото се е наложило да се унижи да те моли, а ти си го наблюдавал, че е в нужда, пък сам не се си сетил, че трябва да му помогнеш. Не зная как да Ви го обясня по-ясно, но се надявам, че ме разбрахте. 

Който е настроен според поговорката "Непоисканото добро не е добро!", т.е. който е подвластен на ширещата се у нас заради този принцип деморализация, той се самоуспокоява и самооправдава, че не е длъжен да е човек, а може да си позволи да е човек само ако някой го помоли за това. Трябва да ни се молят преди това, а пък ние едва тогава да си покажем тъй принудената "доброта". Не, правилното е: прави добро тъкмо когато то не е поискано, точно непоисканото добро е истинското добро. 

У нас масово не се разбира що е свобода, на това основание, като хората са се отказали от свободата, те нямат друга грижа освен да търсят оправдания и извинения за несвободата си, за това, че робуват на такива тъй полезни и оправдателни "принципи" като този "Непоисканото добро не е добро!", който именно по тази причина е толкова разпространен у Нашенско. У нас обаче всичко е все наопаки на правилното, на доброто, на разумното, на справедливото. Истината всъщност е: поисканото добро не е добро. 

Ние сме до такава степен извратени, че не разбираме това. Коренът на всичко, подчертавам, е това, че не разбираме що е свобода, по тази причина сме се и обезчовечили до крайна степен.

И тъй, въпросът е: трябва ли да чакаме да ни молят да направим добро - или сами трябва да се досещаме, че сме длъжни да сме човеци, че сме длъжни да помагаме? Отговорете си сама кое е правилното, вярното, истинското, справедливото и доброто - след като вземете предвид това, което ви казах...


(Автор: Гергана Бонева)

... Никога не прави непоискано добро, защото така помагаш на злото и го викаш в живота си. Хубаво е да се помага, но само на онези, които наистина имат нужда и които са те помолили за това. Останалите ги остави да научат урока си, защото прекъснеш ли го, злото им ще се прехвърли в твоя живот, за да те накара да проумееш, че Доброто е Добро само когато е насочено към Добро. Насочено към зло, доброто се видоизменя, губи светлината си и превръща всичко около себе си в мрак.

Съгласни ли сте с горното твърдение?

Из коментарите:

Даниела МихайловаНе съм съгласна. Слънцето ни грее без да му го искаме, природата ни дава блага без да сме ги просили, доброто се дава от сърце и не може да носи зло.


Аркадий Стругарски: Егати тъпата история! Сигурно е от вестник "Лична драма". 

Гергана Бонева - поезия и проза: Даниела Михайлова зависи. Има една сентенция, която гласи: "Не хвърляй бисери на свинете"... 

Даниела Михайлова: Гергана Бонева - поезия и проза бъди просто човек. 

Zlatina Mateva: Слънцето ни грее без да го искаме, но ние не сме слънца, природата ни дава блага без да сме ги просили, но ние не сме природата. Ние сме хора, които виждат много малка част от цялата картина на света. Тръгваме да правим нещо, което смятаме, че е добро, но се оказва, че последиците от него не са добри, то е защото се мислим за слънца и природа, егоистично си мислим, че сме богове, но не сме и нямаме представа какъв е големият план. Доброто е добро само тогава, когато Бог го иска, иначе е проявление на нашия човешки егоизъм. 

Даниела Михайлова: Да бъдеш добър човек никога не може да е егоизъм.

Ангел Грънчаров: Даниела Михайлова Права сте. Подкрепям позицията Ви. Жалко е обаче, че хората у нас масово не разбират това, което казвате. У нас хората не разбират що е свобода и на това основание, за самооправдание, си измислят поговорки от типа "Непоисканото добро не е добро!". За да се самоуспокояват, щот усещат, че са безнравствени. Щот без свобода няма как да има и морал. Как е възможно несвободен човек да осъзнае, че да си човек означава да правиш добро, т.е. човекът по начало е нравствено същество. Чакаш ли някой да те моли да ми направиш добро, т.е. не сещайки се сам, води дотам, че дори и да направиш добро, постъпката ти се обезценява откъм нравствен смисъл. Нравствено е онова, което е напълно свободно. Да те молят означава принуда. Робите обичат принудата, те друго и не знаят. Не знам как да го обясня по-ясно. Който разбира - разбира. На останалите не мога да помогна.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...







Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

36 коментара:

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров, и сте прав, и не сте. Когато написах притчата, имах предвид нещо, което част от хората не разбраха...
Разбира се, че е човещина да си помагаме. Но тук става въпрос за един по-философски поглед към доброто. Ако имаш силно желание да помогнеш на някого, но той ти отказва отново и отново, не настоявай. С други думи казано, не давай насила. Защото "Насила можеш да вземеш, но не и да дадеш". Когато даваш насила го правиш не толкова от любов към ближния, колкото от тщестлавие...
... Та такива ми ти работи...

Автор
Гергана Бонева - поезия и проза

Анонимен каза...

Гергана Бонева - поезия и проза Да. Права сте. Когато някои не ти иска добрина та, насила не се бутай да му я даваш. Но когато без да те моли някой, отстъпиш мястото си във автобуса, подадеш ръка на някой да слезе или да се качи или отнесеш на съседа си кошница с праскови, утешиш страдащ с мила дума или.... Просто покажеш уважение.. Не съгрешаваш. Просто си добър човек и толкова.

Даниела Михайлова

Ангел Грънчаров каза...

Гергана Бонева - поезия и проза Добре де, приемам изказването Ви, но едно нещо не мога, ей Богу, да разбера: как така да давам НАСИЛА?! Този човек, комуто давам нещо или му правя добро, простете, идиот ли е, че няма да успее да оцени постъпката ми?! Имам чувството, че подценявате хората. Общо взето нормалният човек умее да различава добро от зло, като ме правим добро, едва ли ще започне да ни мрази по тази причина. Ако е някакъв изрод, тогава нещата са обясними. Но повечето хора, въпреки странностите си, не са според мен такива изроди, че да се озлобяват спрямо човека, който им прави добро. Примерно, нося на даден човек кошница домати от тия, които имам в градината си, той вместо да ми е благодарен, да почне да ме кълне, че не съм му донесъл... луканки, вместо домати! 🙂 Но иначе по принцип поговорката (тя е турска) "Насила хубост не става, пък и да става, не бива!" е вярна, тя е много мъдра, но тя какае вече други неща, има друг смисъл, не бива да е смесваме когато говорим да тъпата според мен, но разпространена поговорка "Непоисканото добро не е добро!".

Анонимен каза...

Как така не разбираш какво е давам насила? Хората са различни и за това нещата които искат са различни. Следствие от това е, че това което за теб е добро за друг е зло. Елементарно е.

Ангел Грънчаров каза...

Забрудила сте се отново, другарко. Изаквате се без да мислите. Няма такива филми "добро за мен, добро за теб...", доброто не е ферари, та да има и за теб, и за мен, дето се пее в песента. Истината е друга: ако нещо е добро, то е добро за всички. Който не признава това добро, значи е извратен, значи не умее да оцени истински доброто. Вие, примерно, да плюете по мен си мислите, че е "добро", но истината е, че това е зло, че е тъпотия и пр. Просто е, нали така? Тук никакви тарикатлъци, другарко, не помагат...

Анонимен каза...

Македония 1942.Сега ще направим нещо добро за вас защото сте българи. Ще ви преподаваме търновската езикова норма, ще ви учим на българска история и данъците ви ще се преразпределят от София.
- Ама има хора които не искат търновска та а македонската езикова форма. И други които искат да не се раководят от София. Да не говорим пък за тези които се чувстват сърби.
- Вие нищо не разбирате. Сега ние с наще немски приятели ще ви обясним какво е добро.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, разбираме Ви, че искате да се представите като много "начетена", но примерът Ви е неудачен. Тоест се опитвате да шикалкавите. Вие можете да искате да се смятата за македонка, за рускиня, за марсианка и прочие, но вероятно сте някаква, примерно, сте българка, вярно, доста изродена сте. Е, за Вас лично е добро да сте честна и да признаете каква сте, да признаете истината, но понеже съзнанието Ви е сериозно увредено, Вие пак ще си повтаряте до несвяст, че сте рускиня, примерно...

Анонимен каза...

Ти по традиция от дядо си и пренесена във възродителния процес не оставяш на мен да си определя само принадлежността.

Истина Мирова каза...

