(СПРАВКА: George Angelov, Вие сте приятели във Facebook, Местожителство - София, България, Assistant Professor за Институт по философия и социология при БАН - бивш ИИОЗ, Director за Centre for Humanities and Social Studies и CEO and Owner за Orgsystem Ltd)
George Angelov: Здравейте, колега Грънчаров! Тъй като аз ви изпратих покана за групата Българско философско общество, молбата ми е да не се създават ненужни напрежения с други колеги от общността. Иван Колев, който е организатор и администратор на групата ми писа, че се е получила някаква конфликтна ситуация. Нека да избягваме разправии и да не разменяме обидни думи. Ако смятате, че има някакъв въпрос за обсъждане, по-добре да го обсъдим помежду си тук. Мога да направя една група тук, в Месинджъра, която да включва вас, мен, Иван Колев и другия администратор на групата Владимир Раденков. При всички случаи надявам се да запазим добрия тон. И да не забравяме, че философското знание е призвано да събира хората (като стремеж и обич към мъдростта). Не да ги разединява :-)
С поздрав, Георги Ангелов
Ангел Грънчаров: Здравейте, г-н Ангелов! Имахме спор, не конфликт. Не виждам нищо лошо да разговаряме и да спорим, мислейки различно. Не съм обаче съгласен да водим тия спорове скришно, тук, в тесен кръжец, щото това не са някакви личностни противоречия, а имат, по моето разбиране, голям и значим за обществото смисъл.
Не знам четохте ли моя коментар, който той е цензурирал.
Ако искате, ще Ви го пратя, да видите толкова ли е страшно такова изказване да бъде оставено там и по него да се води дискусия...
George Angelov: Разбирам и не споделям начина, по който колегата Колев се опитва да ограничава дискусиите. Ако хората не с интересуват от даден пост, те няма да четат и да коментират. Не мисля, че е добре да се трият каквито е да е постове. Единствено ви моля да няма лични обиди. Както той твърди.
Ангел Грънчаров: Да, без свобода в дискусиите групата ще заприлича на... не мога да се сетя в момента на какво ще заприлича? Може би на пансион за благородни девици, знам ли?!
George Angelov: Също така му писах, че ако има други правила, освен тези, който се подразбират (да няма обиди, да няма опити за заяждане), би следвало да ги обяви.
Съгласен съм с вас.
Ангел Грънчаров: Аз предвиждах, че той може да изтрие коментара ми и затова го запазих в блога си. Ето го, сам преценете има ли или няма личностни нападки в него:
Бравос и от мен! Убеден съм, че не ламтежът за печалба подтиква този похвален авторски и издателски ентусиазъм?! :-) (Не мога да допусна такава грозна мисъл, щот ние знаем, че парите са най-презряното нещо на този свят за духовни хора като философите!)
Между другото, като сте в такива прекрасни отношения с пълно-само-властващата министерска образователна бюрокрация и де факто я обслужвате, като философи не е ли време да им кажете на въпросните само-пълно-властващи господари на образованието в свидното ни отечество, че учебникът по начало е нещо доста немодерно, архаично и неподходящо за съвременната епоха, че младите хора днес съвсем - и то неслучайно! - не обичат да четат учебници, които им казват как е "единствено правилно да се мисли", поради което те изобщо не четат учебници (а покрай учебниците са намразили и самото четене, а също така дори и книгите!), та т.е. не е ли време вие, и авторите, и издателите, и вашите министерски началници, които обслужвате, да признаете тия тъй простички истини - та българското образование най-сетне да излезе от тресавището на XVIII-XX-век и да прескочи в XXI-вия век, който отдавна, за ваше сведение, е дошъл?
Благодаря за вниманието и за евентуалните отговори! Ще се радвам, естествено, да не изтриете моя "тъй неправилен" въпрос...
George Angelov: Да, прочетох.
Ангел Грънчаров: Това е коментар към публикация, която аз сега не мога да отворя, или мен ме е изгонил от групата, или е унищожил и самата своя публикация!
George Angelov: Да, сигурно е махнал цялата публикация.
Ангел Грънчаров: Ето това не се отваря. Това при Вас отваря ли се?
George Angelov: Да, отваря се. Сега ще го видя.
Ангел Грънчаров: При мен не се отваря
Но аз запазих всичко ето тук. Но то в групата сигурно също ще изчезне...
George Angelov: Да, и двете се отварят. ОК, по същество съм съгласен с вас - за учебниците в училище. Но не е нужно това обръщение - “вашите министерски началници, които обслужвате…”. Ако него го няма, становището ще тежи повече. Така той може да измъкне с това, че е нападнат, обиден.
Ангел Грънчаров: Е, махнем ли жилото на едно изказване, скопим ли го, работата става ялова...
George Angelov: Не, не мисля. Ясно е, че човек пише винаги с някакъв патос.
Ангел Грънчаров: Е, голяма работа, че някой се засегнал... нали сме човеци, а не некакви праведници?! Аз на своята съвест поемам всички чепати или "неправилни" думи и мисли...
Ще се наложи да приемете моята личност с всичките й особености. Иначе ме блокирате и групата Ви става мечтаният пансион за благородни непорочни девици...
В каквото май наистина се е превърнала българската философска общност...
George Angelov: Да, аз не ви казвам какво и как да пишете. Просто имайте предвид, че много хора ще прочетат най-вече обръщението.
Ангел Грънчаров: Навремето при социализъма даже беше трудно на редакторите да ме редактират... сега вече е съвсем глупаво да се правят опити в тази посока...
George Angelov: И по-малко ще се замислят по съществото на въпроса.
Ангел Грънчаров: Редактират, т.е. цензурират.
George Angelov: Разбира се, както вие прецените. Пиша тези неща съвсем добронамерено. Предполагам, че вие целите дискусия по въпроса. Не пререкание с Иван Колев.
Ангел Грънчаров: Ами аз сам добре съм обмислил какво казвам и не ща никого да уязвявам или пък на някому да се подмазвам, просто казвам открито какво мисля; толкова ли е трудно да приемете и признаете правото на другия човек да мисли, пише и казва каквото смята за правилно и добро?!
George Angelov: Не, от моя страна няма никакъв проблем. Пак казвам - както вие прецените.
Ангел Грънчаров: Е, ако аз почна да пиша и говоря само това, което ще се хареса на Иван Колев или на Колю Иванов, работата съвсем ще отиде по дяволите, както, прочее, явно е и отишла вече по дяволите...
George Angelov: Ето, аз писах - споделям позицията ви за учебниците.
Ангел Грънчаров: Между другото неговият гняв или неговата съпротива против моето изказване за какво Ви говори? Може би така той без да иска признава, че съм прав?!
Какво му пречеше да ме опровергае там с думи, аргументи - а не да премахва изказването ми?!
George Angelov: Да, но по-добре е все пак да има дискусия. Пак казвам - за мен да се трият постове от група е неприемливо. Но когато има обиди, вниманието се фокусира на повърхността. И дискусия не се получава.
ОК, вие ще прецените. Както виждате ви симпатизирам. Макар да не се познаваме лично. Лека вечер от мен!
Ангел Грънчаров: И какво, моят коментар няма да се появи там, така ли? Дали тогава да не направя група на ония, които Иван Колев цензурира в групата на философското общество?
... Забелязвам сега, че колегата Колев ме е изгонил от групата на Българско Философско общество. Явно той се самовъзприема за нещо като собственик на тази група - Българската философска общност, излиза, му е нещо като бащиния?! Блокирал ме е изобщо... и във фейсбук. :-) Здраве да е...
... Ще направя група на ония философи, които Иван Колев е изгонил от групата на Българско Философско общество...
Поради това, което Колев направи, поради това как той постъпи, ми се налага да дам публичност на разговора ми с него, ето, сами съдете как той мисли; според мен е редно повече хора да разберат за нашия спор, не бива да бъде крит разговора ни.
Изгонването по този начин на един философ от групата на Българска философска общност не е безобидно деяние.
Замълчахте си. Одобрявате ли поведението на Иван Колев, който ме блокира отвсякъде само за това, че имам позиция, която не му харесва?
Иван Колев ми заяви, че трябвало било да пазим чист имиджа на гилдията, на философската общност, хубаво, но с поведението си той самият цапа този имидж. Като му подхвърлих за моята история (как управляващите от мутро-комунисто-гербовашкия режим ме опраскаха, изритаха ме от образованието, отнеха ми правата да учителствам, вече 7 години съм без работа и то в най-плодотворните си години преди възрастта за пенсиониране пр.), той си замълча. Което показва нещо.
Ще Ви помоля (Вас сигурно не е блокирал!) да му кажете, че за това, което направи (той де факто се присъедини към репресиите спрямо мен от режима!) аз ще напиша отворено писмо, което ще пратя на шефа на катедрата и на декана на ФФ... Понеже той по този начин с поведението си влезе в остро противоречие с обичайното за един философ човеколюбиво и толерантно поведение.
