Тази нощ и други небезразлични граждани като мен не са спали и са писали поредното си отворено писмо до непробудно и яко спящите за сметка на това длъжностни лица и институции; ето какво са написали:
ЩЕ ПОЕМЕТЕ ЛИ ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРЕЖДЕВРЕМЕННАТА ЗЛОЩАСТНА КОНЧИНА НА СПЯЩАТА ЗАРАДИ ВАС НА ТРОТОАРА БАБА МАРИЙКА?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Elena Gospodinova Да вярвате на опашатата лъжа, че баба Марийка е приютявала 50 - 60 котки в апартамента си - едва ли по-голям от стандартните панелни дву или максимум тристайни апартаменти, е тежък синдром на умствено-разсъдъчна недостатъчност, на глупост по простому, драга госпожо! Без извинение!
Elena Gospodinova - Тя спомена, че в апартамента, при изгонването й от него със съдебното решение, е имало цифром 4, а словом четири котки! Вие гледахте ли тези видеа и на кого вярвате, че казва истината?! Става въпрос за видеоматериалите снети, и от Георги Пашев, и от журналистите дошли пред входа за целта - да отразят впечатляващото събитие от нашето време - как съседите й крещят и сипят лъжите и хулите си срещу простото желание на бабата, в пълния си разум за мен - да живее в собственото си жилище с пенсията си и с възможностите да се грижи сама за себе си. Но, ако решението на съответната социална служба в кметството е, че не може сама, а само със социален помощник, що би им попречило да й го назначат!? Човешкото решение, според скромното ми мнение, на казуса "Баба Марийка" би могъл много просто, законно и не особено затруднително - нито за социалните служби, нито и за съседите й да бъде решен с назначаването на неин социален помощник, с чиято почистваща роля в апартамента й тя, обаче, следва да е съгласна! Мисля, че дъщеря й живееща в Германия би била длъжна и би се съгласила да му плаща на този социален помощник заплатата, или да я надгради, заради особената тежина на работата му...
Владимир Петков
Публикуване на коментар