ДА НАПОМНЯ ЛИ, че въпросната госпожа - ПО СВОЯ ИНИЦИАТИВА се свърза с една своя приятеклка журналистка , която още на 2 септември написа статия ? ДА НАПОМНЯ ЛИ, че въпросната госпожа - ПО СВОЯ ИНИЦИАТИВА не спа ЦЯЛАТА НОЩ 2 срешу 3 септември и цяла нощ писа на журналисти, организации, институции, в групи - да се вклкючат в подкрепа на Любо ? ДА НАПОМНЯ ЛИ, че въпросната госпожа - ПО СВОЯ ИНИЦИАТИВА търси, намира координати на най-добрите лекари - в областта на гръбнака и травмите там, в областта на трансплантациите на бъбреци и води кореспонденция с тези болници и с лекарите в частност ? ДА НАПОМНЯ ЛИ, че въпросната госпожа - ПО СВОЯ ИНИЦИАТИВА потърси и Вас - г-н Грънчаров - да помогнете с регистрацията на Любо за ПейПал - защото той не можел сам да се справи ?

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, толкова Ви е болно съзнанието, че ето, сега вместо да помислите за що иде реч, намесихте възродителния процес и дядо ми (на когото не пропускате да вдигате костите за щяло и нещяло, което говори за комунистическия ви морал!)... Вие можете, другарко, да се самоопределите като китайка или като лунатичка, но цялата работа опира до това каква наистина сте. Ето, този момент е истинския важният. И за Вас е добро да признаете каква сте според истината, а не според обърканото Ви и болно съзнание...

Истина Мирова каза...

не съм чакала да ме моли и да се унижава - АЗ молих и се унижавах - ВМЕСТО НЕГО -молих администратори на големи групи с много хора в ъях, са пуснат статията, придружена с мой текст отгоре, в който текст молих добрите хора да отворят сърцата си и да помогнат на този добър човек и знаете ли - аз го писах и на Любо, писах му - Счкаш нечия невидима ръка вървеше пред мен и разчистваше Пътя и нещата се случваха, админи в групи, в които не пускаха никакви призиви за благотворителност пускаха моя пост и не само го пускаха, някои го закачиха най-отгорв да се вижда първи .. " но той пак -не повярва, че каквото се случва се случва по волята на Бог, и пак "НИЩО НЯМА ДА СТАНЕ"

Анонимен каза...

Браво. Това е истинската ти същност. Ти ако си демократ аз съм Далай Лама.

Спартак каза...

Много вярна е поговорката!
На сила може да вземеш, но не можеш да дадеш, дори и свободата и истината не можем на сила да дадем.
В психологията го наричат синдром на загрижения или на помагача (helper syndrom), така че със сигурност това е психично разстройство. Познавам много такива хора (най-вече жени), които прекаляват с т.нар."добрина" и дори се обиждат дълбоко, ако не бъде рефлектирана и оценена както те си мислят, че заслужава.

Ангел Грънчаров каза...

Да, другарко. Аз съм демократ, а Вие най-вероятно сте Далай Лама. Щом ролкоз го искате нема начин да не е така. :-)

Ангел Грънчаров каза...

Добре дошъл, г-н Спартак. Дали според тези тъй умни психолози добрите хора са психично болни?! :-) У нас свестните отколе ги смятат за луди...

Спартак каза...

Интересен въпрос, може да се поговори какво е Доброто.
Мисля че, добрите хора не са психично болни, дори и тези, които правят "непоисканото добро". Когато стане мания да помагат, е налице отклонението, според мен дори и да е поискано! Тези крайно-добри човеци биват използвани безскрупулно от капиталистите и чрез добротата си рискуват да бъдат поробени или използвани.
А доброто е и доста субективно и не можем да знаем със сигурност какво е добро за другия преди да ни каже или да поиска конкретна помощ или услуга.
Интересно, намерих и какво казвал Аристотел за добродетелта... тя е „средината между два лоши начина на постъпване, като единият от тях е от недостиг, а другият – от прекомерност. [...] Добродетелта е средината между тях, която трябва да се открива и избира.“

Ангел Грънчаров каза...

Е, г-н Спартак, комунистите нима не използват крайно добрите човеци, нима само капиталистите ги използват?! :-) Гледам, че през това лято се е засилил Вашият ляв марксологически крен, дано е погрешно това мое първо впечатление.

