Кой от управляващите в нашата история – хановете ли, царете ли, султаните ли, генералните секретари ли – се е вълнувал от здравето и живота ни?

Хайде, уволнете ме!

... Кой от управляващите в нашата история – хановете ли, царете ли, императорите ли, султаните ли – се е вълнувал от здравето и живота на онези долу в ниското? (Свети цар Борис е изключение.)

Винаги всеки се е справял сам. Вътре в семейството.

Недоверието ни към елита е много дълбоко вкоренено и не може да бъде унищожено с две години медийни послания. Евентуално след двайсет може и да пробият. Но се съмнявам. Защото над големите филантропи, толкова загрижени за народното здраве, има Творец на всичко видимо и невидимо – така е наречен Бог в Символа на вярата – и Неговата воля не им е подвластна, нито им е ясна на филантропите. Ей сега вече дочувам пискливи гласчета – как може български учител да мисли по този начин! Как може в българското училище да допускат такива идиоти! Може. Може. Хайде, уволнете ме! Впрочем дигиталната система, която е основна цел на текущите промени, един ден ще ме уволни без никакви емоции. ...

... Обезчовечаване и лишаване от душа. Така де, той не признава съществуването на душата. За него, по стар марксистки обичай, всичко у човека е химия и електрически импулси. И може да бъде разчетено като алгоритъм. А щом е алгоритъм, значи може да бъде и неизбежно ще бъде слято с машината. Не са конспирации. Намерения са. При това твърдят убедено, че са неотменими и нищо няма да ги спре.

Учителската професия е една от тези, които ще бъдат заменени с алгоритъм. На моето място някакъв софтуер ще „преподава“ на учениците правилата за писане… А за литературата с нейните идеи за добро и зло няма да има място в бъдещето. Дотам е много далече – струва ни се. Но и преди двайсет години не подозирахме, че ще се стигне до днешната ситуация.

Когато днес ни лишават от живото ни присъствие в училище, всъщност се стремят да ни лишат от Божия дар, който рядко оценяваме. Ако душевното осакатяване на децата ни продължи, ни чака само мизерия. Далече един от друг, далече и от Бога ще бъде само плач и скърцане със зъби.

Автор: Николай Фенерски

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo