Ангел Грънчаров: Смисълът на нещата се ражда в душите ни, ние сътворяваме този смисъл (ценността им за нас самите). Ако душите ни са бедни откъм смисъл, ако душите ни са безплодни, как тогава ще породят смисъла на нещата, извън нас намиращи се?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
5 коментара:
Смисълът е в любовта. Извън Любовта и истинолюбието, смисъл няма. А в ежедневния прозаичен живот, много често отсъстват=
Георги Пашевъ
Георги Пашевъ Анджък де! Раждането на смисъл става именно чрез емоциите, чрез чувствата, благодарение на тях творим смисъла. (Затуй безчувствените хора пребивават в кошмарно безсмислие!) А любовта е най-пълноценната и одухотворена емоция. Любовта пък към истината и свободата (истината ни прави свободни!) е онова нещо, което е един вид семето, от което се поражда нататък всеки друг смисъл. Да, безчувствените и безразличните затуй пребивават във вечно кошмарно безсмислие...
Георги Пашевъ А в ежедневието, в прозаичния живот, който обикновено е така скучен, рутинен, банален и пр. човек просто не трябва да скопява, тъй да се рече, душата си, като се отказва от чувствата само и само за да си прави някакви криви сметки че може, видите ли, да прецака и надхитри живота; прецакваме по този начин обикновено само себе си. Ония, които са развили душата си, т.е. не са потиснали и елиминирали нейната велика емоционална душевна сила, са хора, които живеят пълноценно, щото на всяко нещо реагират не само движени от ума си (това именно е сметкаджийството!), а и от чувствата си. Такива именно хора са способни да реагират на безобразията и благодарение на силната си неподправена и неизродена емоция могат да станат от дивана и да предприемат някакво действие, да речем, да отидат в РУО-Пловдив и да поискат сметка на разпищолилите се властващи, на които не им пука за качеството на обучението на своите деца и внуци. Тоест те реагират именно като цялостни човеци, а не като тарикатстващи и самопрецакващи се вечно "умни" комуноидни зомбита, които само мърморят врели-некипели във фейсбук, но иначе нищичко реално не правят.
Е, и когато започнем да губим смисъл в нещо, губим и любовта си към него. Безсмислието и безразличието ли са истинските антиподи на любовта?
Смисълът се ражда в душите ни, ние сме неговите създатели, душите ни творят смисъла. Има неплодовити (кастрирани, импотентни) неразвити души, които по тази причина пребивават в кошмарно безсмислие. Смисълът е нещо духовно, как душата на бездуховния човек да поражда някакъв смисъл? Безразличието предизвиква безлюбието. Неразбиращият що е любов бездуховен човек по тази причина пребивава и в безразличие и в безсмислие.
Публикуване на коментар