Решително обаче не мога да се съглася с подхвърлянето Ви, че доброто било субективно, ето това е твърде грешно, макар и доста разпространено мнение, характерно за днешното ни объркано и болно време. Ако нещо е наистина добро, то е добро за абсолютно всички хора, независимо от техните мнения и представи (доста хора са с криви представи за добро и зло!). Тоест, доброто и злото не са относителни, те са абсолютни. Има абсолюто добро, всяко добро, прочее, е абсолютно, не зависи от нашите повърхностни, субективни и бедни представи за нещата. Да откраднеш нещо зло ли е - или е "добро" за тоя, който краде и си мисли, че е добро, щот има изгода от краденето? Да лъжеш хубаво ли е - щот като излъжеш, даскалицата или баща ти няма да те накаже? Разбира се, не. Има Божии заповеди, абсолютни по естеството си, те са валидни за всички хора и показват що е добро и що е зло. И то е такова безотноситело към нас, каквито сме - и както ни се иска да бъде това или онова. А Аристотел наистина разлежда добродетелта като средина между две крайности, примерно щедростта е средно положение между стиснатостта (скъперничеството) и разсипничеството, които са крайностите, т.е. лошите неща.

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров, както казах, тук става въпрос за един по-философски поглед към живота. Всеки в живота има своите уроци, които понякога в добронамерието си му пречим да научи...
Но всеки има право на своето мнение. Така че не оспорвам вашето. Истината има много лица и всичко зависи от гледната ни точка...

Гергана Бонева - поезия и проза

Ангел Грънчаров каза...

Гергана Бонева - поезия и проза Ето тук бъркате. Истината не зависи от гледната точка и няма много истини, за всеки по една, а по-големите тарикати даже се уреждат и с по две-три?! 🙂 Нещо ако е истина, важи за всички и бива признато от правдолюбивите хора. Теорията, че истината е относителна и че било имало "много истини" е изобретена от лъжльовците с оглед да будалкат колкото си искат наивниците, лековерните.

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров, ние живеем в планината. Когато се кача на третия етаж, виждам дали в Пазарджик дими бунището. Когато обаче съм в градината сред дърветата, никакъв дим не виждам, а бунището пак си дими.
Кое според Вас е истината тук? Има ли пожар, или няма в крайна сметка?

Гергана Бонева - поезия и проза

Анонимен каза...

Даниела Михайлова може, може. Когато го правиш повече, за да се чувстваш добър човек и по-малко, за да помогнеш на човека в нужда.
В Библията наричат това тщеславие.

Гергана Бонева - поезия и проза

Ангел Грънчаров каза...

Гергана Бонева - поезия и проза Това, че не виждате или не надушвате дима, не значи, че него го няма. 🙂 Сама преценете каква е истината: има или няма дим?!

Ангел Грънчаров каза...

Гергана Бонева - поезия и проза Как да Ви разбирам, по тази изтънчена логика е по-добре да не правим добро, щот, сакън, ще ни овладее тщеславие - като сме се почувствали, че сме човеци?! 🙂 Няма що, много и изтънчена тази логка...

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров, пак не ме разбрахте. Както и да е. Една сентенция гласи: "Не доказва нищо на никого. Тихо и кротко следвай пътя си."
Желая Ви здраве и дълголетие. И никога не губете стремежа си към добротворство. Той също е много важен. Просто подбирайте хората и моментите(ако така Ви подсказва вътрешния глас).
Слънчев ден Ви желая!
Поздрави!

Гергана Бонева - поезия и проза

Ангел Грънчаров каза...

Гергана Бонева - поезия и проза Благодаря, благодаря! Много сте великодушна! Но е зле, че не пожелахте да вникнете в това, което Ви казах (а то е важно!) и че имате ясно изразено самочувствие на непогрешима... 🙁 Между другото аз съм философ, не е зле да се вслушате в това, което Ви казах. Най-добронамерено Ви го казах...

Интересно е, че избягахте от дискусията тъкмо в най-интересния и най-важния момент! :-( Което е за съжаление...

Спартак каза...

Няма марксистки полъх от лятото в мен. Може би немските медии наоколо са на такава вълна и ми влияят на ежедневния наратив, който ми се разказва против капитализма :-) Разбира се, че комунистите са още по-големите използвачи, те даже и отплата не дават на добрите.