Като мисля различно това не значи, че трябва да бъда тормозен, гонен, унижаван, обиждан, уволняван и пр. Живеем, мама му стара, в 21-ви век, за един философ е недопустима самата мисъл да цензурира изказвания на друг философ, да го гони от общността и пр.
Вие ако продължавате да мълчите (и проблемът да не може да се реши, така или иначе станахте нещо като посредник!), знайте, че ще се наложи да публикувам в блога си и нашия разговор, правя го, щото е крайно време да се отпочне пределно честен разговор за малодушието сред философската общност, за кариеризма, за това, че философите не си изпълняват мисията в обществото и пр.
George Angelov: “Ще се наложи да приемете моята личност с всичките й особености. Иначе ме блокирате и групата Ви става мечтаният пансион за благородни непорочни девици...”
“Аз на своята съвест поемам всички чепати или "неправилни" думи и мисли...”
Това са ваши думи, нали?!
Защо се сърдите, че Иван Колев ви е махнал от групата?
Пишете за неговите “министерски началници”. Но той няма такива. Нито има някакви контакти в министерството…
Оставете него - това, че (примерно) не го харесвате. Така излиза, че това се отнася и за останалите членове на колектива. Напр. Ангел Стефанов, Доротея Ангелова - познавате ли ги, за да твърдите, че имат “министерски началници”? Аз лично ги познавам. И знам, че нямат такива.
Писах ви вече - това не може да бъде начин на водене на дискусия.
Нали искате да поставите въпрос - за учебниците по философия, необходими ли са в дигиталната епоха и т.н. и т.н.? Защо намесвате аргументи ad hominem?
При положение, че отгоре на всичко не познавате хората?!
Нали тъкмо един философ трябва да знае как да води дискусия - давайки предимство на аргументите, не на лични (при това произволни) квалификации?!
Иван Колев е организатор и администратор на тази група.
Вероятно с другия администратор - колегата Владимир Раденков, са преценили, че колегите от колектива на учебника биха се почувствали по някакъв начин засегнати.
Пак казвам, аз не бих постъпил така.
Не бих изтрил поста.
Не мисля, че е добре да се трият постове.
Бих отговорил по друг начин.
Но той е администратор, заедно с другия колега.
И той решава как да постъпи.
Мисля, че това е ясно за всеки, който пише в групи в социалните мрежи.
Има правила, има и администратори на групите.
Всеки е свободен да бъде или да не бъде част от дадена група.
Както и всеки може да си създаде негова група, с негови правила.
Аз лично съм ви включил в групата с най-добро желание, като колега, макар да не ви познавам лично.
Когато разбрах, че има някакъв проблем, ви писах - без изобщо да съм длъжен да го правя.
Съжалявам много за вашите житейски неприятности.
За съжаление у нас интелектуалният труд, научната работа, образователната дейност са много, много далеч от необходимата форма на оценяване.
Поне ние като колеги и като философи не трябва да добавяме към средата си допълнителни неприятности - външните са предостатъчно.
Надявам се за всички ни да предстоят по-добри дни и позитивни възможности.
Ангел Грънчаров: Благодаря Ви за отговора! Напълно Ви разбирам. Общо взето тия у нас, които са много или пък са на власт (или са просто високопоставени в йерархията!) са също така и винаги прави, няма начин да подкрепите този, който е долу, който е наказан, който пък, опази Боже, си е позволил да отправи някакво предизвикателство към "мнозинството" (мълчаливото!)...
Значи за това, че мен ме цензурират, трият ми коментара, изгонват ме от групата, съм си виновен единствено аз самият?! Няма що, това е наистина много справедливо!
Аз нямам претенции, за разлика от г-н Колев, да бъде праведник или светец; грешен човек съм, но бидейки човек, имам правото да кажа какво мисля.
А той се изложи много, адвокатстването в негова полза не Ви прави чест.
Мисля, че е нормално те самите да осъзнаят какво са направили - и да сторят нужното да поправят гафа си.
Никакви аргументи ад хоминем няма, не е нужно да се шикалкави...
От моя страна няма, а изхвърлянето ми като мръсно коте е отвратителен ад хоминем "аргумент" от тяхна страна...
Кажете им и това, че доста са се объркАли тъкмо в днешно време да се мъчат да лишават от право да говорил личност като мен... това, простете, май е идиотщина, а, Вие какво ще кажете по този повод?! Нима и философи вече са способни по толкова глупав начин да постъпват?!
Да, хем глупав, хем грозен... деморализацията е твърде напреднала явно и в средите на философите, дето гледат да са близо до властта, до тъй приятно димящия неин кокал.
Дали да не поставим за обсъждане темата: защо философите у нас не изпълняват своята тъй възвишена духовна мисия? Защо са станали нагаждачи-мижитурки? Какво означава това, дали то не вещае духовна смърт на нацията - щом де факто вече нямаме философи? (Или ако имаме, те са единици, броят се на пръстите на едната ръка?!)
Предизвиквам Ви да поставите (ако мен въпросните другари не ме разблокират в БФО!) тези въпроси от мое име там и да предизвикате дискусия.
Опитахте ли да обясните на Колев гафа, който дръзна да направи (като ме опраска-изрита от БФО!) кой знае защо, щото е умен човек?! Постъпката му е меко казано странна, за мен пък е изненадваща, щото го познавам отдавна и имах добро мнение за него. Той май се е променил?
George Angelov: (Мълчание)
Ангел Грънчаров: Каня Ви да продължим разговора, т.е. оттук-нататък да започнем да дискутираме на съвсем открито, публично, примерно под ето тази публикация в блога ми - понеже стигнахме до въпроси, които, убеден съм, са важни и интересни за значително повече хора от нас двамата:
Духовно здрави или духовно болни са философите у Българско - да не кажа "Мутроландско"?
(За успокоение на съвестта Ви искам да Ви кажа: приемете просто, че аз съм представител на някакъв рядко срещащ се (може би вече е на изчезване?!), по-особен, по-различен тип философи, дето са по-чепати, така да се рече, дето не ламтят за академична кариера, примерно, дето не са свикнали да правят компромиси със съвестта си в името на изкачването по йерархията, които на моменти предизвикват скандали, но го правят не за друго, а защото има въпроси, по които не бива да се мълчи, да се пази благочинно благоприличие; щото все пак ние, философите, служим най-вече на истината, а не на нещо друго, предимно материално, каквото са хубавите заплати, кариерата, коли, вили и пр.; това сметнах за нужно да Ви кажа с оглед да Ви помогна да надмогнете възмущението си от това мое толкова нагло предизвикателство: да Ви подбудя да започнем напълно открита дискусия по ония въпроси, по които в самата философска общност така многозначително се мълчи - и за които такива като колегата Колев, за съжаление, чувстват свой пръв дълг да правят всичко за да не ги допуснат - кой знае защо?! Аз, прочее, зная защо де, но да не го казвам засега...)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
9 коментара:
Не настъпвайте Грънчаров, за да не ви опръска, като хукне да се жалва по света с пространни опуси за участта си на самовлюбен грубиян и лицемер. Молиеровият Тартюф съобщава жестоки истини за властващите, но ги казва като средновековен образ на Негово величесто Лицемерието.
Б. от Б.
Намесвам се за малко в разговора, макар че не съм философ, а филолог. Но като учител съм била винаги наблюдател, а често и приятел на колегите ми философи в хуманитарна гимназия, където философията бе предмет с интензивно обучение.
От друга страна, следя блога на Ангел Грънчаров отдавна, както и всички трудности, които той преживя през годините.
Ето някои щрихи от съдбата на този виден пловдивски философ, които подкрепят тезата, че е философ в най-възвишения смисъл на тази дума.
В известната елитна гимназия на Пловдив в годините на опита за връщане към демокрация Ангел Грънчаров бе назначен за директор на Хуманитарната гимназия. Гимназията по това време носеше името Димитър Благоев. В нея учители бяха само хора с връзки, бивши директори на училища най- вече. Едно от първите неща, които господин Грънчаров искаше да промени, бе да смени името на училището с Княз АЛЕКСАНДЪР ПЪРВИ. Ще спестя обясненията защо това име, в случая целя да покажа пълното покритие на житейските събития в личния живот на Ангел Грънчаров с това, което поражда конфликт с администратора на философската общност. Учителите в гимназията, без да познават още господин Грънчаров, бяха победители, че при тях не е назначен за директор някой от самия колектив, поддръжник на статуквото и удобен на приютилото се добре тук, в това централно училище- храм на българщината, учителско съсловие. Макар че Грънчаров, идващ от Пловдивския университет, бе известен в града като преподавател новатор, спечелил сърцата на будните студенти в университета. И какво, мислите, направиха под натиска на учителите временно изпълняващият функцията директор заместник директор на училището и колегите му? Смениха бравата на вратата на директорския кабинет, за да не може новият директор да влиза. Очаквате, че господин Грънчаров ще се бори със зъби и нокти за съблазнителното място в престижната гимназия ли? Не, той я напусна без ни най- малко колебание, макар че специалността му отговаряше идеално на поста директор на училище със засилено изучаване на философия, като прибавим това, че той беше завършил философски университет не къде да е, а в Санкт Петербург!
