Язък ви за учеността, богатството, хубавите дрехи, язък ви за сексапила, хубостта, младостта и пр. като човечност нямате - и не ви пука, че 89-годишна бабичка спи наблизо до вас на плочките на тротоара! :-(
Там откликнаха неколцина човека, попитаха ме къде е бабата, аз днес ходих да я търся, ето какво написах, ето каква информация добих за нея днес:
Георги Пашевъ: Къде спи?
Ангел Грънчаров: Георги Пашевъ На тротоара спи. Вече пета вечер. Спи наблизо до кръстовището на булевард "Васил Априлов" и ул. "Пещерско шосе", там наблизо има ресторант, който тя нарича "Гръцкия ресторант", въобразила си е, че синът й (когото смята за... "генерал"!) често идва там с приятеля си (който се нарича... Бойко Борисов, да, същият, тя смята, че синът й е най-близък приятел на самия бивш премиер!), та бабата спи наблизо с оглед когато синът и дойде с Боко, да я види, да дойде при нея и да я закара да живее в съвършено нов апартамент, който, по нейната болна представа, бил купил специално за нея.
Туйто. Това е положението. Не желае да иде в никакво социално заведение. Не желае да иде в своя апартамент щото я е страх от съседите й самаряни. Не желае да дойде у мен, щото не иска да пречи на семейството ми, иска да е самостоятелна и свободна.
Заради тази своя любов към свободата (и заради безхаберието на властите и на гражданите!) баба Марийка съвсем скоро ще настине, ще я хване пневмония, която ще я вкара в гроба, а грехът ще е за всички нас, дето нищо не правим да й помогнем.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Тревожен е самият проблем, че жената отново е на улицата. Особено със застудяване на времето. Изисква се разрешаване окончателно на проблема, защото временното настаняване не върши работа. Значи се е достигнало до там, че са я изхвърлили от старческия дом? Какво се случи? Пропуснал съм тези събития. Доколкото разбирам, проблемът е сложен, защото съществуват странични фактори, които довеждат до това постоянно да губи жилището си. Иначе бих предложил да събираме някаква месечна сума, за да ѝ наемем квартира. Предполагам ще се намерят 10-20 човека, които да наберем прилична сума без особени лични затруднения. Но пак има спънки. Доколкото си спомням от предишни разговори по въпроса, имаше някакъв друг проблем със събирането на вещи, което дразни хазаите. Това обезсмисля простото наемане на квартира. Явно е нужно и друго. Ако участват повече хора, могат да се съберат пари и за заплата на жена, която да я гледа, готви и чисти. Така най-добре ще се разреши посоченият деликатен проблем. Който има възможност повече, който няма и малко да даде, колкото има възможност. Повече хора биха гарантирали успех. И хората биха го направили, ако знаят, че парите им отиват наистина за добро дело. Дори може да се съобщи къде е новото жилище на бабата, за да се помага и с храна. Пък и хората да видят на място жената. Обаче успех може да се търси, само ако хората помагат не еднократно, а всеки месец. Не само квартира, но и жена, която да я наглежда. Можем да и отворим дарителска сметка в някоя банка и да популяризираме този тревожен проблем. През август така беше отворена сметка за баба Мария
Преди около 5 - 6 години (може и по-скоро да е било, не помня точно) видях на Централна гара една възрастна жена. Седнах на пейката до нея и си поговорихме. Разказваше интересни поучителни приказки, басни и пословици. Тя не каза нищо, но от разговора разбрах, че е бездомна. Тогава пътувах към София и ѝ дадох, каквото можах. Каза ми, че мога да я намеря в парка, когато се позатопли (беше зимата), ако искам пак да поговорим. Но изглежда не съм разбрал за кой парк става дума. Дали е била баба Марийка, не мога да кажа, но не изключено да е била тя. Смътно си спомням лицето ѝ, но прилича на снимките, които после видях.
Кръстьо Йорданов
Абе, не се излагайте! 😡 Намерете бабата, настанете я в жилището й , и да й се намери жена, която да я наглежда. Има пенсия, ще си плаща. Какви квартири, какви социални домове???
Petia Ivanova
Petia Ivanova Доколкото помня, съседите ѝ не желаят връщането ѝ във входа. Задънен казус.
Кръстьо Йорданов
Кръстьо Йорданов еми тя ще се подпише, че повече няма да нарежда на околните. И да си влезе в дома! Това е срамота!
Petia Ivanova
Публикуване на коментар