За абсолютното Добро може и да се съглася, че съществува като морални принципи и добродетели, но защо тогава разбираме тези принципи субективно и релативираме Доброто? И това разбиране води до очевидната субективност на Доброто според мен. Всяка група хора е различна. Да подарим една купа домати или торба с картофи и лук не е добро за всеки, а е обидно дори. Ако е така, подарявайки торба с домати на жена си или приятелите си за рожден ден, би трябвало да ги зарадва винаги. Обратното е по-скоро вярно във всяко общество. Дори и способността да даваш, да подаряваш и да обичаш може в конкретния случай да се възприеме като лудост, а не като добро, и оттук непоисканото добро не е добро. По тази логика, най-добрия човек на света би бил този, който може да подари най-много домати на най-много хора. Обзалагам се, че по-скоро ще бъде обявен за най-лудия отколкото за най-добрия.
За краденето и лъженето по същия начин, ако човек бива възпитаван по този начин че това е добро и правилно, той ще стане такъв. Но той виновен ли е, че е така възпитан и манипулиран да вярва в комунистическите лъжи и да ги проповядва? Там където глупоста царува, разумът е безумие.

Ангел Грънчаров каза...

"Бъди човек!" ("Прави добро!") е висшият и абсолютен нравствен принцип, основа на добродетелите и извор на добротата. Тук се крие този именно абсолютен смисъл на доброто, който не зависи от личните и частните представи или мнения на различните човеци. (Дали ще показваш добротата си като подаряваш домати или лаптопи, това зависи от много неща, разбира се, не сте ме разбрал като дадох този пример: не е задължително да подаряваме винаги и само домати!) Разбира се, сред човеците има и нечовеци (капиталистите, нали така?!), има и убийци, крадци, разбойници и т.н. Искате да кажете, като настоявате за "релативно-субестивния характер на доброто", че щом крадецът смята, че да се краде е добро (за него!), то краденето наистина е добро? Има лъжливи хора, и те са немалко, но това не значи, че някога лъжата ще добие онтологическо превъзходство пред истината; лъжата си е лъжа и няма как да стане истина дори ако всички ляво-марксистки пропагандисти в света почнат да пеят химни в прослава на лъжата. Между другото комунистите навремето съвсем сериозно са твърдели, че да се краде е добро и е справедливо, това показва техният свещен принцип "Кради краденото!" ("Експроприация на експроприаторите!"), на когото, както виждаме, те до ден днешен се прекланят, примерно Боко краде така спокойно щото он, горкият, като комунист си мисли, че да се краде е нещо хубаво... (А пък Вие с Вашата учена теория, че доброто е "субективно-релативно" обосновавате "правото" му да краде, нали така излиза?)

Спартак каза...

Не разбирам откъде Ви хрумна, че защитавам нечие право да се краде или да се лъже, само защото твърдя, че в дефиницията на Доброто има субективност, а именно сборната представа на всички хора какво е добро да се стори. Партии и индивиди воюват защото имат различни определения за това какво е добро. Дори си мисля, че и крадците крадат не защото краденето е нещо добро, а защото са толкова объркани и грешно възпитани.
В медиите се твърди, че ваксинирането е нещо "добро", че войните на нато са за доброто на хората или че е добра идея да се самоубие човек в името на природата или поне да не ражда деца. Щом твърдим "прави добро", значи защитаваме такива действия, само защото някой казва, че нещо е добро.
Може ли някой, който не знае какво е добро в една ситуация да стори добро? Че това е много опасно. Ако не знаем какво е добро за другия в дадена ситуация, не е ли по-добре да попитаме, какво е добре за него, преди да му подаряваме купа с домати, да го убеждаваме да се ваксинира или да ходи на война с нас срещу т.нар. лоши...

Ангел Грънчаров каза...

Г-н Спартак, ами помислете сам какво означава ето това: "... в дефиницията на Доброто има субективност, а именно сборната представа на всички хора какво е добро да се стори..."! Не може да има каквато и да било субективност в ПОНЯТИЕТО за добро, в неговата ИДЕЯ. Защото става дума за СЪЩНОСТТА или, иначе казано, ИСТИНАТА на това що е добро. Там мненията и преценките на хората (които са различни!) немат никакво значение и отношение. Всеки може да си има каквито си иска представи за добро, всеки може да си има калкото иска изкривено съзнание за каквото и да било, но това никога няма как да повлияе на ВЕЧНАТА ИДЕЯ за добро...

Същото може да се каже и за останалите Ви твърдения. Не издържат елементарна проверка откъм истинност. "Партии и индивиди воюват защото имат различни определения за това какво е добро. Дори си мисля, че и крадците крадат не защото краденето е нещо добро, а защото са толкова объркани и грешно възпитани." - съжалявам, но това, простете, са глупости. ИДЕЯТА, ПОНЯТИЕТО за добро си стои непоклатима независимо какво объркано възпитание били имали крадците и разбойниците!

Ангел Грънчаров каза...

Да не говорим за другите Ви твърдения от рода на "В медиите се твърди, че ваксинирането е нещо "добро", че войните на нато са за доброто на хората...", простете, НАТО просто не води никакви войни, а изпълнява умиротворяващи мисии, т.е. помага на хората, пострадали от тероризъм и комунизъм. Русия напада и води войни, такава е цялата й история до ден-днешен. Но дори да приемем, че някакъв идиот от медиите почне да твърди, че "войните на НАТО са нещо добро", това твърдее и просто глупаво, но да оставим това, общото твърдение "войната е добро" говори за идиотизъм, ДОБРОТО КАТО ДОБРО няма как да бъде повлияно от някакви си там идиотщини на някакви си там психопати.

Разберете, няма "добро за мен", "добро за теб", "добро за оня, който не знае що е добро" и прочие. Доброто си е добро независимо от разните там глупави и неверни (изродени) представи на този или онзи за "добро". Има уроди (като комунистите!), които смятат, че убиването на човеци е "добро", ОК, но това прави ли убиването на човеци НАИСТИНА добро? Давате ли си сметка ако влезе в сила комунистическият "божи, пардон, Ленинов" (щот Ленин е гламавият изроден бог-садист на комунистите!) закон: УБИВАЙ! Давате ли си сметка докъде щеше стигне човечеството ако беше отменен божият закон "Не убивай!" с комунистическия закон "Убивай!" в мащаба на цялото човечество, т.е. ако комунистите бяха успели да комунизират цялото земно кълбо?!

Спартак каза...

Значи, според Вас, аз имам тотално грешни представи за Доброто и пиша само глупости. Но това не е ли опасно, аз да съм на свобода? Може да направя нещо лошо или да кажа някоя обида, както ръся сега глупости. Не е ли добре да ме затворят в някой немски концлагер, да ми забранят да пиша и говоря, за да се поправя? Или пък може би днк-то ни е объркано и няма спасение, както твърдят някои немски псевдо-приятели...

Вие говорите за идеята за Доброто. Тук вече се съгласих, че понятието е абсолютно. Но всеки разбира Доброто през своята призма и действа според своето разбиране и сега твърдите че е погрешно, че няма "добро за мен" или добро според мен. Откъде да знам аз, дали Вие разбирате доброто за мен перфектно. Ето правите обобщение за мен, които не ги намирам за нещо добро, но като са ми грешни представите аз вероятно трябва да съм благодарен ли? Около мен е пълно с хора, които твърдят, че е добре да се насилват другите хора и да се правят неща против волята им. Интересно ми е да разбера как да ги разубедя като те са си втълпили, че да нараняваш е добро и правилно.

Ангел Грънчаров каза...

Бъдете спокоен, не пишете само глупости, на моменти казвате и доста верни неща! :-) Между другото и с мен е същото, нема безгрешни хора, нали така? По тази пункт май сме съгласни. Тъй че не тъжете толкова, че съм имал добрината да Ви кажа, че сте казал някаква глупост. Обобщението, че аз съм твърдял, че Вие пишете само глупости, си е лично Ваше, то няма отношение към товаа, което аз наистина съм казал, то се дължи на неприятната емоция, която сте изпитал като сте прочел, че Ви критикувам.

Защо аз да разбирам кое е доброто за Вас, та това можете Вие самият да сторите - като се обърнете към вечната идея за добро?! А хората, които около Вас твърдят, че да се насилват хора било "добре", заслужават поне да имате смелостта и добрината открито да им кажете, че доста грешат. Това поне направите ли, сте си изпълнил дълга. Аз това правя всеки ден и по тази причина около мен е пълно с хора, които са ми обидени и ме мразят. Но това мен като философ изобщо не ме учудва. Щях да се учудя само ако около мен се появят само хора, които ме хвалят. Ето тогава явно ще да съм направил нещо, което е крайно нередно и осъдително.

Спартак каза...

Много ми е странно да твърдите, че около Вас има само хора, които са Ви обидени и Ви мразят. Звучи като враждебна атмосфера, как намирате мира? Толкова ли са лоши хората наоколо, че трябва винаги да сме нащрек, и дори и когато ни хвалят да сме скептични.
Каква е тази "вечна идея за Добро", струва ми се утопична и прекалено абстрактна, за да бъде следвана от всеки човек, за да бъдат всички добри?