Е, той стана учител в обикновени пловдивски училища, но и там творческия му новаторски подход след години се сблъска с директор калинка на електротехникум, който не разбра и не изтърпя учител с такава величина. Седем години пловдивският инспекторат остави учителя без работа, под давлението на директора- калинка и синдиката на директорите на пловдивските училища, който блокира следващите назначения за работа не само в Пловдивска област, но и в София.
И сега, когато учителя, познат на цялата пловдивска общественост от предавания по пловдивската обществена телевизия ( безплатни!) би следвало да плува в свои води, отново среща някакъв отпор от администратор на група философска общност. СРАМОТА! ВИЕ ФИЛОСОФИ ЛИ СТЕ ИЛИ САМО ПРОВЕЖДАТЕ ПОРЕДНОТО СИ " МЕРОПРИЯТИЕ"?
Мария Василева- учител
Другарко, давайте в стихове де?! :-) Лириката лекува душата от мъката и злобата...
Госпожо Василева, благодаря за коментара! Моята реплика е към другарката дежурна оплювачка, написала първия коментар, която изследвам като феномен на природата и културата...
Високо, високо летиш, Ангеле! И своите не те припознаха.....
Мария Василева
Мария Василева :-) Аз мисля, че с тези философи живеем в различни светове. Философи са, ама не съвсем. Общо взето. Рядкост е философът, който си изпълнява мисията. Деморализацията на страната ни е тотална и не знае изключения - не само философите, но и духовниците (свещеници и монаси!) почти поголовно са отдадени на бездуховността, на материализма...
Поправка на грешка поради автоматичния коректор: Учителите в гимназията, без да познават още господин Грънчаров, бяха побеснели ......
До г-жа Мария Василева
"И какво, мислите, направиха ПОД НАТИСКА НА УЧИТЕЛИТЕ (...) Смениха бравата на вратата на директорския кабинет, за да не може новият директор да влиза. Очаквате, че г-н Грънчаров ще се бори със зъби и нокти за съблазнителното място в престижната гимназия? Не, той я напусна, без ни най-малко колебание, макар че специалността му ОТГОВАРЯШЕ ИДЕАЛНО НА ПОСТА ДИРЕКТОР НА УЧИЛИЩЕ със засилено изучаване на философия, като прибавим, че той беше завършил философски университет не къде да е, а в Санкт Петербург! Е, стана учител в обикновени пловдивски училища, но и там ТВОРЧЕСКИЯ МУ НОВАТОРСКИ ПОДХОД след години се сблъска с директор калинка на електротехникум, който не разбра и не изтърпя УЧИТЕЛ С ТАКАВА ВЕЛИЧИНА. Седем години пловдивският инспекторат остави учителя без работа, под давлението на директора калинка и синдиката на директорите на пловдивските училища, който блокира следващите назначения за работа не само в Пловдивска област, но и в София. И сега, когато учителя, познат на цялата пловдивска общественост от предавания по пловдивската обществена телевизия ( безплатни!) БИ СЛЕДВАЛО ДА ПЛУВА В СВОИ ВОДИ...
Язък! Цялата пловдивска прогресивна общественост е опечалена от този факт, макар, госпожо, всички ние, учителите от града, с огромен интерес да следим всекидневните обстоятелствени сводки, изявления и комюникета относно живота, храната, температурата, здравословното му състояние, търкалянето в леглото и гушкането с котарака Му на негово височество, косенето на трева, писането на доноси, заканите за самоубийство, акциите на философа от Санкт Петербург как ще я продължи по-нататък. Нещо повече, госпожо, ние страдаме заедно с Вас – един файтон негови съратници, борци за световно щастие и справедлив развой на ситуацията.
Б. от Б.
Пост скриптум: Добре, че внукът ми няма да има рядкото щастие Грънчаров да му е директор на училището, откъдето даскалите прогонили философа-психолог, което значи, че ще расте и се учи като нормално дете в нормална обстановка.
Другарко, давайте, моля Ви се, пишете в стихове, тогава значително по-бързо ще Ви олекне, ще преживеете мъката и болката, нечовешките страдания ще отминат, терапията чрез лирика е много ефективна, послушайте ме, ще се убедите колко съм прав! :-) Разбрахме се, нали така?! Всички тия сълзливи писания губят ефекта си когато нема рима, другарко, бива ли така, погубвате лиричния си талант...
Публикуване на коментар