Ангел Грънчаров каза...

Не сте схванал какво Ви казах, възприел сте го плоско. Да, не знам дали сте осъзнал, че правдолюбивите хора у нас са мразени, като кажат някому истината, той вместо да им е благодарен, им се обижда. В същото време лъжливите и лицемерните хора са най-обичани. "Истината ражда ненавист - а подлизурството - приятели!", това не съм го казал аз, а още древните ремляни са го казали, това е тяхна поговорка. А Вие сте схванал всичко хептен невярно, в смисъл, че само мен били ме мразели и ми се обиждали и пр.

Истински добрият човек е същинска радкост. Не знам дали сте забелязал, но ето пример, за който пиша почти всеки ден: баба Марийка. Няма (сред 400 000 човека) поне един, който да се трогне, че тя спи на улицата! Видяхте ли съседите й самаряни как крещяха срещу нея - щото им пречела? Те ще си отдъхнат когато тя умре. Може и хоро да играят тогава. Знам ли какво ще измислят. Аз не смятам, че това са добри хора.

Спартак каза...

Не мога да се съглася, че добрите хора у нас или където и да е са мразени. Има случаи, но това е ненормално.
Въпросът беше друг, а именно какво е Доброто и защо някои хора твърдят, че само те знаят какво е добро (краен случай фашисти или нацисти) и вярват, че могат да налагат своето разбиране за Добро чрез сила и против волята на другите.

Ангел Грънчаров каза...

Казах, че правдолюбивите са мразени, т.е. тия, които говорят истината, а добрите по-скоро са презирани - щот ги смятат за глупаци, за идиоти. Какво е доброто ли? Ами доброто е онова, което е изгодно за всички, верно, някои са сякаш ощетени, но те ще разберат един ден, че и те са облагодетелствани. Примерно като дадеш някоя монета или банкнота на просещия. Или когато знаеш, че баба Марийка спи на улицата (изгонена от съседите си самаряни от своя дом!), да речем, отидеш при нея и я заведеш да преспи у вас. (Тя най-вероятно няма да се съгласи, затова още по-голямо добро ще е да направиш нещо да й помогнеш да се върне в дома си, за тази цел ще ти се наложи да отидеш да поговориш с нейните непримирими съседи-самаряни за да опиташ да ги убедиш, че те трябва да се грижат за бабата, с която са водили война години наред!). Да се пита що е добро (истински добро!) е не съвсем правилно, щото всеки, бидейки човек, би следвало да разбира що е добро, там е работата, че някои хора имат неверни представи - те не умеят да различават доброто, т.е. бъркат го със злото. Примерно комуниста смята, че е добро да убиваш или поне да тормозиш враговете - щото помагало за прочистването на човечеството от "лоши хора" ("капиталистите", "богатите", т.е. способните и умните!), та "добрите", именно тия, които са "от наште", да са щастливи без тях; така мисли комуниста, ама самият живот го научи, че се е объркАл нещо, и ето, дойде момента, в който самите комунисти станАха капиталисти - и сега само говорят колко много обичат бедните, ала нищичко не правят да им помогнат, а пък, сакън, да дадат нещо от своите безмерни богатства на тях, това просто е невъзможно! Такива работи. А който претендира, че знае що е истински добро, той трябва да бъде слушан, но трябва да умеем да го различаваме от лъжците, затуй е най-правилно да слушаме само философите, и то не всички, че само някои от тях (у нас, в Мутроландия, се оказа, че има изродени философи, които говорят противното на истината, което е кощунство, не знам дали видяхте разговора ми с един философ от СУ тия дни, вижте го ако не сте и ще ми е интересно да кажете какво мислите: там той ми се кара, че съм задал въпрос, насочващ към търсене на истината, премахва въпроса ми, а като поспорих с него, и мен ме блокира, изрита ме от общността на философите, обяви ме за еретик де факто, за лош човек, именно щото задавам "неправилни въпроси". Можете след това сам да решите какво можете да направите по случая ако искате доброто да надмогне злото, но едва ли ще го направите де, щото у нас е прието човек като гледа, че двама спорят, да си замълчи, особено когато единият от тах има лоша слава (като мен!), а пък другият е титулуван доцент, примерно.